О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 86
София, 17.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември……………………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………………….. докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………………
гр.дело № 4786/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], С., чрез пълномощника си юрк. Св. К., е подало касационна жалба срещу решение от 11.03.2013 година по гр.д. № 16887/2012 година на Софийски градски съд, Административно отделение, с което е отменено решение от 15.10.2012 г. по гр.д. № 30979/2012 г. на Софийския районен съд, 65 състав / в диспозитива на решението погрешно е записано решение от 29.02.2012 г. по гр.д. № 14554/2011 г. на районен съд София, 119 състав/. Вместо него е постановено друго, като са уважени исковете на Г. К. Т. от София срещу касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед № 4390/01.06.2012 г. на основание чл.71, ал.1 КТ, за възстановяване на длъжността „сътрудник продажби в БЦ „О.”, дирекция „Продажби” и за заплащане на обезщетение заради това уволнение до размер на сумата 5 600 лева, ведно със законната лихва и разноските по делото – искове с правни основания чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т. 3 ГПК.
Ответницата Г. К. Т. от С., чрез пълномощника си адв. Д. С. от АК-В., с писмен отговор и допълнителен отговор оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, както и касационната жалба по съществото й. Представя два договора за правна защита и съдействие, но не заявява искане за присъждане на разноски.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По искането за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира, че не са осъществени предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които допълнителни основания се позовава касаторът, поради следното:
В касационната жалба са поставени следните въпроси:
1. Възможно и законосъобразно ли е работодателят да сключи втори трудов договор със срок за изпитване със същия работник за различна работа /различна по характер трудова функция/ по аргумент от чл.70, ал.5 КТ?
2. Различават ли се съществено според длъжностните характеристики длъжностите „супервайзор” и „сътрудник продажби” с оглед възможността да бъде уговорен валидно срок за изпитване при преназначение? Първият въпрос е без значение за делото, а отговорът му следва от закона. Съдът го е решил в съответствие с чл.70, ал.5 КТ, според който текст за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.
Вторият въпрос е фактически, а не правен. Отговор може да му се даде само ако се допусне касационното обжалване и спорът се реши по същество, като се направи анализ на представените по делото писмени и гласни доказателства.
Не са развити и допълнителните основания, на което се поддържа искането за допускане на касационно обжалване. В изложението няма доводи по основателността, свързани с осъществяването на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – не се обосновава липса на съдебна практика, нито необходимост от преодоляване на съществуваща практика, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Искането не може да се уважи и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като представената задължителна практика на ВКС по приложението на чл.70 КТ не противоречи на приетото във въззивното решение. Тъкмо обратно – въззивното решение е съобразено с нея. В този смисъл Върховният касационен съд не може да извърши селекция по критериите на поддържаните основания, за да прецени основателността на искането за допусне на обжалването – виж разясненията, дадени в ТР №1/2009г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът не присъжда разноски за касационното производство поради липсата на искане.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.03.2013 година по гр.д. № 16887/2012 година на Софийски градски съд, Административно отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.