О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
Гр.С., 20.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.6025 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение №.1453/13.08.15г. по г.д.№.2028/15 на Окръжен съд Пловдив, VІс. – с което е потвърдено решение №.1849/28.05.15 по г.д.№.3680/12г. на Пловдивски районен съд, 15с., за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна К. Б. И. оспорва жалбата, вкл. като недопустима поради липса на формулирани правни въпроси. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че то е постановено при следните безспорни между страните факти: ищцата – директор на вечерна гимназия „Хр.С.” [населено място] /общинско училище/, е била дисциплинарно уволнена /със Заповед №.ЧР-21-55815.11.10г./; впоследствие /със заповед №.РД-14-57/14.05.12 на министъра на образованието и науката/ гимназията е била закрита без да се посочва неин универсален правоприемник, постановено е трудовите правоотношения да бъдат уредени при условията на чл.328 ал.1 т.1 КТ, задължителната документация на учениците да се съхранява в СОУ „П.К.Я.” и имуществото на училището /което е общинска собственост/ да бъде разпределено от кмета на общината; с последваща заповед /№.12ОА 2011/17.08.12/ то е предоставено на СОУ „П.К.Я.”. Във връзка с направените в жалбата оспорвания и на база цитирана задължителна практика на ВКС, съдът е формирал извод, че [община] е надлежно пасивно материалноправно легитимирана като ответник по спора. Мотивирал се е с това, че когато в акта за закриване не е посочен правопримник на закрито училище, за неговите задължения следва да отговаря органът първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, който осигурява финансирането му – предвиждането, че имуществото и архива на закритото училище преминават към друго училище, не превръщат последното в универсален приемник на закритото – освен ако това изрично не е посочено в акта за закриване. Предвид изложеното, доколкото в случая се касае за общинско училище и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, осигуряващ непосрествената издръжка на общинските училища, е общината, тя се явява пасивно легитимирана да отговаря по искове за ангажиране на отговорността на закритите училища. От друга страна, закриването на гимназията не препятства уважаването на иска по чл.328 ал.1 т.2 КТ – доколкото при възстановяването му работникът би могъл да разполага с други благоприятни последици – ново уволнение с предизвестие или обезщетение по чл.220 и чл.221 ал.1 КТ.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Предвид задължението на касационния съд да допусне до касация обжалваното решение ако съществува вероятност то да е нищожно или недопустимо /т.1 от ТР №.1/2009 от 19.02.2010г. на ОС на ОСГТК на ВКС/ и наведените твърдения за такива пороци поради произнасяне спрямо ненадлежен ответник, настоящата инстанция намира, че подобна хипотеза не е налице. От една страна не се сочи никакво основание за нищожност на съдебния акт /евентуално постановяване на решение срещу ненадлежна страна не го прави нищожно/ – който и отговаря на всички изисквания за валидност. От друга страна изложените оплаквания във връзка с неспазване на постановките на ТР №.1/2010 от 30.03.2012г. на ОСГК на ВКС не биха могли да доведат до недопустимост на постановеното решение. Тълкувателното решение визира кой е надлежен ответник по искове с правно основание чл.344 ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 изр. първо КТ /работодателят, а не горестоящият спрямо него орган/ – като в случая като ответник е конституиран не горестоящият орган, а правоприемникът на закрития работодател. Същевременно по въпроса кой е правоприемник на закрито училище-работодател при непосочване на такъв в акта за закриване е налице и задължителна практика на ВКС /реш. №.339 /05.05.2010г. по г.д.№.77/09, ІІІ ГО, опр.420/23.07.09 по ч.г.д.№.300/09, ІІІ ГО/, съобразена от въззивния съд.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. На ответната страна се дължат направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1500лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1453/13.08.15г. по г.д.№.2028/15 на Окръжен съд Пловдив, VІс.
ОСЪЖДА [община] да плати на К. Б. И. 1500лв. /хиляда и петстотин лева/ на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: