О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 04.02.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 903/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. С. от гр. С. против определение № 215 от 29.06.2009 г. по ч. т. д. № 146/2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Сливенски окръжен съд определение № 81 от 05.03.2009 г. по т. д. № 802/2009 г. за спиране на производството по същото дело, образувано по предявения от Е. Д. С. срещу „В” Е. , гр. С. иск по чл. 517, ал. 3 ГПК за прекратяване на търговското дружество, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на въззивния съд е неправилно и моли за отмяната му. Счита, че дължимостта на сумата, предмет на гр. д. № 4030/2008 г. на Софийски градски съд, І-4 състав, следва да бъде установена в производството по иска с правно основание чл. 517, ал.3 ГПК, а не в самостоятелно производство по иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Допускането на касационното обжалване на атакуваното определение е обосновано с твърдението, че в същото „са налице произнасяния по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
Ответникът по частната касационна жалба – „В” Е. , гр. С. оспорва същата и моли да не бъде допуснато касационно обжалване поради липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. въззивното определение да бъде потвърдено като правилно. Подробни съображения са развити в писмен отговор от 06.10.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да остави без уважение частната жалба на Е. Д. С. срещу постановеното от Сливенски окръжен съд определение за спиране на производството по т. д. № 802/2009 г., Бургаски апелативен съд е приел, че за решаването на същото ще има значение решението по образуваното пред Софийски градски съд, І-4 състав гр. д. № 4030/2008 г. Съпоставяйки предмета на двете дела, съдебният състав е преценил, че преюдициалното значение на висящия пред Софийски градски съд спор се състои в това, че при евентуалното уважаване на предявения отрицателен установителен иск преведените от търговското дружество в полза на изключения съдружник Д. Д. 2 500 лв., представляващи равностойността на дружествения му дял, ще се окажат платени без основание. По отношение наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 124 ГПК пред Софийски градски съд, е посочено, че обсъждането на същото в настоящото производство е недопустимо.
Настоящият състав на В. касационен съд намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преди всичко, следва да се отбележи, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва както конкретно посочване на въпросите, които според частния жалбоподател са значими за конкретното дело, така и аргументиране защо същите покриват хипотезата на чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК. Повторното описание на фактите по делото и преразказ на мотивите на въззивния съд не представлява изложение на основанието по смисъла на императивната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не създава за В. касационен съд задължение за преценка дали посоченото основание действително е налице. Изложените от частния жалбоподател твърдения са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не може да се квалифицират и като основания за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дори и да се приеме, с оглед оплакванията в самата частна касационна жалба, че значим в случая е процесуалноправният въпрос за предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране производството по делото, касационното обжалване на поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК отново не следва да бъде допуснато. Това основание би било налице тогава, когато се касае за приложение на законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна и следва да бъде изоставена, както и когато приложимата разпоредба е неясна и се налага тълкуването й. Тези изисквания в настоящия случай не са осъществени – касае се за норма, която е напълно ясна и не поражда никакви трудности при тълкуването и прилагането й. Освен това, по въпроса за спирането на исковото производство е налице обилна, непротиворечива съдебна практика, в т. ч. и на В. касационен съд.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение.
Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 215 от 29.06.2009 г. по ч. т. д. № 146/2009 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: