О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 859
С., 01.07.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни…………..…………..
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: А. С.
Е. Т. при секретаря………………………………..….………………………………………………….. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………..
гр.дело N 48/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от А. П. Ш. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Т. К. от АК-Х., срещу решение № 313 от 27.10.2010 г. по гр.д. N 548/2010 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 128 от 09.07.10 г. по гр.д. № 56/2010 г. на районен съд С.. С него е отхвърлен иск на касатора срещу Агенция “Митници”, С., за признаване незаконност на уволнение и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „митнически сътрудник” и за заплащане на обезщетение за период от шест месеца, през който е останала без работа в размер на 3 280,80 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Изложени са съображения за неправилност на решенията поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът Агенция “Митници”, С., не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен актове и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора се поддържа, че са налице всички касационни основания за допускане на обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид, че първото основание се прилага тогава, когато решението противоречи на задължителна практика на ВКС, изчерпателно посочена в т.2 от ТР № 1/2009 г. ОС ГТК ВКС, второто – когато се установи противоречива практика на съдилищата, а третото – при липса на съдебна практика по някой въпрос или когато макар да има такава практика, наложително е тя да бъде променена. В случая е представена задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК, но липсва обосновка за наличие на основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК.
Жалбата ще бъде разгледана на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК, доколкото в изложението са формулирани въпроси, а не касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК: Може ли съдът в рамките на утвърдените от работодателя критерии за подбор по чл.329, ал.1 КТ да оцени и класира участващите в подбора служители по начин, различен от оценяването им от работодателя, така, че да обоснове законосъобразност на подбора? За доказателствената тежест на протокола на комисията по подбора, като частен свидетелстващ документ, в който описаните констатации следва да се докажат от работодателя с допустимите процесуално правни средства.
По първия въпрос не е посочена практика и поради това не може да се прецени наличието на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Независимо от това могат да се подкрепят доводите на районния съд, към които препраща въззивния по реда на чл.272 ГПК, че работодателят трябва да определи кой работи по-добре. Фактическата оценка е негово суверенно право, тъй като той има непосредствени наблюдения върху работата на съпоставяните лица и съдът не може да го замести в тази дейност. Задачата на съда е друга – да провери наличието на подбор, когато той е задължителен, да провери дали той съответства на критериите по чл.329, ал.1 КТ и дали те са правилно приложени спрямо оценяваните лица. Така е действал съдът в разглеждания случай.
По втория въпрос – доказателствената тежест за законността на подбора е на работодателя. В случая той се е справил успешно с нея, като освен че е приел като доказателство протокола на комисията за подбора и формулярите с оценките от подбора, още е изслушал гласни доказателства – показанията на св. Н. К., член на комисията, както и съдебно икономическа експертиза с основно и допълнително заключение, прието неоспорено от страните и съдът. В заключението са дадени подробни разяснения относно критериите за подбора, тежестта на отделните показатели и начина на формиране на общия бал на съпоставените 16 служители, както и класирането им. Няма допуснати нарушения, които да обосновават възможност касатора да остане на работа независимо от промяната на сбора на някои лица, която промяна не е повлияла върху законността на подбора. Въззивното решение в тази част съответства на приложената съдебна практика и няма основание да се допусне обжалването му.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 313 от 27.10.2010 г. по гр.д. N 548/2010 г. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.