О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№86
гр.София, 07.02.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1114/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. И. Пашова е подала касационна жалба вх.№ 16072 от 08.07.2011 год. срещу въззивното решение № 814 от 02.06.2011 год. по в.гр.дело № 1562/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, седми граждански състав в частта, с която е оставено в сила решение № 1872 от 26.06.2009 год. по гр.дело № 329/2001 год. на Пловдивския районен съд, 13-ти състав в частта, с която е отхвърлена претенцията й по сметки за извършени от нея подобрения в съсобствения имот за разликата над 725,11 лева до пълния предявен размер от 3 500 лева, както и в частта, с която въззивният съд е определил сумата 65 800 лева като пазарна стойност на възложения в неин дял първи жилищен етаж.
Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Касационната жалба вх.№ 16073 от 08.07.2011 год. срещу въззивното решение е подала М. А. Д. в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция за възлагане в дял по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ на С. А. П. на допуснатия до делба втори жилищен етаж, както и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на С. А. П. сумата 225,75 лева, представляваща припадащата й се част от извършени необходими разноски за ремонт на покрива на съсобствената двуетажна жилищна сграда и в частта, с която е осъдена да заплати на П. 177,50 лева-припадащата й се част от извършени подобрения – направа на ограда, метална входна врата, шпакловка на стени и боядисване на втори жилищен етаж, поставяне на фаянсови плочки, мивка и подмяна на ел.инсталация на втория етаж.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване по първата жалба се сочат: а/противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и на съдилищата и б/неправилно отхвърляне на претенцията за подобрения за разликата над уважения до пълния предявен размер и определен силно завишен размер на действителната пазарна стойност на първия етаж от сградата.
Основания за допускане на касационно обжалване по втората жалба са: а/противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ по въпроса претендиращият възлагане съделител да е живял в делбения имот към момента на откриване на наследството със смъртта на А. Н. П.; б/необходимост от проверка дали е налице правилна преценка на събраните доказателства относно искането за възлагане на част от процесния имот и по искането за сметки между съделителите.
Към първата жалба са представени: решение № 821 от 16.02.2004 год. по гр.дело № 326/2003 год. на ВКС, І г.о. и тълкувателно решение № 100 от 20.01.1986 год. по гр.дело № 54/1985 год. на ОСГК на ВС, а към втората: решение № 803 от 02.02.2004 год. по гр.дело № 349/2003 год. І г.о.; решение № 194 от 30.03.2004 год.. по гр.дело № 719/2003 год.; решение № 203 от 31.07.2001 год. по гр.дело № 5998/2000 год.; решение № 229 от 05.04.2001 год.. по гр.дело № 573/2000 год.; решение № 615 от 17.10.2002 год. по гр.дело № 93/2002 год.; решение № 482 от 28.07.2003 год. по гр.дело №896/2002 год.; решение № 681 от 27.06.2000 год. по гр.дело № 168/2000 год.; решение № 208 от 10.04.2001 год. по гр.дело № 584/2000 год. и тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС.
Ответникът по касация С. А. П. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че двете жалби са неоснователни.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., взе предвид следното:
В. съд е приел, че при откриване на наследството на А. Н. П. на 22.12.1995 год., претендиращият възлагане в дял на втория жилищен етаж негов син и наследник С. П. е живял в делбеното жилище. Съдът е кредитирал показанията на посочените от последния свидетели Н. К. Д. и П. Н. С., като изхождал от обстоятелството, че същите са незаинтересувани-Д. приютила в дома си семейството на С. П., когато отношенията на последния с баща му се влошили и имала непосредствени впечатления за времетраенето на престоя им при нея и за тяхното завръщане. Според свидетелката Д., след като дядо А. изгонил сина си и неговото семейство, те пребивавали у нея за периода от 1992 год. до 1995 год. и се завърнали преди смъртта на бащата А.. Последният бил намерен извън Х. от полицията по инициатива на С., като именно той и съпругата му организирали и погребението му. Прието е, че свидетелите на жалбоподателката М. Д.-нейни съпруг и син, според които С. П. и семейството му напуснали къщата през 1990 год., а се завърнали отново в нея през февруари-март 1996 год., са пристрастни към поддържаната от нея теза. Според въззивния съд, от писмените доказателства за посочен адрес и регистрация, не може да се съди за точния момент на завръщането, тъй като те не третират момента на фактическата промяна на местоживеенето. След като е приел, че съделителят С. П. не притежава друг жилищен имот, освен делбения, въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, с което му е възложено на основание чл.288, ал.3 ГПК/отм./ втория жилищен етаж.
В. съд е възприел неоспореното заключение на изслушаното от него вещо лице К. от 10.12.2010 год., съгласно което пазарната стойност на първия жилищен етаж е 65 800 лева, а тази на втория – 62 600 лева, които стойности е приел за действителни и за двата жилищни имота.
От заключението на вещото лице Д. К. от 06.12.2006 год. и от показанията на разпитаните свидетели С. и В., въззивният съд е приел, че С. П. е извършил ремонти и дейности, като поправките на покрива са били наложителни, при което се касае за необходими разноски, възлизащи общо на 903 лева и припадащата се част от тях, съобразно дела на жалбоподателката М. Д. се равнява на 225,75 лева. За подобренията, с изключение поставянето на нов водомер, е прието, че се дължи общо сумата 710 лева, а делът на М. Д. от нея е 177,50 лева.
Решението на първата инстанция е оставено в сила и в частта, с която са отхвърлени претенциите на С. И. П. за заплащане на припадащите се на останалите съделители части от извършените от нея в съсобствения имот подобрения за разликата над присъдената сума 725,11 лева до пълния предявен размер от 3 500 лева. Прието е за недоказано съделителката и нейния съпруг С. П. да са направили метален асмалък, зидана мивка с фаянсова облицовка с шкафове под нея в кухнята на първия жилищен етаж, както и дървена входна врата. Посочено е, че жалбоподателката С. П. не е ангажирала доказателства за изследване стойността на част от подобренията към момента на тяхното извършване, доколкото би й се дължала по-малката от тази стойност и от настоящата им, с която е увеличена стойността на имота.
По допустимостта на касационното обжалване на двете жалби Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. прие следното:
По жалбата на С. И. П.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочено в какво се състои противоречието на въззивното решение в обжалваната му част с представените тълкувателно решение № 100 от 20.01.1986 год. по гр.дело № 54/1985 год. на ОСГК на ВС и решение № 821 от 16.02.2004 год. по гр.дело № 326/2003 год. на ВКС, І г.о. Жалбоподателката не е съгласна с решението в частта, с която е определена действителната пазарна стойност на възложения в неин дял първи етаж от жилищната сграда, като твърди, че тази стойност е силно завишена, независимо, че не е оспорила заключението на изслушаното от въззивния съд вещо лице. Цитираното тълкувателно решение на Върховния съд се отнася само до началния момент, от който започва да тече срокът за плащане на дължимите суми за уравнение на дяловете, когато решението за възлагане е било отменено в частта за цената на жилището и присъдените суми за уравнение на дяловете на съделителите. Посочено е, че срокът за изплащане на всички присъдени суми за уравнение на дяловете започва да тече от влизане в сила на решението, с което окончателно се определя цената на възложения имот и са присъдени сумите за уравнение на дяловете. Както се посочи, жалбата и изложението към нея съдържат доводи единствено за завишена действителна пазарна оценка на възложения на жалбоподателката първи етаж и липсва предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му част.
Решение № 821 от 16.02.2004 год. по гр.дело № 326/2003 год. на ВКС, І г.о. е неотносимо към обжалваните части от въззивното решение. В него се припомня, че законът не съдържа изискване наследникът, поискал възлагане, да е живял в имота при възникване на съсобствеността, а при последователно наследяване на неподеляемото жилище, то може да се постави в дял на сънаследник, който е живял в него при откриване на наследството.
В обобщение, липсват предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане по реда на чл.290 ГПК. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран и материалноправен или процесуален въпрос, който да се нуждае от отговор по реда на чл.290 ГПК чрез тълкуване от касационната инстанция с оглед необходимост от промяна на съществуващата съдебна практика или за нейното осъвременяване поради непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Както жалбата, така и изложението към нея съдържат само оплаквания за неправилност на въззивното решение, които могат да бъдат основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, но за да бъдат проверени по реда на чл.290 ГПК следва да е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая, такова основание липсва и жалбата не следва да се допуска до разглеждане по същество.
По жалбата на М. А. Д.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Съгласно т.9 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ изисква претендиращият възлагане съделител да е наследник, който е живял в имота при откриване на наследството-т.е. към момента на смъртта на наследодателя. В същия смисъл са и постановените преди тълкувателния акт на ОСГК на ВКС решение № 615 от 17.10.2002 год. по гр.дело № 93/2002 год. І г.о. и решение № 482 от 28.07.2003 год. по гр.дело № 896/2002 год. І г.о.
Както се посочи, въззивният съд е приел, че съделителят С. П., заедно със семейството си временно е пребивавал за периода от 1992 год. до 1995 год. в дома на свидетелката Н. Д. на [улица] поради влошени отношения с общия наследодател А. Н. П., но се е завърнал в процесното жилище на [улица] преди смъртта на своя баща, настъпила на 22.12.1995 год.
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се правят оплаквания за неправилно приложение на чл.288, ал.3 ГПК/отм./, като се твърди, че от свидетелските показания, от данните в описната книга на Пловдивския районен съд и в телефонните указатели и промените в адресната регистрация не се установява С. П. да е живял в делбения съсобствен имот към момента на откриване на наследството със смъртта на А. Н. П.. Касае се за оплаквания, които могат да съставляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на въззивното решение, по основателността на които Върховният касационен съд, ІІ г.о. би могъл да се произнесе по реда на чл.290 ГПК, ако е налице поне едно от предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Такова основание в случая липсва, тъй като при възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, и специално изводът, че С. П. е живял в делбения жилищен имот към 22.12.1995 год., не може да се приеме, че решението противоречи на т.9 от тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, нито на цитираните две решения на ВКС, І г.о. от 17.10.2002 год. и от 28.07.2003 год.
Н. към настоящия спор е и решение № 208 от 10.04.2001 год. по гр.дело № 584/2000 год. на ВКС, І г.о., според което обстоятелството, че след откриване на наследството някой от конкуриращите за възлагане по реда на чл.288, ал.3, изр.второ ГПК/отм./ съделители е напуснал жилището, не следва да бъде определящо при преценката на съда.
Решение № 203 от 31.07.2001 год. по гр.дело № 599/2000 год. на ВКС, І г.о. и решение № 194 от 30.03.2004 год. по гр.дело № 719/2003 год. на ВКС, І г.о. подчертават, че по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ се възлага само сънаследствено, неподеляемо жилище, като от обхвата на този способ за извършване на делбата се изключва всяка друга съсобственост.
Не може да се обоснове наличието на основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и с решение № 229 от 05.04.2001 год. по гр.дело № 573/2000 год. на ВКС, І г.о., съгласно което обстоятелството, че сънаследникът е регистриран на адреса на жилището, предмет на делбата, не е достатъчно, за да се приеме, че при откриване на наследството е живял в него.
Решение № 615 от 17.10.2002 год. по гр.дело № 93/2002 год. на ВКС, І г.о. не е пряко относимо към оплакванията в жалбата, че част от подобренията са били извършени от баща й А. П., че тя лично е участвала с пари и чрез съпруга си и синовете си с труд в извършването на ремонта и че друга част от претенциите на С. А. П. са били погасени по давност.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, жалбоподателките следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбите С. А. П. всяка една по 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 814 от 02.06.2011 год. по в.гр.дело № 1562/2010 год. на Пловдивския окръжен съд, седми граждански състав по жалба вх.№ 16072 от 08.07.2011 год. на С. И. П. и по жалба вх.№ 16073 от 08.07.2011 год. на М. А. Д..
Осъжда С. И. П. от [населено място], [улица] да заплати на С. А. П. от същия град сумата 300/триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Осъжда М. А. Д. от [населено място], обл.П. да заплати на С. А. П. от [населено място] сумата 300/триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/