2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
София, 24.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2790/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на З. Г. М. срещу решение от 17.01.2014г по гр.дело № 7470/2012г. на Софийски градски съд , с което в трудов спор по чл. 344 ал.1 КТ след отмяна на решение от 03.02.2012г по гр.д № 41737/2011г на СРС са отхвърлени на искове за признаване уволнението за незаконно , възстановяване на работа и обезщетение за оставане без работа .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се изтъкна основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса представлява ли съдебната практика на ВКС ,постановена по молби за отмяна на влезли в сила решения , задължителна практика по смисъла на чл. 290 ГПК С този въпрос се оспорва мотивът на въззивния съд да отмени свое разпореждане , с което първоначално са били оставени без уважение доказателствени искания на въззивния жалбоподател и да допусне исканите доказателства .Съдът, като се е позовал на установена задължителна практика по чл. 290 ГПК ( при положение , че по- късно в мотивите на решението са изтъкнати единствено решения на ВКС , постановени в производства по отмяна) , е приел ,че връчването на преписите от исковата молба и призоваването на ответника за съдебно заседание в първоинстанционния съд са били нередовни – връчителят не е посочил от кого е получил сведения , че няма офис на дружеството на адреса , съответно чл. 50 ал.2 ГПК не е бил приложен законосъобразно.и ангажираните едва пред въззивния съд възражения и доказателства са подлежали на обсъждане . Изтъкнато е основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като съгласно ТР №2/2010 на ОСГТК тази практика не е задължителна , а и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК във връзка с прилагането на чл. 50 ал.2 ГПК е в обратен смисъл. Второто съображение е подкрепено с цитиране на опр.№ 185 от 2011г по ч.т.д № 167/2011г І г.о , опр.№678 от 2012г по ч.т.д№668/2012г І т.о и опр.№902 от 2011г по ч.т.д№ 815/2011 І т.о но ВКС и според защитата на касаторката въззивният съд е следвало да приеме призоваването в първа инстанция за редовно , възраженията на ответника за преклудирани , а доказателствата за недопустими .Вторият въпрос е свързан с решаващия за изхода на делото извод на въззивния съд , че искът за отмяна на уволнението е бил предявен след изтичане на срока по чл. 358 ал.1 т.2 КТ и е относно момента , в който е започвал да тече двумесечния срок. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя на основание чл. 328 т.12 КТ при неспазване срока на предизвестието, за която хипотеза е даден отговор в реш. №332 от 2010г по гр.д № 301/2009г ІVг.о , практика по чл. 290 ГПК , на която въззивното решение противоречи .Не е съобразено ,че заповедна е съдържала елемент на предизвестие , което с оглед датата на връчване ( оформено при отказ) не е изтекло изцяло . Ищцата е оспорвала да е налице връчване при отказ, в която връзка е поставен и въпрос може ли съдът да приеме ,че не следва да се подлагат на преценка и други писмени доказателства , относими към спорния факт .Следващият въпрос е по съдържанието за заповедта , с която работодателят се позовава на чл. 328 ал.1 т.12 КТ ,трябва ли работодателят да посочи обективната невъзможност , или съдът извършва собствена преценка на причината .сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие с реш. №99 от 2011 по гр.д № 380/2009г ІV г.о относно задължение в заповедта да се посочат фактите Като процесуалноправен въпрос се изтъква задължението на съда да изложи мотиви защо дава вяра на едни доказателства , а отхвърля други , с довод ,че въззивният съд не е обсъдил всички доказателства , основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
В отговор ответникът по жалбата [фирма] изтъква ,че изложението не изпълнява от съдържателна страна изскванията на чл. 280 ал.1 ГПК.Нито един от формулираните въпроси не е обусловил правните изводи на съда .Първият въпрос не е включен в предмета на делото и въззивният съд не е бил длъжен да се позовава на практика по чл. 290 ГПК в мотивите си .