2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
гр. София, 27.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 707 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Ц. Н. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. С., против определение № 199 от 18 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 427 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2012 г., с което е оставена без разглеждане молбата с вх. № 10747 от 1 декември 2011 г. на И. за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд в гр. Варна, постановено по гр.д. № 4708/2000 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно и необосновано, защото съдът не е призовал редовно страната – ответникът по иска е призован в [населено място], а приложените към молбата за отмяна доказателства сочат постоянен адрес в [населено място]; производството е инициирано срещу ненадлежна страна – налице е несъответствие на личните данни на молителя досежно ЕГН и постоянен адрес с тези на осъденото лице, поради което е налице хипотезата на чл. 304 ГПК; от влизането в сила на осъдителното решение, предмет на отмяна, до образуването на изпълнителното дело, са минали повече от 5 години, поради което молителят прави възражение за изтекла давност.
Ответникът Г. ф. [населено място] не представя отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си касационният съд приема, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като е подадена от лице неучаствало в съдебното производство, молителят не е бил страна – ответник в производството по гр.д. № 4708/2000 г. по описа на районния съд в гр. Варна, не е и длъжник по съответното изпълнително дело, и макар трите имена да съвпадат с тези на ответника в производството, то единният граждански номер на двамата е различен, от което следва, че молителят не е участвал като страна – ответник в процесното гражданско производство, поради което не е заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Съставът на касационния съд правилно е приел, че молителят няма интерес от исканата отмяна. Това заключение се основава на обстоятелството, че по силата на Закона за гражданската регистрация, чл. 11, ал. 1, съответната поредица от цифри представлява уникален номер, с който отделните физически лица се индивидуализират в страната за административни нужди, а личното, бащиното и фамилното име не са достатъчни за подобна индивидуализация. Ето защо при посочен идентификационен номер на едно лице, което носи същите имена като друго такова, но с друго ЕГН, не може да се приеме, че второто лице има каквото и да е участие, съответно – да е предмет на последици от съдебно производство, водени срещу първото, но идентифицирано различно чрез уникалния номер. Затова и за молителя липсва правен интерес да атакува решението на първата инстанция, след като силата на пресъдено нещо не се разпростира и спрямо него, понеже се индивидуализира по различен начин от лицето, посочено в исковата молба и в съдебното решение.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 199 от 18 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 427 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: