О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№858
гр. София,20.12. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 822 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Л. Т., действаща като [фирма] и С. Д. Т., и двамата от [населено място], против определение № 3379 от 15.11.2012 г. по в.ч.гр.д. № 2843/2012г., с което Окръжен съд- Пловдив е върнал частната им въззивна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 6622/ 11.07.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадено по ч.гр.д. № 10596/2012г. на РС- Пловдив, и е прекратил производството по делото в тази част.
Частните жалбоподатели сочат, че разпореждането е неправилно и молят да бъде отменено. Поддържат, че по частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение размерът на дължимата държавна такса е 15 лева, поради което неоснователно окръжният съд е върнал подадената от тях частна въззивна жалба, поради невнасяне на държавна такса в размер 1% върху интереса. Позовават се на формирана по реда на чл.274, ал.3 от ГПК задължителна практика на ВКС в посочените от тях определения на ВКС, ТК. Извеждат приложимостта на разпоредбата на т.19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в хипотезата на обжалване на разпореждане за незабавно изпълнение от факта, че заявлението не се разглежда по същество, тъй като вече е издадена заповед за изпълнение, неподлежаща на обжалване, като предмет на частната жалба е единствено основанието за допускане на предварително изпълнение на заповедта.
Ответникът по частната жалба, П. Б. /България/” АД, не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
За да върне частната въззивна жалба и прекрати производството по нея, окръжният съд е приел, че е налице неотстранена нередовност на жалбата, изразяваща се в невнасяне на държавна такса от 2075,57 лева, определена от съда в размер на 1% върху интереса. Въззивният съд в определението, с което са дадени указания на частните жалбоподатели за внасяне на държавната такса в посочения размер, е изложил съображения, че при обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение се разрешава въпрос по съществото на заявлението, тъй като се извършва проверка дали съответният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, съгласно чл.418, ал.2 от ГПК.
Определението е неправилно.
В задължителната по своя характер практика на ВКС е трайно застъпено становището, че разпореждането за незабавно изпълнение доколкото има отношение единствено към предварителния характер на изпълнението на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, не се доближава до решенията, с които се разрешава спор за материално право. Ето защо, при обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение се дължи държавна такса по чл.19, а не по чл.18 на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Разпоредбата на чл.12 от посочената Тарифа регламентира размера на дължимата държавна такса по разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Държавната такса при въззивно обжалване по чл.18 вр. чл.12 от Тарифата намира приложение единствено при отказ да се издаде заповед за изпълнение при неоснователност на заявлението, тъй като издадената заповед не подлежи на обжалване извън частта за разноските, съгласно чл.413 от ГПК. В тази насока са и постановените от ВКС, ТК, актове по реда на чл.274, ал.3 от ГПК: определение № 431/02.06.2011г. по ч.т.д. № 370/2011г.; определение №477/ 30.06.2010г. по ч.т.д. № 504/2010г.; определение № 99/08.02.2010г. по ч.т.д. № п793/2009г.; определение № 540/ 18.09.2009г. по ч.т.д. №277/2009г. и определение № 608/ 12.11.2009г. по ч.т.д. № 543/2009г.
Предвид изложеното, частната жалба е основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 3379 от 15.11.2012 г. по в.ч.гр.д. № 2843/2012г., с което Окръжен съд- Пловдив е върнал частната въззивна жалба на И. Л. Т., действаща като [фирма] и С. Д. Т., и двамата от [населено място], срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 6622/ 11.07.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадено по ч.гр.д. № 10596/2012г. на РС – Пловдив, и е прекратил производството по делото в тази част.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.