Не е формулиран релевантен въпрос по прилагането на чл. 50 ал.2 ГПК , а и по него е налице практика на ВКС по чл. 274 ал.3 ГПК,с която обжаваното процесуално разрешение е в съответствие. Част от нея ответникът е цитирал. По въпроса относно момента , от който тече давностния срок, въззивното решение също е в съответствие с практиката на ВКС , включително цитираната от касатора. Останалите въпроси са неотносими към правите съображения на съда , или са бланкетни . Претендира разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът „представлява ли съдебната практика на ВКС ,постановена по молби за отмяна на влезли в сила решения , задължителна практика по смисъла на чл. 290 ГПК” не отговаря на съдържателното изискване за връзка с решаващо произнесен от въззивния съд процесуалноправен въпрос, от който зависи изхода на делото , а е свързан с обосновката на самото изложение за допускане до касационно обжалване . От значение за основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е не дали въззивният съд е изтъкнал като мотив за разрешението по конкретен правен въпрос установена задължителна за него практика , а дали по същество това разрешение е в противоречие с тази практика . Това условие също не е налице. Решаващо произнесеният от въззивния съд въпрос по предпоставките на чл. 266 ал.3 ГПК е бил обусловен от преценката, че съобщенията и книжата в хода на първоинстанционното производство не са били редовно оформени , при невръчване на адреса на търговец и неправилно е бил приложен чл. 50 ал.2 ГПК при наличните данни . Цитираните от защитата определения не подкрепят тезата за наличие на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, при така даденото от СГС процесуално разрешение относно редовното призоване на ответника в първа инстанция . Опр. № 948 от 2013 по ч.т.д 3866/2013 І г.о е за недопускане на частна жалба до касационно обжалване , опр.№678 от 2012г по ч.т.д№668/2012г І т.о. е постановено по реда на чл. чл. 274 ал.2 ГПК и са преценявани обстоятелства , различни от процесните ,както и в опр.№902 от 2011г по ч.т.д№ 815/2011 І т.о но ВКС . В тези актове не е даван отговор на правен въпрос , те не са от категорията задължителна за съдилищата практика и не подкрепят довода за основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . В опр.№ 185 от 2011г по ч.т.д № 167/2011г І г.о , постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК не е прието за обсъждания там случай да е бил приложим чл. 50 ал.2 ГПК , тъй като при установена промяна на адреса на управление , но при известен последващ , действителен адрес на търговеца , е било осъществено призоване по чл. 50 ал.4 ГПК на същия , чрез залепване на уведомление . В настоящия случай , за се осъществи редовно призоваване при така оформеното и върнато в цялост съобщение се е налагало да бъде приложен чл. 50 ал.4 ГПК и да се постави уведомление ,щом от отбелязванията на длъжностното лице по призоваването не е могло да се направи категорично извод напуснат ли е адреса и кой е дал сведение че „ няма такава фирма на адреса” . Това обаче е било сторено едва при съобщаване на вече постановеното първоинстанционното решение , което е позволило на ответника за обжалва в срок и да релевира оплакванията си за процесуални нарушения , допустимо и относимо преценени от въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС за тези случаи .
Не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по втория поставен въпрос, който не е и ясно формулиран , но е изразена теза , че по настоящето дело съдът е следвало да съобрази разрешението , дадено в реш. №332 от 2010г по гр.д № 301/2009г ІVг.о за втората посочена в чл.335 ал.2 КТ хипотеза на прекратяване –изтичане на съответната част от срока на предизвестието . По настоящето дело обаче заедно с предизвестие , в което работодателя заявява и правото си на не спази срока срещу дължимо обезщетение , на 01. 08.2011г е връчена при отказ и самата заповед , с която трудовото правоотношение се прекратява , считано от същата дата , поради което няма и обективните предпоставки случаят да бъде привързан към соченото от защитата правно разрешение, когато за прекратяването, съответно за началния момент на давността , е от значение изтичането на срока на предизвестието .Въпросът за необходимото и достатъчно мотивиране на заповед , с която по инициатива на работодателя се прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.12 КТ, е намерил трайно разрешение в практиката на ВКС , но той не е решаващо обсъждан и не е решаващ за изхода на делото , тъй като въззивният съд е констатирал ,че искът е заведен след изтичането на давностния срок от два месеца . Необсъждане на доказателствата в тази връзка също не може да бъде изтъквано като решаващ процесуалноправен въпрос, а също и във връзка с оформеното връчване на заповедта при отказ , с писмено отбеляване на констатиралите това лица , изслушани по делото и като свидетели .
Ето защо Върховен касационен съд не приема изтъкваните от защитата основания за допускане до обжалване .
Следва да се присъди като разноски исканото възнаграждение за защита на ответната страна, установено в размер на 600 лева.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 17.01.2014г по гр.дело № 7470/2012г. на Софийски градски съд
Осъжда З. Г. М. от [населено място] , ж. к. Х. Д. бл. 151 нх А ап.№7 да заплати на [фирма] ,сумата 600 лева разноски в производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .