4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр.София, 28.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1032 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 133 от 22.05.2012 г., постановено по гр.д. № 172 по описа за 2012 г. на Старозагорския окръжен съд, Първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 28 от 19.01.2012 г., постановено по гр. д. № 2284 по описа за 2011 г. по описа на Казанлъшкия районен съд за отмяна на уволнението на Г. С. Б. от [фирма], за възстановяването и на предишната работа и за осъждане на работодателя да и заплати 1418,20 лв. обезщетение за оставането и без работа, отменено е решението на Казанлъшкия районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за още 261,80 лв. и за разноските на ищцата и е постановено друго за присъждане допълнително на 261,80 лв. обезщетение за оставането и без работа и за 1190 лв. разноски.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК-противоречие с практиката на ВКС, отразена в решения № 1549 от 29.09.2006 г. по гр. д. № 241/2003 г. и 1685 от 4.11.2004 г. по гр.д. № 2731/2002 г. на ІІІ ГО на ВКС. Въпросите, по които според касатора съдът се е произнесъл в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона са следните:
1.Следва ли да се счита за сключен за неопределено време трудовият договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ при наличие на писмено искане от страна на работника за сключването му за определен срок?
2.Към кой момент се отнася закрилата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ при уволнение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ?
Моли настоящата инстанция да допусне касационното обжалване по поставените от него въпроси.
Ответницата по жалбата Г. С. Б. счита, че тя не следва да бъде допускана до касационно обжалване, тъй като посочените в жалбата решения на ВКС не са относими към спора, а обжалваното решение съответства на най-новата и задължителна практика на ВКС, формулирана в решение № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС. Претендира за заплащане на 650 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
След първоначалния трудов договор със срок за изпитване ищцата Г. Б. е сключила нов срочен трудов договор с касатора до приключване на договор № 27-В/9.9.2008 г. между [фирма] и АCL. Въз основа на молба на ищцата за преназначаване страните са подписали допълнително споразумение от 1.08.2011 г., с което са определили нов срок на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ- до 15.08.2011 г. На тази дата със заповед № 734 трудовото правоотношение е било прекратено поради изтичане на срока. Съдилищата са приели, че срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ с работници или служители, които не са новопостъпващи в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия, може да се сключи само в хипотезите на ал.3 и ал.4 на чл.68 от КТ, които в случая не са налице. Ето защо на основание чл.68, ал.5 от КТ са приели, че договорът се счита за сключен за неопределено време и не може да бъде прекратен на посоченото в уволнителната заповед основание, поради което са уважили исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Този извод на съдилищата съответства на материалния закон и на задължителната практика на ВКС, отразена в посоченото в отговора на касационната жалба решение № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, както и на цитираните от касатора решения. След като не се касае за временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности по ал.3 на чл.68 от КТ, срочен трудов договор може да се сключва по изключение съгласно ал.4 на чл.68 от КТ. Легалната дефиниция на изключението по смисъла на чл.68, ал.4 от КТ се съдържа в т.8 на параграф 1 на Допълнителните разпоредби на КТ според която изключение е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Следователно, за да се приеме, че трудовият договор е законосъобразно сключен като срочен на основание чл.68, ал.4 от КТ, е необходимо изричното формулиране в неговия текст на обективните причини, налагащи изключението/решение № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС/. В случая липсата на посочени в допълнителното споразумение причини за сключването му като срочно, води до извода, че не е налице хипотезата на чл.68, ал.4 от КТ. Писменото искане на работника или служителя за срок на договора не може да замести посочването на причините за изключението в самия договор. Такова искане може да обуслови само по-кратък срок на договора от законоустановения едногодишен срок. В този смисъл е и цитираното от касатора решение № 1685 от 4.11.2004 г. по гр.д. № 2731/2002 г. на ІІІ ГО на ВКС. В решението се приема, че за да е валидно сключен трудов договор със срок по-малък от една година, трябва да са налице двете кумулативно дадени предпоставки-обстоятелства, легално дефинирани като изключение и писмено искане на работника или служителя за по-кратък срок. При липса на една от тях трудовият договор се смята сключен за неопределено време. В съответствие с изложената практика на ВКС отговорът на първия поставен от касатора въпрос е, че и при писмено искане на работника или служителя договорът да бъде срочен, трябва да се приеме, че договорът е сключен за неопределено време, щом в него не са посочени конкретните причини по смисъла на т.8 на параграф 1 от ДР на КТ за сключването му като срочен. Обжалваното решение е постановено в този смисъл, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по първия въпрос на касатора.
За да уважи исковете, въззивният съд не се е позовал на наличие на закрила на ищцата по чл.333, ал.1, т.4 от КТ, поради което вторият въпрос на касатора не е от значение за спора и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
В обобщение следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси не отговарят на предвидените в чл.280, ал.1 от ГПК критерии за селекция на касационните жалби, поради което касационното обжалване не трябва да бъде допускано.
При този изход на спора касаторът дължи на ответницата по жалбата 650 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 133 от 22.05.2012 г., постановено по гр.д. № 172 по описа за 2012 г. на Старозагорския окръжен съд, Първи граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], № 3, ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. С. Б., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: адвокат Д. Г. Д., [населено място], [улица], вх.”В”, ет.4, ап.60, сумата 650/шестотин и петдесет/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: