5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
София, 24.11.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3159 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П…, чрез прокурор Н. А. от Софийска градска прокуратура, против въззивно решение № 3548/28.04.2016 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 9992/2015 г. в частта, с която съдът е осъдил П… да заплати на С. К. Т. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, в размер на 5000 лева, както и компенсаторна лихва, считано от 28.06.2013 г. до окончателното издължаване, ведно със съдебноделоводните разноски съразмерно уважената част от иска.
Касаторът твърди неправилност на въззивното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна на същото и постановяване на друго, с което да се определи справедлив размер на обезщетението, без да е ясно, какъв според касатора е той.
Насрещната страна по жалбата С. К. Т., чрез адв. Н. С., е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на същата. Претендира съдебни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено условието и на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, осъдил П… да заплати на С. К. Т. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 255, ал. 1, пр. 2 /ред. към ДВ, бр.62/1997/, във връзка с чл. 26, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 НК, в размер на 5000 лева, компенсаторна лихва, считано от 28.06.2013 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски в размер на 670 лв., сторени в първа инстанция. Претенцията по чл. 2 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 5000 лв. до 15000 лв. е отхвърлена, ведно с тази за компенсаторна лихва.
За да постанови този резултат, съдът установил, че ищцата С. К. Т. била обвинена в това, че в условията на продължавано престъпление, в качеството си на управител на фирма [фирма], за периода от 01.09.2002 г. до 13.02.2004 г. е потвърждавала неистина в подписани от нея и подадени справки-декларации, които се изискват съгласно чл. 100 от Закона за данък върху добавената стойност(отм.), като била оправдана с присъда № 197 от 11.06.2013г. на СГС, НО, 15 състав по н.о.х.д. № 3781/2012 г. Обвинението било за престъпление по чл. 257, ал. 1, във връзка с чл. 255, ал. 1, пр. 2 /ред. към ДВ, бр.62/1997/, във връзка с чл. 26, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 НК, което е тежко. Деянието съставлява основна дейност и професия на подсъдимата. Съдът, също така установил, че за този период, в резултат на наказателното производство, Т. претърпяла психически стрес, напрежение, силно притеснение и безпокойство, физическо отслабване.
При така установеното съдът намерил, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ. Т. е претърпяла неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение и има право на парично обезщетение, което съдът определил по справедливост. В тази връзка, отчел личността на ищцата – неосъждана, възрастта й в периода на воденото наказателно производство, продължителността на наказателното производство, която не надхвърляла разумния срок за провеждането му, вида и тежестта на инкриминираното деяние, тежестта на предвидените от закона наказания при доказано извършване на такова деяние, неприлагането спрямо ищцата на мярка за процесуална принуда, липсата на постановена осъдителна присъда.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с правните въпроси: длъжен ли е съдът да посочи всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и да изложи мотиви за значението им за размера на тези вреди, както и дали при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се държи сметка за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и общоприетото разбиране за справедливост на обезвредата.
Правните въпроси са от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното от касатора противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК.
Разрешението на въззивния съд е съобразено с точното приложение на закона и трайно установената съдебна практика, включително тази, на която се позовава касатора – ППВС № 4/1968 г. решение № 359 от 25.09.2012 г. по гр.д. № 1224/2011 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 321 от 26.11.2014 г. по гр.д. № 2516/2014 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 480/23.04.2013 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 832/10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на IV г.о. на ВКС,
Въззивния съд, както е указано и в цитираната съдебна практика, е посочил изрично и е извършил анализ на всички обстоятелства, които, в конкретния случай, имат отношение към причинените нематериални увреждания на ищеца С. Т. от незаконното обвинение в извършване на престъпление; изследвал е как те са отразили върху личния и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството й; постановил е, че установените неимуществени вреди подлежат на обезщетение, защото е налице причинна връзка с незаконното обвинение и е определил парично обезщетение по справедливост. Отчетени са обстоятелствата, които сочат на обичайните за хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ вреди, а именно – продължителността на наказателното производство, която не надхвърляла разумния срок за провеждането му, неприлагането спрямо ищцата на мярка за процесуална принуда, липсата на постановена осъдителна присъда. Съобразени са и обстоятелствата, които обуславят по-голям интензитет на търпените нематериални вреди, като личността на Т. – начина на живот и социална среда, тя е неосъждана, на възрастта й в периода на воденото наказателно производство, а още вида и тежестта на инкриминираното деяние, което е тежко по смисъла на НК, както и тежестта на предвидените от закона наказания при доказано извършване на такова деяние; конкретно установените по делото страдания и притеснения, отразили се върху психиката и физиката на увредената. Не са твърдяни, нито са установени обстоятелства, определящи по-нисък от обичайния праг на търпените болки и страдания.
Във всички цитирани от касатора съдебни актове е изяснено, че тези релевантни обстоятелства носят обективни характеристики, от които съдът, като прави заключение за конкретно причинените реално морални вреди, техният интензитет и продължителност, прави извод за справедливото им парично овъзмездяване. Така именно е сторил и въззивния съд. Справедливостта като морално-етично понятие включва съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, а икономическият растеж, стандартът на живот, средностатистическите показатели за доходи и покупателните възможности в страната по време на възникване на увреждането са само база за определяне на паричния еквивалент за причинената неимуществена вреда. Размерът на присъденото обезщетение не е неразумно висок с оглед стандарта на живот в страната към 2013 г., нито може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като „справедливостта” до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди и в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз. Настоящият състав не установи противоречиво разрешаване на повдигнатия въпрос за значението на обществените критерии за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с посочените от касатора съдебни актове, нито разлики в размера на присъдените обезщетения при идентични случаи. Не е налице аналогичност (така както е разяснено в ТР 1/2009г. на ОСГТК ВКС) между настоящия казус и случая, разгледан в решение № 321/26.11.2014 г. по гр.д. № 2516/2014 г. на ВКС, IV г.о., – по последното няма данни за личността на увредения и възрастта му към момента на увреждането; конкретните икономически условия и стандарт на живот в страната са различни през 2007/2008 г. и 2012/2013 г., включително нараснала е минималната работна заплата за страната; установените конкретни неимуществени увреждания, интензитета и продължителността на страданието по двата казуса не са идентични.
Касаторът е цитирал още и решение на Софийски апелативен съд, както и решение на Шуменския районен съд, но не представил копие от същите. Както е изрично разяснено в , в случаите, когато се обосновава наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, касаторът следва да докаже съществуване на незадължителна съдебна практика, в която поставеният въпрос се разрешава противоречиво. Това означава да представи копия от посочените съдебни актове, както и доказателства, че те са влезли в сила. Съдът няма как да прецени аналогичност на случаите, разгледани по делата, както и налице ли е противоречива съдебна практика.
В заключение, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска по касационната жалба на ответника по иска.
При този изход на делото и направено в срок искане, касаторът следва да заплати на насрещната страна съдебноделоводни разноски за инстанцията – адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 455841/29.06.2016 г.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 3548/28.04.2016 г., постановено от Софийския градски съд по въззивно гр.д. № 9992/2015 г., в частта, с която П…. е осъдена да заплати на С. К. Т. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, в размер на 5000 лева, както и компенсаторна лихва, считано от 28.06.2013 г. до окончателното издължаване, ведно със съдебноделоводните разноски съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА П… да заплати на С. К. Т. сумата в размер на 500.00 (петстотин) лева, представляващи разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: