О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
гр. София, 07.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3992/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Е. А. Х. от [населено място] срещу въззивно решение № 18 от 21.06.2018 г. по в. гр. д. № 46/2018 г. на Разградски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Разградски районен съд и е уважен предявен от „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, гр. Разград, срещу Е. А. Х. иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 6630.98 лв. – съставляваща начислена стойност на консумирана вода по фактури за периода 19.08.2014 г. – 18.12.2014 г., ведно със законна лихва, считано от 23.05.2017 г. до окончателното плащане.
В жалбата се излагат доводи, че липсват безспорни доказателства за реално отчетени количества вода, тъй като карнетите, справката- извлечение за задълженията на ответника и 2-та бр. фактури са издадени от ищеца, а представените по делото двустранно подписани протоколи са издадени от лица, които нямат връзка с недвижимия имот. Освен това искът е погасен по давност и дружеството не е изпълнило задължението си да извърши проверка за състоянието и експлоатацията на вътрешните мрежи на потребителя, независимо от правото на собственост върху тях.
В изложението се поддържат основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК съответно по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите всички доводи и възражения на страните, и по въпроса относно правното значение на собствеността върху вътрешните водопроводни мрежи, разположени след средството за измерване /водомера/ от гледна точка на това кой следва да осъществява контрол върху тяхното изграждане и поддържане.
Ответникът по касационната жалба „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД възразява срещу касационната жалба.
Въззивният съд се е произнесъл по иск по чл.422 ГПК като първоначално ч. гр. д. № 994/2017 г. по описа на Разградски районен съд е било образувано по подадено от „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. След постъпило от ответника възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си. От фактическа страна съдът е установил следното: ответникът е потребител на В и К услуги, предоставени от дружеството ищец в собствения на ответника недвижим имот, находящ се в с. Ясеновец; за периода от 20.08.2014 г. до 29.09.2014 г. за процесния имот била отчетена консумация на вода на стойност 3 171.96 лв.; по издадената фактура от 29.09.2014г. ответникът, съгласно сключен между страните споразумителен протокол е извършил частично плащане от 2000 лв.; на 03.10.2014 г. служители на ищеца извършили проверка в имота, в резултат на която бил констатиран теч; на 18.12.2014 г. била отчетена консумация на стойност 5 431.54 лв., за която сума била издадена фактура на 30.12.2014 г.; водомерът в имота на ответника е бил изправен и в метрологична годност, като показанията му съответствали на данните в отчета; съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, дължимите суми са били правилно изчислени.
При тези фактически изводи, въззивният съд е приел (включително и чрез препращане на основание чл. 272 ГПК), че искът е основателен. За неоснователно е прието възражението, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за извършване на проверки за състоянието и експлоатацията на водопроводните и канализационните инсталации и вътрешните мрежи на потребителите, тъй като в чл. 8, ал. 4 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване-Дунав” ЕООД, гр. Разград, одобрени от ДКЕВР и задължителни за всички потребители, е предвидено, че вътрешната водоснабдителна мрежа след водомерния възел на водопроводното отклонение е собственост на потребителя и се изгражда и поддържа от и за негова сметка, и отстраняването на повредата по водопроводната инсталация в имота е било задължение на ответника. За неоснователно е прието и възражението, че вземането по двете фактури е погасено по давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 23.05.2017 г., а приложима в случая тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, започнала да тече от датата на фактуриране, тоест от 30.09.2014 г. по първата фактура и от 30.12.2014 г. по втората фактура.
Предвид обхвата на правния спор, мотивите на въззивния съд и поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, ВКС намира, че липсват предпоставките чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т.р.№1/2010 на ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо отговорът на поставените въпроси да е от значение за изхода на делото и въззивният съд да се е произнесъл по тях в противоречие с практиката на ВКС.
В случая първият въпрос относно правомощията на въззивната инстанция е поставен във връзка с оплакването, че съдът не е разгледал възражението за липса на доказателства, установяващи реалното потребление на вода. Този въпрос обаче няма връзка с приетото от съда. За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че количеството измерена и ползвана вода е реално, което се доказва от двустранно подписаните протоколи и изправността на водомера. Тези протоколи не са били своевременно оспорени от ответника(едва с въззивната жалба), а фактическият извод на първоинстанционният съд, че водомерът е бил изправен, не е обжалван с въззивната жалба. Оттук възраженията на ответника, че карнетите, справката- извлечение и фактурите не са годни доказателства за установяване на реално ползваната вода нямат значение за делото, доколкото липсва връзка с изводите на съда за осъществените факти и доказателствата за тях.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос, който е свързан със становището на страната, че ищецът не бил установил и доказал, че е имало теч във вътрешната водопроводна мрежа, а е имал задължение за това. Проверка за състоянието на вътрешната мрежа е извършена и обстоятелството дали действително е имало теч след монтирания водомер не се отразява на измереното количество вода и съответно не погасява задължението за плащане. Поради това този въпрос е без значение за изхода на спора, доколкото няма връзка с решаващите изводи за истинност на двустранно подписаните протоколи и изправността на водомера.
Относно извода на съда, че вземането на ищеца не е погасено по давност и обосновката за това, не е поставен материалноправен въпрос в изложението.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 18 от 21.06.2018 г. по в. гр. д. № 46/2018 г. на Разградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: