О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
гр. София 03.07.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 01 юли през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 514 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата С. Д. Х., чрез адв. М. М. против решение № 129/13.10.2014 г. по в.гр.дело № 253/2014 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 183/14.07.2014 г. по гр.дело № 427/2014 г. на Разградския районен съд, с което исковете предявени от С. Д. Х. против ОД на МВР Р. по реда на чл.357 КТ и на осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване незаконност и отмяна на предприето със заповед № 895/06.02.2014 г. прекратяване на трудовото й правоотношение поради съкращаване на щата, за възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност и присъждане на обезщетение на осн.чл.225,ал.1 КТ в размер на 3500 лв. са отхвърлени като неоснователни.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси – 1. какъв е обхвата на подбора по чл.329 КТ и задължен ли е работодателя да включи в подбора по чл.329 КТ всички лица, заемащи еднакви или сходни длъжности в ОД на МВР Р., решен в противоречие с практиката на ВКС – т.решение № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. Цитирани са и решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. 2. при оспорване законосъобразността на провеждания подбор от работника длъжен ли е работодателят да проведе пълно и главно доказване на законосъобразното осъществяване на подбора в случай, че е съставен протокол за подбор и той не е оспорен като документ от работника, решаван противоречиво от съдилищата – решение № 198/19.10.2012 г. по в.гр.дело № 538/2012 г. на Окръжен съд [населено място].
Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР Р., чрез гл.юрисконсулт Д. Г. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставените правни въпроси и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на С. Д. Х. със заповед № 895/06.02.2014 г., с която е прекратен трудовия й договор на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата и за отмяна на посочената заповед, за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение.
Въззивният съд е преценил първоинстанционното решение за валидно и в обжалваните части допустимо. Приел е, че значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по смисъла на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена тежест на доказване и в съответствие с проявената активност на страните. Приел е, че преценката на събраните по делото доказателства води до установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която се въззивният съд е възприел. Пред последния доказателства не са представени.
Прието е, че изводите на първоинстанционния съд относно основателност и доказаност на всеки от предявените обективно съединени искове са обосновани от събраните по делото доказателства.
Ищцата-сега жалбоподател е заемала длъжността системен оператор в „Пункт за персонализация”, група „Български документи за самоличност” при ОД на МВР [населено място] на основание трудов договор. С предизвестие от 17.01.2014 г., връчено на 03.02.2014 г. директорът на ОД на МВР Р. в качеството на работодател уведомил ищцата, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата. Със заповед № 895/06.02.2014 г., връчена на същата дата трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, поради съкращаване на щата.
Съдът е приел за безспорно установено по делото, че ищцата С. Х. страда от заболявания, които попадат под закрилата на Наредба № 5 на М. и ЦС на Б. от 1987 г., удостоверени с приложените по делото решения на ТЕЛК. Посочил е, че съгласно чл.333, ал.1, т.2 и 3 КТ в задължение на работодателя е при прекратяване на трудов договор на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване на щата предварително да изиска разрешение от инспекцията по труда и мнението на съответната ТЕЛК.
Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че тези изисквания на КТ са спазени от работодателя, преди да предприеме прекратяването на трудовия договор на ищцата поради съкращаване на щата за заеманата от нея длъжност. Преценено е за неоснователно възражението на ищцата, че тези изисквания за законосъобразност на уволнението е следвало да бъдат съобразени към датата на връченото й на 3.ІІ.2014г. предизвестие. За да направи извода съдът е взел предвид разпоредбите на чл.333,ал.7 КТ, според които закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение. Приел е, че заповедта за уволнение на ищцата е била връчена на същата на 06.02.2014 г. Съдът е взел предвид, че писмото, с което работодателят е изискал необходимото за закрилата й по чл.333 КТ мнение на ТЕЛК е от 20.І.2014г., съответно писмото до Дирекция „Инспекция по труда” е от 23.І.2014г. Полученото в отговор мнение на ТЕЛК при МБАЛ”Св.И. Р.”, Р. е от 22.І.2014г. съответно разрешението на Дирекция”Инспекция по труда” е от 30.І.2014г. С оглед на така приетите за установени факти съдът е направил извода, че получаването на мнението на ТЕЛК и разрешението на Инспекцията по труда предхожда датата на връчване на заповедта за уволнение и датата на връчване на предизвестието. Прието е, че работодателят е спазил и поредността на отправените искания – първо е изискано мнението на ТЕЛК и след постъпването му, прилагайки и препис от същото, работодателят е уведомил ИТ за дължимата по чл.333КТ закрила. С оглед на това е направил извода, че работодателят е изпълнил дължимото в зарила на служителката по чл.333КТ разрешение, като преди да пристъпи към уволнението й е събрал информация за здравословното й състояние, изискал е мнението на ТЕЛК и е изпратил необходимите документи за разрешение от ИТ. Направил е извода, че уволнението е предприето чрез връчване на заповедта след постъпване на даденото от ИТ разрешение.
Относно възражението на ищцата за некомпетентност на органа, издал разрешението по чл.333КТ за уволнението й, съдът е приел, че към момента на поисканото от работодателя разрешение за прекратяване трудовия договор на ищцата според действащото териториално подразделение на Главна инспекция по труда компетентна да издаде исканото разрешение е била Дирекция”Инспекция по труда [населено място], тъй като в [населено място] такава дирекция не е съществувала. Обособяването на Дирекция”Инспекция по труда” [населено място] е станало с приетия с ПМС № 2/2014 Устройствен правилник, в сила от 29.01.2014 г. Освен това съдът е посочил, че законодателят не е предвидил териториалната компетентност на Инспекцията по труда като изискване за законосъобразност на дължимото по чл.333ККТ разрешение. Изискването е то да е дадено за „всеки отделен случай” , както е извършено и по отношение на ищцата.
По възражението за незаконосъобразност на уволнението поради неспазване на изискването на ч.329 КТ за задължителен подбор въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, обосновали решаващия извод за неосноватеност на иска и на това основание. Първоинстанционния съд е приел, че в случая извършването на подбор е било задължително, тъй като е налице съкращение на бройките от заеманата от ищцата длъжност – системен оператор в пункт за персонализация на група БДС – от 11 на 8. Прието е, че при задължителност на подбора работодателят преценява какъв да бъде обсега на същия – включването на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности, че работодателят следва да провежда подбора като прилага еднакви критерии при осъществяването им, които трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии. Според първоинстанционния съд в случая критериите са били предварително определени, че те са конкретизирали квалификацията – притежаваното образование по съответната специалност, допълнителна квалификация и професионален опит и качеството на работата – количество, качество, срочност, награди и наказания и по тях са оценявани служителите във всички звена, в които е имало съкращение на щата. Посочил е, че от приложените по делото доказателства приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ се основават на действително притежаваните от служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Прието е, че при оценяването на притежаваните от ищцата и на останалите служители от група „БДС” знания и умения, както и на нивото на изпълнение на работата комисията е получила информация от прекия ръководител и е възприела неговите оценки по тези показатели.
Въззивният съд е приел въз основа на представените одобрени щатни разписания за периода преди уволнението и за периода, относим към датата на уволнението, че е налице реално предприето съкращаване в щата на заеманата от жалбоподателката длъжност.
Прието е, че според утвърденият със заповед №К-4239/27.ХІІ.2013г. на Министъра на вътрешните работи щат на ОД на МВР Р., щатната численост на „системни оператори” в група „Български документи за самоличност” е 8 броя, от които 7 в подразделението на тази група – „Пункт за персонализация”, при действащи по старо щатно разписание 11 бр. Прието е, че в заповедта е посочено, че в група „Български документи за самоличност” следва да се извърши подбор между 11-те назначени и поименно изброени служители – т.е. подбор е следвало да се извърши само между служителите в рамките на съответното, структурно обособено за населеното място звено.
Съдът е приел, че за масовите съкращения в системата на МВР, Министерството е информирало синдикалните организации в системата, съответните Дирекции „Бюро по труда” и ОД на МВР, като са посочени конкретно съкращаваните длъжности, периода, в който ще се проведе процедурата, критериите за подбор и начина, по който работниците и служителите могат да установят своята квалификация, както и показателите, по които ще се оценява нивото на изпълнение на работата. Проведени са консултации между директорите на ОД на МВР и синдикалните организации, съвместно са изготвени и одобрени критериите за оценка на служителите при подбор, както и сформирането на оценяващите качествата им комисии, включвайки в състава им представители на Национален синдикат на гражданската администрация, Синдикална федерация на служителите в МВР и Национален полицейски синдикат.
С оглед на посоченото съдът е приел, че пред първата инстанция е доказано и законосъобразно провеждане на задължителния подбор по чл. 329 КТ при частично съкращаване в щата за заеманата от ищцата длъжност. Според съда в тежест на работодателя е да ангажира доказателства, че е извършил подбор, когато такъв е бил задължителен, и че го е извършил по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ – по-висока квалификация и по-добра работа. Прието е, че в случая при извършване на подбора са използвани критерии, свързани с качеството на извършваната работа. Посочил е, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите работи по-добре подлежи на съдебен контрол, при който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Според въззивния съд документирането на подбора не е задължително, но работодателят може да назначи комисия за извършване на подбора и да ползва съставения от нея протокол за оценяване на съпоставените работници, както е извършено и в случая.
Приел е, че протоколът сам по себе си не доказва законността на подбора, че при оспорване от страна на уволнения работник на факта на надлежното извършване на подбора, включително обективното съответствие на поставените му оценки с действителните му качества, работодателят трябва да докаже обстоятелствата по протокола чрез разпит като свидетел на едно или повече от лицата, които са го подписали. Съдът е приел, че в случая работодателят е съставил протокол за извършения подбор, който не е бил оспорен от жалбоподателката към момента на съставянето му и като доказателство по делото, че липсва оспорване от страна на ищцата относно съобразяване на критериите за подбора и съответствие на същите с качеството на нейната работа. Прието е, че в хода на съдебното следствие, работодателят е ангажирал и районният съд е допуснал гласни доказателства, потвърждаващи съдържанието му, че разпитаните по делото свидетели, включително и такива, участвали в оценъчната комисия са декларирали в показанията си факти, обосноваващи ниската оценка на ищцата с нивото и качеството на изпълнените от нея задачи.
Прието е, че е налице неоспорен протокол за осъществяване на подбора, подкрепен със свидетелските показания на едно от лицата, които са го съставили. Поради това съдът е направил извода, че е доказано извършването на подбор, в което са включени всички необходими участници, като при подбора са приложени законовите критерии и приетите оценки се основават на действителни качества на работника. Прието е, че от приложените протоколи за оценка на подлежащите на подбор служителки е установено,че ищцата е била сред трите служителки с най-нисък резултат.
Според въззивният съд критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и спазването им може да бъде установено с всички доказателствени средства, предвидени в ГПК, че подборът обхваща конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в него и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии, като в зависимост от извършеното сравнение и приемане на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по – висока квалификация и работят по – добре.
Като е взел предвид изложеното съдът е направил решаващия извод за законосъобразност на уволнението на ищцата с атакуваната заповед, съответно за неоснователност на предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, какъвто извод е направил и първоинстанционния съд. Решението на последния съд е потвърдено с въззивното решение.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението.
С т.решение № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е застъпено становището, че преценката на работодателя по чл.329,ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329,ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
С решение № 329/13.07.2011 г. по гр. дело № 1073/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че при извършването на преценката дали работодателят е задължен да извърши подбор при съкращаване на щата или на закриване на цяло обособено структурно звено, предпоставена от преценката дали е налице или не такова относително самостоятелно обособено структурно звено в рамките на предприятието и в рамките на общото щатно разписание, не е определящ единствено териториалният критерии, респ. – не е определящо само мястото на работа за съкращаваните длъжности. Определящи при тази преценка са най-вече наличието или не на организационно-управленска обособеност, респ. относителната самостоятелност на такова структурно звено, която (ако е налице), в съчетание със специфични функционални, финансово-икономически и/или териториални характеристики (ако и такива са налице), до голяма степен определя естеството на трудовите функции в такова обособено структурно звено, поради което и естеството на трудовите функции е определящ критерий, както в общия случай на задължителност на подбора.
С решение № 385/21.11.2011 г. по гр.дело № 129/2011 г. на ВКС, IV г.о.,постановено по чл.290 ГПК е разрешен правния въпрос трябва ли да се извърши подбор между служители, заемащи сходни длъжности в различни факултети на едно и също висше учебно заведение, които са в рамките на едно населено място. Според съдебния състав отговорът е в зависимост от това дали в конкретния случай е налице организационно управленска обособеност на факултета със специфични функционални и финансово-икономически характеристики, която обособеност определя специфичност и в трудовите функции на служителите, макар и за длъжности с еднакви наименования. Прието е, че изискването за подбор в рамките на цялото предприятие/университет/ по чл.329 КТ е задължение за работодателя ако трудовите функции на служители с еднакви или близки наименования, макар и заети в самостоятелни структурни звена/факултети/ в едно и също населено място по същество са еднакви или сходни.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. В случая съдът е извършил проверка за законосъобразното упражняване на правото на подбор от работодателя, съответно за законосъобразно приложение на критериите, установени в чл.329,ал.1 КТ. Приел е след преценка на всички доказателства, събрани по делото, че работодателят е извършил подбор, в който са включени всички служители, заемащи длъжността „системен оператор” група „Български документи за самоличност” на ОД МВР Р. и че при подбора са приложени законовите критерии, като оценките се основават на действителните качества на участниците в подбора.
По твърденията на ищцата, че не е извършен подбор по отношение на всички, заемащи длъжността системен оператор въззивният съд е възприел правните изводи на първоинстанционния съд, според които преценката за идентичност на длъжностите е обусловена от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от съвпадението на наименованието по щата. В тази насока е прието, че в конкретния случай заемащия длъжността системен оператор служител работи с компютърна конфигурация, като конкретно изпълняваните задължения зависят от звеното, групата, отдела, в който работи. Прието е, че длъжностните характеристики на системните оператори в различните звена са различни, различни са трудовите им функции, организационните им връзки и взаимоотношения, както и специфичните изисквания към длъжността. Изводът на съда, че трудовите функции на системните оператори в отделните звена, групи и отдели не са сходни и поради това подбор не следва да се извършва по отношение на всички, които заемат тази длъжност е в съответствие с посочената практика на ВКС.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 КТ по посочения правен въпрос, тъй като практиката по същият е уеднаквена с т.решение № 3/16.01.2012 г. по т.дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и в решения, постановени от състави на ВКС по чл. 290 ГПК. С оглед на това съдът не обсъжда приложеното решение № 472/19.03.2011 г. по гр.дело № 11141/2010 г. на Районен съд [населено място].
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1, т.2 ГПК по втория правен въпрос в изложението. В подкрепа на доводите за наличие на това основание е цитирано решение № 198/19.10.2012 г. по в.гр.дело № 538/2012 г. на Окръжен съд [населено място]. Същото е без отбелязване да е влязло в сила. Според т. 3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Тъй като представеното решение е без отбелязване за влизането му в сила съдът преценява, че същото не обуславя наличие на основанието по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставените правни въпроси от ищцата С. Х..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 360 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 129/13.10.2014 г. по в.гр.дело № 253/2014 г. на Разградския окръжен съд по касационна жалба вх. № 4431/17.11.2014 г., подадена от ищцата С. Д. Х., [населено място], [улица], ет.4,ап.10, чрез адв. М. М..
Осъжда С. Д. Х., [населено място], [улица], ет.4,ап.10 да заплати на Областна дирекция на МВР [населено място] сумата 360 лв. разноски по делото за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: