О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 859
Гр.С., 01.12. 2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през двехиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.6721 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение на Върховния Касационен съд, ГК, Трето отделение, №.681/24.09.2014г. по г.д.№.4815/14г. частната касационна жалба на С. О. Г. – с която се атакуват определения на Софийски градски съд, ІVБс., №.14851/16.07.14г. /с което е потвърдено определение на СРС за оставяне без уважение на молбата му за освобождаване от държавна такса/ и №.14852/17.07.14г. /с което жалбоподателят е осъден на основание чл.77 ГПК да плати 15лв. ДТ, дължима за разглеждане на жалбата му против отказа за освобождаване от ДТ/ по г.д.№.5806/14, е оставена без раглеждане като недопустима предвид чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. О. Г., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища, с които се потвърждават определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато те са постановени по дела, чиято цена е под визираната в чл.280 ал.2 ГПК и въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/2010, в сила от 21.12.2010 г./. Такива са решенията по граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и по търговски дела с цена на иска до 10 000лв. /чл.280 ал.2 ГПК/. В случая съдебното производство е образувано по искове за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и лихви с размери съответно 53,77лв., 543,50лв. и 0,58лв. /общо 597,83лв./, като цената на всеки отделен иск е под законоустановения минимум, посочен по-горе. Предвид изложеното определението от 16.07.14г. е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Определението от 17.07.14г. по чл.77 ГПК /постановено с отделен акт поради пропуск за включване на произнасяне в тази връзка в определението от 16.07.14г./ не подлежи на самостоятелно обжалване предвид чл.274 ал.3 ГПК. С оглед на изложеното частната жалба срещу определенията на СГС е недопустима и правилно и законосъобразно е била оставена без разглеждане.
Оплакването на жалбоподателя, че поставеното от закона ограничение на касационния контрол с оглед цената на иска /чл.274 ал.4 ГПК вр. с чл.280 ал.2 ГПК/ представлява нарушение на правото му на справедлив процес, е неоснователно. Правото на достъп до съд действително съставлява вътрешноприсъщ елемент на правото на справедлив процес съгласно чл.6 от Е.. То означава съответното лице да има право да се обърне към съд за определяне на негови права и задължения и за представяне на позицията му по надлежен и удовлетворителен начин. Правото на обжалване пред по-горен съд, обаче, не е предвидено в и не се подразбира от текста на чл.6 т.1 Е.. Страната има достъп до апелативен или касационен съд дотолкова, доколкото националното законодателство предвижда такъв – ако съществува възможност за обжалване, подадена е жалба и съдът от тази инстанция е сезиран да извърши „определяне на граждански права и задължения”, то тогава чл.6 е приложим. От друга страна, цитираните разпоредби на чл.7, чл.14 и чл.17 Е. касаят неналагане на наказание без закон, забрана за дискриминация и забрана на злоупотребата с права, и са неотносими. Същевременно в настоящото производство, предвид обхвата на извършваната проверка, съдът не може да разглежда оплаквания във връзка с незаконосъобразни действия на първоинстанци- онния съд, респективно да се произнася по въпроса налице ли са били условията на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на жалбоподателя от ДТ.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховния Касационен съд, ГК, Трето отделение, №.681/24.09.2014г., постановено по г.д.№.4815/14г.
Определението e окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: