4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
гр. София 21.11.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2811/2019 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от гл.юриск.Д.П. – процесуален представител на Общинско предприятие“Организация и контрол на транспорта“ – Пловдив, против решение № 135/ 01.02.2019 г. по в.гр.д.№ 2846/2018 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3670/31.10.2018 г. по гр.д.№ 7802/2018 г. по описа на Пловдивски районен съд,в частта, с която са уважени предявените от Г. Т. М. против Общинско предприятие“Организация и контрол на транспорта“ – Пловдив обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-2 КТ,както и в частта по иска с правно основание чл.344,ал.1,т.3 вр.чл.225,ал.1 КТ за сумата 87,41 лв.,за периода 12.03.2018 г.-14.03.2018 г. С жалбата се атакува и въззивното решение в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата още сумата 3204,84 лева, за периода от 26.03.2018 г. до 12.09.2018 г. на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да изложи мотиви и да вземе становище по всички релевирани от страните доводи и възражения, включително по направеното в хода на процеса /с отговора на насрещната въззивна жалба/ възражение относно действителността на уговорката за срок на трудовия договор, сключен от ищцата с друг работодател непосредствено след уволнението от предприятието на ответника. 2. Трябва ли изводите на решаващия съд за обстоятелствата, които имат съществено значение за спора /релевантните факти/ да съответстват на събраните по делото доказателства. Позовава се на противоречие с приетото в пет решения на ВКС, от които цитира определени пасажи.
По основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се твърди, че решението е постановено при грубо нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими научни правила, при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти – явна необоснованост, както и, че въззивният съд не е посочил точно фактите, които са установени от разпита на свидетелите, като същевременно изобщо не са взети под внимание и не са обсъдени редица сведения, предоставени от същите.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация Г. Т. М., подаден чрез пълномощника й адв.Хр.Р., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество въззивното решение е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
За да се произнесе по предявените от Г. Т. М. против Общинско предприятие“Организация и контрол на транспорта“ – Пловдив, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ вр.чл.225,ал.1 КТ въззивният съд, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, е приел,че не са налице системни и доказани нарушения на трудовата дисциплина,поради което уволнението е незаконно.Посочил е,че представените от работодателя 7 броя констативни протоколи за извършени нарушения на трудовата дисциплина от Г. М. представляват частни писмени документи,които са доказателство единствено относно изявлението на издателя им.При оспорването им тежестта на доказване относно изложените в тях факти и обстоятелства е за работодателя.Обсъждайки всички гласни доказателства съдът е приел,че не е установено несъмнено и безспорно извършването на трудови провинения на посочените дати и часове,изразяващи се в неуплътняване на работното време на работника.Не доказани са останали обстоятелствата дали отсъствието на М. от работното й място е свързано с неизпълнение на служебните й задължения,т.к.трудовите й функции са свързани с приемане и разнасяне на кореспонденция и на телефон между двата етажа/четвърти и шести/,заемани от това общинско предприятие и липсват данни тя да е напускала сградата.За да присъди допълнително обезщетение по чл.225,ал.1 КТ съдът позовавайки се на константната практика на ВКС е посочил,че когато в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение, работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател по трудов договор със срок, изтекъл в рамките на шестте месеца, първоначалният работодател дължи обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода преди и след времетраенето на срочния трудов договор.
Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи въпрос. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране, тъй като формулираният въпрос определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора.
При заявено позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът следва да изложи обосновани съображения кои изводи на въззивната инстанция са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.В случая и двата поставени въпроси са бланкетни и не кореспондират с конкретно правно разрешение на въззивния съд.Несъгласието с правните изводи на съда не може да обуслови допускане на касационно обжалване, а единствено обуславя оплакване по същество за неправилност на въззивното решението.
Соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК се основава на касационните основания, визирани в изложението,поради което е налице липса на правна аргументация за наличието на това основание.
Освен изложеното следва да бъде посочено, че за да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.В случая касационният жалбоподател не е обосновал твърдението си за очевидна неправилност.
Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка.
С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника по касация действително направените и доказани разноски за настоящото производство в размер на 1 000/ хиляда/ лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 135/ 01.02.2019 г. по в.гр.д.№ 2846/2018 г. по описа на Пловдивски окръжен съд .
ОСЪЖДА Общинско предприятие“Организация и контрол на транспорта“ – Пловдив,ЕИК 0004715040325 да заплати на Г. Т. М.,ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: