О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София 25.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 20 февруари две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 89/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. Б., гражданка на Великобритания, подадена от пълномощника й адв. Д, срещу определение № 3* от 28.11.2008г. по ч.гр.д. № 2490/2008г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено определението на Варненския районен съд от 13.10.2008г. по ч.гр.д. № 7813/2007г. в частта, с която е оставено без уважение искането на И. Д. Б. за допълване на определението на същия съд от 04.04.2008г. за издаване на изп. лист на несъдебно изпълнително основание, със законната лихва върху присъдената сума.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд намира за установено следното:
С определение № 5* от 04.04.2008г. по ч.гр.д. № 7813/2007г. Варненският районен съд е осъдил Д. Я. И. да заплати на И. Д. Б. сумите 13 980 лв. ведно със законната лихва от датата на подаването на молбата – 28.09.2007г. до окончателното изплащане, 5 000 лв. обезщетение за вреди и 1 080 лв. адвокатско възнаграждение, на основание сключена между страните спогодба от 12.04.2007г. Постановил е да се издаде изп. лист за посочените суми. С определение от 03.10.2008г. Варненският районен съд е оставил без уважение молбата на И. Д. Б. за допълване на определението за издаване на изп. лист и с уговорената в споразумението законна лихва от датата, на която сумата 13 980 лв. е изтеглена от банковата сметка на Д. Б.
С обжалваното определение Варненският окръжен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд като е приел, че не е уточнен размерът на лихвата за минало време, нито началният и крайният момент на лихвата. За начален момент в изпълнителното основание е посочена неопределена дата – датата, на която е изтеглена сумата от банката. Това обстоятелство не може да се установи и от представеното удостоверение от „Емпорики банк България” ЕАД.
Частната жалбоподателка моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение поради постановяването му в противоречие със съдебната практика по въпроса за установяване размера на лихвата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Прилага съдебно решение от 27.03.2006г. по гр.д. № 3031/2005г. на Варненския районен съд /без отбелязване, че е влязло в сила/, с което е прието, че с помощта на програмен продукт „LIH” се установява размерът на претендираната лихва; решение № 985/27.12.2004г. по гр.д. № 97/2004г. на ВКС, ТК, ІІ г.о. и решение от 11.01.2008г. по гр.д. № 402/2007г. на ОС-София – и двете по въпроси на извънсъдебната спогодба.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по посочения по-горе материалноправен въпрос, тъй като не се констатира твърдяното от частната жалбоподателка противоречие. Представените решения са постановени в спорно исково производство, а обжалваното определение е постановено в производството по издаване на изп. лист по чл. 242 и сл. ГПК /отм./. В исковото производство размерът на претендираната лихва може да се установи с помощта на доказателствени средства, които са недопустими в производството за издаване на изп. лист, което се развива в рамките на данните, съдържащи се в изпълнителното основание. В случая изпълнителното основание – спогодбата от 12.04.2007г., не съдържа началната дата на договорената лихва за минало време и предвид безспорния характер на производството, дата на изтегляне на сумата 13 980 лв. от банковата сметка не може да се установи чрез събиране на доказателства. Съгласно чл. 243, ал. 1 ГПК /отм./ по молбата за издаване на изп. лист компетентността на съда е ограничена до проверка редовността на изпълнителното основание от външна страна и дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. При издаването на изп. лист съдът е ограничен в рамките на данните, извлечени от изпълнителното основание – аргумент от чл. 244, ал. 2 ГПК /отм./. Разпоредбите на чл. 243, ал. 1 и чл. 244, ал. 2 ГПК /отм./ са ясни и не създават затруднения при тълкуването, не е налице противоречива съдебна практика по прилагането им, поради което не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 28.11.2008г. по ч.гр.д. № 2490/2008г. на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: