О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 86
София 04.02.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №66/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. М. М. срещу решение от №229 от 09.10.2008г. по гр.дело № 282/2008г. на Великотърновски апелативен съд , с което е оставено в сила решение от 15.02.2008г по гр.д. 98/2007г на Ловешки окръжен съд по отхвърлен иск на касатора с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва, че като не е признал на ищеца качеството на владелец и добросъвестен подобрител на земеделски имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ в полза на ответниците и като не ги е осъдил да му заплатят трайните насаждения и други подобрения в имота, въззивният съд е поставил въпрос по точното прилагане на закона . Основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се поддържа с довод ,че в настоящия спор е следвало да се обсъдят и разискват документите,послужили за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, т.е чие притежание е бил имота до кооперирането.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не поставя материалноправен или процесуалноправен въпрос във връзка с обжалваното решение и липсва обосновка в изискуемата от чл. 280 ал.1 от ГПК насока. Подкрепен с касационните оплаквания за това , че на ищеца не е признато качеството на владелец и добросъвестен подобрител на земеделски имот , противоправно държан от него до изземването му по администативен ред (чл. 34ал.1 от ЗСПЗЗ) и предаването му на възстановените собственици (сега ответници по иска и касационната жалба ) , същественият правен въпрос според касатора е този за претендираното от него качество на владелец и подобрител, което ВТАС е отрекъл с решението си . Без да е изтъкнато защо , този въпрос се свързва с тезата за неправилно възстановен имот в полза на ответниците , с това кой е бил собственик на земята преди създаването на ТКЗС , макар между същите страни ,видно от приложените дела ,да е разрешен спор по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и решението да е влязло в сила .
При това обстоятелствено изложение, доводът за относимост на случая към въпрос от значение за точното прилагане на закона ,е неоснователен . Качеството на владелец или държател не е обусловено единствено от субективните твърдения на упражняващия фактическа власт, още повече за случай , при който задържането на имота е противоправно. По отношение на земеделска земя, предмет на административно производство във връзка с реституция по ЗСПЗЗ , положението на ищеца като държател е съответно на възприетото от въззивния съд , а от тук еднозначно е и разрешението на какво основание може да се търси компенсация за подобренията в имота .
Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №229 от 09.10.2008г. по гр.дело № 282/2008г. на Великотърновски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .