3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София, 17.02.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 314/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. А. от [населено място] срещу определение № 15730 от 28.07.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 8768/2014 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на Д. Д. А. срещу разпореждане от 17.04.2014 г. по гр. д. № 20071/2012 г. на Софийски районен съд, 44 състав, с което са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба чрез доплащане на дължима държавна такса.
Частната жалбоподателка поддържа, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила за определяне на държавна такса по неоценяеми искове, тъй като при предявен от нея един неоценяем иск за установяване нищожност на клаузи в договор за ипотечен кредит и допълнително споразумение към него е приел, че по делото са предявени множество искове за установяване нищожност на отделни клаузи в договора за кредит и допълнителното споразумение към него, върху всеки от които се дължи отделна държавна такса.
С частната жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като с оглед характера на обжалваното определение частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и не е обвързана с предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника [фирма], който изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по ч. гр. д. № 8768/2014 г. на Софийски градски съд е образувано по частна жалба на Д. Д. А. срещу разпореждане на Софийски районен съд, 44 състав, постановено в открито съдебно заседание на 17.04.2014 г. по гр. д. № 20071/2012 г. С посоченото разпореждане първоинстанционният съд е оставил без движение исковата молба на Д. Д. А. и е дал указания на ищцата в едноседмичен да довнесе дължимата по делото държавна такса в размер на 1 294.80 лв. Съдът е постановил разпореждането, след като е констатирал, че с исковата молба са предявени осъдителни искове по чл.55 ЗЗД, върху които се дължи държавна такса 157.82 лв., и 18 бр. установителни искове по чл.26 ЗЗД във вр. с чл.124 ГПК за установяване нищожност на клаузи в договор за ипотечен кредит, върху които се дължи държавна такса 1 597.82 лв. /по 80 лв. върху всеки иск/, а внесената от ищцата държавна такса върху така предявените искове е 303.02 лв.
За да остави частната жалба без разглеждане, Софийски градски съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като разпореждането на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без движение с указания за довнасяне на държавна такса не е от категорията съдебни актове, които могат да бъдат обжалвани самостоятелно по реда на чл.274, ал.1 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения, че повдигнатите с частната жалба въпроси дали исковете за установяване нищожност на клаузи в потребителски договори са оценяеми или неоценяеми и как се определя дължимата върху тях държавна такса не могат да бъдат предмет на самостоятелно производство по чл.274 ГПК. посочил е, че неправилното определяне на държавната такса може да бъде предмет на инстанционен контрол само в случай на връщане на исковата молба поради неизпълнение на указанията за довнасяне на таксата. Изразил е становище, че обжалваното разпореждане не касае определянето на цената на предявените по делото искове.
Определението за оставяне на частната жалба без разглеждане е правилно.
Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона.
Обжалваното пред Софийски градски съд разпореждане има характер на акт по движение на делото, с който по реда на чл.129, ал.2 ГПК първоинстанционният съд е дал указания на ищцата – частен жалбоподател да отстрани нередовности на исковата молба като довнесе дължима държавна такса върху предявените обективно съединени искове. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че разпореждането за отстраняване на нередовности на исковата молба не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не прегражда развитието на делото и законът не предвижда възможност да бъде предмет на самостоятелен инстанционен контрол. Разпореждането не съдържа произнасяне относно цената на исковете и с оглед на това не може да се квалифицира като определение по чл.70, ал.2 ГПК за увеличаване цената на исковете, за да е допустимо обжалването му по силата на изричната разпоредба на чл.70, ал.2 ГПК.
По изложените съображения определението на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане недопустимата частна жалба на Д. Д. А., следва да бъде потвърдено.
В зависимост от извода, че разпореждането за внасяне на държавна такса не подлежи на обжалване, въззивният съд не се е произнасял по доводите в частната жалба за неправилно определяне от първоинстанционния съд на размера на дължимата държавна такса. Същите доводи се поддържат и в подадената пред настоящата инстанция частна жалба, но доколкото нямат значение за правилността на извършената от въззивния съд преценка за необжалваемост на разпореждането за таксата, те не следва да бъдат обсъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 15730 от 28.07.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 8768/2014 г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :