О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 858
[населено място], 14.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дeсети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 537 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. И. Ч., чрез адв. Д. П. срещу решение № 287/13.11.2015г. по в.т.д. № 390/2015г. на Варненски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 226/19.03.2015г. по т.д. № 1032/2014г. на Варненски окръжен съд е осъдил касатора да заплати на И. С. М. сумата от 156 466,40 лв., представляваща равностойност на 80 000 евро, по запис на заповед, издаден от Х. И. Ч. на 28.07.2009г. с падеж 01.08.2010г., с която се е обогатил неоснователно във вреда на ищеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 10.06.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. С. М. не представя писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед, по силата на който касаторът се е задължил да заплати на ответника сумата от 80 000 евро, е автентичен. ВнАС е кредитирал заключенията на единичната и тройната СППЕ и е заключил, че подписът за издател и изписаните три имена под него са изпълнени от касатора. Въззивната инстанция е счела, че падежът е ясно и конкретно определен ден, с изтичане на който е настъпила изискуемостта на задължението. За недоказано апелативният съд е намерил възражението за унищожаване на записа на заповед поради измама, както и твърдението на ищеца за извършено от касатора теглене на сумата от 80 000 евро от сейф на ищеца. ВнАС е приел, че и двете страни в процеса са въвели доводи за наличие на каузални правоотношения, във връзка с които е бил издаден процесния запис на заповед и тези твърдения са останали недоказани, като това не води до погасяване на менителничния ефект. В качеството си на едностранна сделка с абстрактен характер същият материализира в себе си волеизявление на издателя за задължаване да заплати определена сума пари на поемателя независимо от причината, поради която е направено това изявление. Въззивната инстанция е намерила иска по чл.534,ал.1 ТЗ за основателен и е отменила първоинстанционното решение като е постановила ново в изложения смисъл.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ В случай на наведено твърдение за връзка между менителничния ефект и конкретно каузално правоотношение, то на изследване в съдебното производство по разглеждане на иск по чл.534, ал.1 ТЗ, подлежи ли и съществуването на това правоотношение, респективно – на вземането, което записът обезпечава?; 2/ В случая, когато ответникът е навел отрицателни фактически твърдения /непредоставяне на процесната сума от ищеца/, може ли съдът да изложи съображения относно доказването им? ; 3/ В случая, когато ответникът е навел отрицателни фактически твърдения /непредоставяне на процесната сума от ищеца/, кой носи тежестта за доказването им? 4/ Ако запис на заповед е издаден във връзка с неосъществено каузално правоотношение – поради непредоставяне на обещаните от ищеца суми, то следва ли да се направи извод, че записът на заповед не е издаден, за да гарантира изпълнението на реално каузално правоотношение? Първите три въпроса са въведени от касатора при обосноваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие със задължителна практика на ВКС както следва : по първи въпрос – с т.17 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 133/05.07.2013г. по т.д. № 104/2011г. на ВКС, II т.о., Решение № 173/12.01.2011г. по т.д. № 901/2009г. на ВКС, I т.о. и Решение № 135/20.02.2010г. по т.д. № 13/2010г. на ВКС, I т.о.; по втори въпрос – противоречие с ТР № 1/2014г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 394/18.05.2010г. по гр.д. № 1584/2009г. на ВКС, III г.о., Решение № 361/31.05.2011г. по гр.д. № 484/2009г. на ВКС, I г.о., Решение № 134/17.03.2011г. по т.д. № 1713/2010г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 571/22.11.2010г. по гр.д. № 221/2009г. на ВКС, IV г.о. и по трети въпрос – в противоречие с Решение № 361/31.05.2011г. по гр.д. № 484/2009г. на ВКС, I г.о., Решение № 134/17.03.2011г. по т.д. № 1713/2010г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 571/22.11.2010г. по гр.д. № 221/2009г. на ВКС, IV г.о. Последният четвърти въпрос е поставен при наведено от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК – същият е от значение за развитие на правото и за точното приложение на закона.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице произнасяне от ВнАС по първия формулиран въпрос и то е в съответствие с даденото от самия касатор и цитираната от него задължителна практика на ВКС разрешение, а именно, че решаващият съд дължи произнасяне по съществуване на каузалното правоотношение и задължението по него, изпълнението на което е било обезпечено с процесния запис на заповед, само дотолкова, доколкото длъжникът се позовава на това правоотношение и въвежда релативни възражения: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителността на основанието по каузалното правоотношение. Изводът на апелативният съд, че в процеса са останали недоказани възраженията на касатора, обективирани в отговора на исковата молба относно правоотношението, което е обусловило издаването на записа на заповед и респ. твърденията на ищеца в допълнителната искова молба за съществуване на каузално правоотношение различно от твърдяното от касатора, означава че съдът се е произнесъл по същество по така поставения въпрос. Поради неосъществяване на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване не следва да се допуска по първия въпрос от изложението на касатора.
Втори и трети въпрос касаят доказването на отрицателни факти като в конкретния случай касаторът релевира като такъв факт – непредаване на уговорена парична сума от поемателя на издателя по записа на заповед. Следва да се има предвид, че произнасянето по посочения отрицателен факт би представлявало значим за делото процесуалноправен въпрос само при доказаност на съществуването на преддоговорни отношения със съдържанието, което касаторът въвежда с отговора на исковата молба. Само по себе си / изолирано от доводите за предварителни уговорки с определен предмет между страните/ произнасянето от апелативния съд по този факт не е от естество и не е обусловило крайният правен извод за недоказаност на възражението на касатора. Следователно коментираните въпроси не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване.
Начинът на формулиране на четвърти въпрос предполага във въззивното решение да е прието за установено твърдението на кастора за неизпълнение на поето от поемателя спрямо издателя по записа на заповед задължение за предаване на парични суми съобразно предварителни уговорки, какъвто извод няма формулиран от ВнАС. Ето защо разрешението на правния спор не е обусловено от произнасянето на въззивната инстанция по така поставения въпрос и същият не покрива изискванията по чл.280, ал.1 ГПК.
Изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение .
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 287/13.11.2015г. по в.т.д. № 390/2015г. на Варненски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: