3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
гр. София, 27.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 797 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Х. А. А. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Руска Д., против определение № 1212 от 31 октомври 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 406 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2012 г., с което е потвърдено определение № 4274 от 1 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 1845 по описа на районния съд гр. Габрово за 2012 г., с което е оставено без уважение искането на А. за освобождаване от внасянето на държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът следва да се произнесе по процесуалноправен и материалноправен въпрос от значение за изхода на делото; по делото са представени необходимите доказателства по смисъла на чл. 83 ГПК, но съдът не е уважил искането, като е пренебрегнал обстоятелството, че протоколът, с който е извършено разпределението на сумата от проведената публична продан, е обжалван, сумата от публичната все още не е получена от ищцата, предмет на изпълнителното дело и на настоящото производство е един и същи недвижим имот единствено жилище на ищцата, изпълнителният лист е издаден на отпаднало правно основание и ищцата не дължи нищо на ответника; съдът взема предвид само извършената публична продан и сумата, която се дължи на ищцата, но не се намира по сметката на съдебния изпълнител; въпросът, на който се дължи отговор е: при преценка на фактите и обстоятелствата, касаещи предпоставките за освобождаване от задължение за изплащане на такси и разноски – чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът следва ли да съобразява своето решение и да взема под внимание и евентуални бъдещи финансови приходи, които към момента на депозиране на искането не са в управление на ищеца; съдът не се е съобразил с две определения на ВКС.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че не се оспорва наличие на протокол за разпределение, постъпила сума в съдебноизпълнителната служба и покана на съдебния изпълнител до частната жалбоподателка да посочи сметка за превеждане на сумата; при служебно извършената проверка се констатира, че жалбата касае само сумата от 70 лева и при положителен резултат от обжалването, тази сума ще бъде добавена към основната; ищцата работи, има доходи и е в задоволително здравословно състояние.
След преценка на доводите на жалбоподателката в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставеният правен въпрос не обуславя изхода на спора, тъй като дадените от въззивния съд разрешения са различни. Както се приема в задължителоното за прилагане от съдилищата и сочено от частната жалбоподателка определение № 40 по ч.гр.д. № 22/2012 г., ІІ г.о., целта на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да даде възможност за защита на лични или имуществени права и на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите на съдебното производство; материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото. В настоящия случай съдът е приел, че частната жалбоподателка работи, има доходи и е в задоволително здравословно състояние, а обстоятелството, че съответните суми от публичната продан не са постъпили по нейна сметка, изцяло зависи от волята й. Ето защо твърдението, че съдът е взел предвид евентуални бъдещи приходи, съдържащо се в поставения процесуалноправен въпрос, не е било предмет на заключение от страна на въззивния съд, та да се счете, че подобно разрешение обуславя изхода на спора. Ако ищцата е намирала за неправилен извода на съда, че доходите й са достатъчни за поемане на съответната държавна такса, то тогава е следвало да посочи и надлежния правен въпрос, което обаче не е сторено и по такъв предмет касационният съд не може да се произнася.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1212 от 31 октомври 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 406 по описа на окръжния съд в гр. Габрово за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: