4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. С., 16.02. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 683/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г. от[населено място], общ. Бяла С. – чрез процесуалния му представител адв. Д. К., срещу решение № 119 от 26.03.2010 г. по гр. д. № 973/2009 г. на Врачански окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 775 от 29.10.2009 г. по гр. д. № 102/2009 г. на Врачански районен съд е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване установено, че Г. Г. не дължи на [фирма] разликата над сумата 836.68 лв. до сумата 2 009.38 лв. – доставена и потребена, но незаплатена електрическа енергия за периода м. януари 2005 г. – м. март 2005 г., и разликата над сумата 302.33 лв. до сумата 362.76 лв. – лихва за забава за периода 31.01.2005 г. – 23.01.2008 г., и в полза на ответника са присъдени разноски по компенсация в размер на 375.28 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част, поради което моли за неговата отмяна. В касационната жалба излага доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при преценката на събраните по делото доказателства и за нарушения на материалния закон, довели до необоснован и незаконосъобразен извод да неоснователност на предявения иск. Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което се сочи, че единственото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол е неговата неправилност, произтичаща от нарушението на материалния закон и несъобразяването на „общи условия по договор за доставка и купуване на ел. енергия, в които договори са уредени правата и задълженията на всяка от страните”.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -[населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
С обжалваната част на въззивното решение Врачански окръжен съд е отменил частично постановеното от Врачански районен съд решение по гр. д. № 102/2009 г. и е отхвърлил като недоказан и неоснователен предявения от Г. Г. против [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на разликите над сумите 836.58 лв. и 302.33 лв. до сумите 2 009.38 лв. и 362.76 лв., начислени като стойност на потребена, но неплатена електрическа енергия за периода м. януари 2005 г. – м. март 2005 г., и лихви за забава за периода 31.01.2005 г. – 23.01.2008 г., за които е издаден изпълнителен лист срещу ищеца на основание чл.237 и сл. от ГПК /отм./. За да постанови решение в посочения смисъл, въззивният съд е приел, че през исковия период страните са били обвързани от договорни правоотношения по продажба на електрическа енергия и че в качеството на потребител ищецът дължи разликата над сумата 836.58 лв. до сумата 2 009.38 лв., представляваща стойност на доставена му от ответника и незаплатена електрическа енергия по цитирани в исковата молба констативен протокол и фактура. След съвкупна преценка на писмените доказателства, свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза по делото е счетено за доказано, че като абонат на [фирма] ищецът се е присъединил неправомерно към електрическата мрежа и е ползвал електрическа енергия, без тя да се измерва и отчита от средството за търговско измерване, поради което след констатиране на нарушението по предвидения за това ред ответникът е начислил в негова тежест стойността на неотчетената консумирана енергия, изчислена в съответствие с методиката към действащите през исковия период Общи условия на енергийното предприятие. Въз основа на така установените правнорелевантни факти е направен решаващият извод, че като потребител на електрическа енергия ищецът е нарушил задълженията си по чл.15, ал.4 от и чл.5 от Общите условия на [фирма] да не въздейства върху средствата за търговско измерване или върху други контролни приспособления и да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средствата за търговско измерване, и с оглед на това дължи на доставчика стойността на неправомерно използваната електроенергия, ведно с начислените лихви за забава в плащането й.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване е обвързано с предвидените в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК предпоставки, а именно – решението да съдържа произнасяне по обуславящ изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1, от ГПК/, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС /т.1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.3/. Съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 от ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Обуславящият въпрос – материалноправен или процесуалноправен, не се припокрива с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК и не може да бъде отъждествяван с тях, тъй като те са относими към правилността на съдебния акт и подлежат на преценка при осъществяване на касационния контрол по реда на чл.290 от ГПК. Посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора, който следва да го формулира ясно и точно, а Върховният касационен съд може само да го уточни или конкретизира въз основа на обстоятелствената част на изложението.
Касаторът е изпълнил формално задължението си за представяне на изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, но в него не е формулирал материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Изложението не съдържа обстоятелства, позволяващи уточняване на значимите въпроси от настоящата инстанция съобразно правомощията й, изяснени с т.1 от цитираното тълкувателно решение. Общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК е обоснована единствено и само с материалната незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, т. е. с едно от предвидените в чл.281, т.3 от ГПК основания за касационно обжалване, а допълнителни предпоставки по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК изобщо не са посочени в изложението. Непосочването на обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е обявено в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК за достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, независимо от наличието или отсъствието на допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, на които касаторът дори не се позовава.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 119 от 26.03.2010 г., постановено по гр. д. № 973/2009 г. на Врачански окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :