2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 31 октомври 2018 г.
Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България – смесен петчленен състав, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗДРАВКА ШУМЕНСКА
ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ дело №52 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.135, ал.4 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Окръжен съд – Силистра и Административен съд – Силистра, относно компетентния съд, който да разгледа жалба на [фирма] – Б., за отмяна на акт за установяване на задължение по данъчна декларация №АУ000137/30.01.2015 г., издаден от инспектор „Публични вземания“ в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Силистра.
В жалбата е заявено особено искане по реда на чл.157, ал.2 ДОПК за спиране на изпълнително дело №20183420400066 на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Силистра и за отмяна на наложените обезпечителни мерки, а в условията на алтернативност, е направено искане за замяна на наложения запор върху банкови сметки на дружеството, с възбрана на недвижим имот в [населено място].
Прието е, че няма данни към момента на постановяване на определението на Административен съд – Силистра, от 27.3.2018 г. административният орган да е постановил решение по жалбата на [фирма] – Б.,, което сочи на условията за оспорване на мълчаливото потвърждаване на релевирания акт по смисъла на 156, ал.4 ДОПК.
Изложени са изводи, че съгласно чл.4, ал.2, изр.2 ЗМДТ принудителното събиране на задължения за местни данъци и такси се извършва и от съдебни изпълнители по реда на ГПК., който е избран в случая, и което не влиза в колизия с ДОПК, видно от чл.163, ал.4. По-нататък съдът е изложил съображения, че според чл.165 ДОПК изпълнително основание за събирането на общинските публични вземания е влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, какъвто очевидно процесният не е. Прието е също така, че съгласно чл.209, ал.2, т.3 ДОПК, принудително изпълнение се предприема и въз основа на актовете по чл.107, ал.3 ДОПК, което основание изрично е посочено в оспорения АУЗД, независимо дали са обжалвани.. Въз основа на това е направен извод, че образуването на изпълнително дело от ДСИ на базата на предявени АУЗД, е съответно на закона, а ЗМДТ е специален по отношение на ДОПК и същият е предоставил на органите на общинската приходна администрация да преценят/изберат/ реда, по който ще бъде осъществено принудителното събиране. Прието е, че ако същото беше възложено на публичен изпълнител, искането по чл.157, ал.2 ДОПК е следвало да се разгледа от административен съд, какъвто не е настоящия случай, и образуваното изпълнително производство по реда на ГПК препятства произнасянето на сезирания с основната жалба съд., по заявеното особено искане по чл.157, ал.2 ДОПК.
Административният съд в Силистра е приел, че „Редът за принудително събиране на публични вземания по ДОПК и този по ГПК се различават значително. Коренно различни са правомощията на публичния изпълнител по глава XXV ДОПК. Различни са и правата на длъжника по двата процесуални кодекса. Различни са правни средства за защита, както и реда за погасяване на задълженията. Съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД се погасяват първо разноски, след което лихви и накрая главница, а съгласно чл.162, ал.1 ДОПК задълженията се погасяват в обратен ред – първо главница, лихви, разноски. ДСИ като събира принудително публично общинско вземане не прилага ДОПК, а ГПК. Отделно от това действията на ДСИ, когато извършва принудително събиране на общинско вземане от процесния вид/чл.162, ал.1, т.1 ДОПК/, не се обжалват пред ръководителят на звеното за местни приходи, пред когото се обжалват единствено действията на публичния изпълнител. За такъв, в хипотезата на чл.4, ал.1 ЗМДТ, е определен със заповед на кмета на общината, служител на общинската администрация. ДСИ не е орган в структурата на общинската администрация, нито се намира в някаква йерархическа зависимост от началника на отдел „МДТ“ при [община]. Неговите действия не подлежат на обжалване по реда на чл.266 ДОПК. Длъжникът може да обжалва действията на съдебния изпълнител, но това следва да стане чрез ДСИ пред ОС – Силистра, по аргумент от чл.435-чл.436 ГПК, но по предприетия ред по ДОПК.
Предвид изложеното „особеното искане“, заявено по реда на чл.157, ал.2 ДОПК за спиране на изпълнението на АУЗД или замяна на наложените обезпечителни мерки на [фирма] – Б., на основание чл.436 ГПК следва да бъдат разгледани от ОС – Силистра.“
Въз основа изложеното делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Силистра.
С определение №83/30.3.2018 г. по ч.гр.д.№73/2018 г. Силистренски окръжен съд, г.о., е повдигнал препирня по подсъдност между СОС и Административен съд – Силистра, по следните съображения:
„Настоящият съдебен състав счита, че компетентен да разгледа делото е АС Силистра по следните съображения:
Видно от депозираната жалба пред АС – Силистра, делото е образувано пред него по жалба на жалбоподателя срещу мълчалив отказ на Кмета на [община] да се произнесе по жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000137 от 30.01.15г., издаден от инспектор Публични вземания при [община], както и срещу самия административен акт.
В нея е направено и особено искане по чл. 157, ал.2 ДОПК – да бъде спряно изпълнението по изпълнително дело № 20183420400066 на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при СРС и да се заличат наложените обезпечителни мерки, алтернативно – да бъдат заменени с други.
Административният орган – Община Силистра, в съответствие с чл. 4, ал.2 ЗМДТ, е избрала да насочи принудителното си събиране на вземането, предмет на Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000137 от 30.01.15г., пред ДСИ по реда на ГПК. Този ред касае начинът, по който се развива изпълнителното производство пред ДСИ, но не води до дерогиране приложението на разпоредбите на ДОПК във връзка с постановения административен акт и в частност разпоредбата на чл. 157, ал.2 ДОПК. Довод в тази насока е и разпоредбата на чл. 144, ал.1 ДОПК, която гласи, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Следователно и в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 157, ал.2 ДОПК, от Глава деветнадесета „Съдебно обжалване на ревизионния акт“, и компетентен да се произнесе по особеното искане в жалбата е именно Административен съд – Силистра.
Освен това следва да се отбележи, че цитираният в определение № 207 на АС – Силистра чл. 436 ГПК също не води на извод, че компетентен да се произнесе по направеното в жалбата искане за спиране на изпълнението е СОС. Тази разпоредба касае съвсем други хипотези и е свързана с друг ред за подаване на жалбата, предвид обстоятелството, че се касае за обжалване действие на съдебния изпълнител, каквото в случая не е налице.“
За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, смесеният петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, взе предвид следното:
Компетентен да се произнесе по жалбата, подадена от [фирма] – Б., е Силистренския окръжен съд, тъй като спирането на предварителното изпълнение е обезпечителна мярка и поради това приложимостта й винаги е от компетентността на органа, който се произнася по самия акт, чието предварително изпълнение се иска да бъде спряно. Така, когато актът за установяване на задължения по декларация се обжалва по административен ред компетентен да се произнесе по искането е ръководителят на звеното за местни приходи – чл.153, ал.3 ДОПК във връзка с чл.4, ал.5 ЗМДТ. Неговият акт подлежи на съдебен контрол – чл. 153, ал. 7 ДОПК, а когато актът е обжалван пред съда, компетентен да се произнесе по искането, съгласно чл. 157, ал. 2 ДОПК, е административния съд.
В случая, съдът не е сезиран с жалба срещу акта на ръководителя на звеното за местни приходи, с който е отказано спирането на предварителното изпълнение, респективно с жалба срещу мълчаливия отказ на органа да се произнесе по искане за спиране. Съдът е сезиран с искане за спиране на предварителното изпълнение на акт, който е обжалван пред него. С оглед на това и в съответствие с чл. 157, ал. 2 ДОПК съдът е длъжен да разгледа искането по същество, в т.ч. да даде на искателя указания за обстоятелствата по чл. 157, ал. 3 ДОПК.
Законодателят е дал възможност публичните вземания на общината от местни данъци и такса да бъдат принудително събрани от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Видно от доказателствата по делото в случая принудителното събиране на вземанията по оспорения акт е възложено на съдебен изпълнител (ДСИ). ДСИ не е орган от структурата на общинската администрация и когато при него е образувано изпълнително производство в действията си той не се ръководи от разпоредбите на ДОПК, а на тези по ГПК. При извършване на принудително изпълнение по него обжалването не следва да се извършва по реда на чл.266 ДОПК, а по този предвиден в чл.435 и сл. ГПК.
С оглед на това защитата на частния жалбоподател е по реда и чрез средствата предвидени в Гражданския процесуален кодекс.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 7 АПК, петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искането за отмяна на наложените обезпечителни мерки, алтернативно искането за замяна на наложения запор върху банкови сметки на дружеството, с възбрана на недвижим имот, направени от [фирма] – Б., е Силистренския окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото на Силистренския окръжен съд.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Административен съд – Силистра, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.