1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
ГР. С., 03.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 2.02.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №56/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. М. срещу въззивното определение на Окръжен съд Видин /ОС/ по гр.д. №414/11 г., с което е отказано да й се присъдят разноските за въззивната инстанция в размер на 210 лв., уговорени за адвокатско възнаграждение, без данни да са платени на адвоката – пълномощник. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима, но неоснователна.
ВКС на РБ в този състав намира за трайна и преобладаваща и споделя практиката на ВКС за присъждане на заплатените / направените/ от страната разноски за адвокат – напр. опр. по гр.д. №1040/10 г. на четвърто г.о., по гр.д. №3386/08 г. на второ г.о., по ч.т.д. №301/09 г. на второ т.о., по ч.гр .д. №521/11 г. на четвърто г.о., по ч.т.д. №415/11 г. на първо г.о. на ВКС и други. Това следва от разпоредбите на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, уреждащи присъждането на разноски на страните в процеса. Разпоредбата на чл.36 от ЗА, на която се позовава касаторката урежда други отношения – по уговаряне на възнаграждението между адвоката и клиента му – и е неприложима в случая.
Обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, трето гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 15.12.11 г. по гр.д. №414/11 г. на Видински окръжен съд, постановено в производство по чл.248 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: