О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
София, 04.07. 2013 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1361 по описа за 2012 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Й. П. И. срещу въззивно решение от 05.06.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 2826/2012 г.
Излага доводи за неправилност.
Насрещната страна Д.към М., [населено място] е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага съображения и за неоснователност на жалбата, като поддържа, че въззивният съд е постановил своето решение и съобразно задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които са отхвърлени.
Съдът установил, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение.
То е прекратено поради осъществен фактически състав на чл.325, т.1 от КТ – по тяхно взаимно съгласие Налице е предварително отправено предложение от страна на служителя към работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, което с факта на подписване на съглашението се счита за прието от работодателя. Освен това в рамките на съглашението са отразени и насрещните волеизявления на двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение.
Съдът е посочил, че от значение е двете страни да са изразили писмено волята си за прекратяване на трудовото правоотношение и волеизявленията им да съвпадат по съдържание, което в случая е налице.
Няма значение какъв е бил мотивът на служителя да поиска прекратяване на договора, нито отразената в заповедта за уволнение правна квалификация; от значение е словесното й съдържание. В заключение е прието, че доводите във връзка с липсата на основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, т. 9 КТ са без значение, защото правоотношението е прекратено по взаимно съгласие на страните.
Изложението към касационната жалба по характера си съдържа обосновка на оплакванията за неправилност на въззивното решение – в какво се изразява противоречието с материалния закон, съществените нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността.
Касационните основания, обаче се проверяват не в процедурата по чл. 288 ГПК, а в касационното решение само, ако въззивното решение преди това бъде допуснато до касационно обжалване. Касационните доводи са елемент от касационната жалба. Изложението към нея следва да съдържа обосновка за наличие на основания, поради които касационната жалба следва да бъде разгледана по същество. Изискванията към съдържанието на изложението се съдържат в чл. 280, ал. 1 ГПК. К. трябва да са посочи ясно конкретните правни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, за да достигне до едно или друго правно или фактическо заключение, както и какво е конкретното им отношение към резултата по спора.
К. съд не може сам да ги определя или извлича от съдържанието на жалбата или изложението, а само да ги уточнява или преформулира, каквито указания са дадени изрично в ТР №1-2009-ОС ГК ТК ВКС.
К., също така следва да се обоснове за наличие на допълнителните условия по чл. 280, ал. 1 т. 1 – 3 ГПК.
В случая, според касатора правните въпроси, обуславящи допускане на касационното обжалване, освен развитите доводи за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, са още и въпросите, че според въззивния съд молбата на служителя до работодателя е такава по чл. 325, т. 1 КТ, че трудовото правоотношение е прекратено по чл. 325, т. 1, а не по чл. 325, т. 9 КТ.
К. е несъгласен с фактическите и правни изводи на въззивния съд – относно съдържанието на молбата от 05.06.2009 г. и основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение.
Несъгласието само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване.
Проверката на съответните фактически и правни заключения на въззивния съд се извършва с касационното решение, ако касаторът е поставил правни въпроси, при чието разрешаване именно въззивната инстанция е изградила оспорваните фактическия и правни изводи, с твърдения, че дадените разрешения по повдигнатите правни въпроси противоречат на задължителна съдебна практика, или се разрешават противоречиво от съдилищата, или разглеждането им е необходимо с оглед точното приложение на закона и за развитие на правото.
Подобни въпроси в случая не са повдигнати.
Към касационната жалба са приложени и множество съдебни актове, включително и ТР № /2010 ОСГТК по някои въпроси за въззивното производство при действието на отменения ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, за да може да прецени дали приложените решения касаят сходни казуси и как в тях са решени повдигнатите от касатора въпроси, следва да се установи дали тези въпроси са разрешени и в обжалваното въззивно решение. Това е така, защото, както стана ясно, касационното обжалване се допуска по общи въпроси, които стоят в основата на правните изводи на въззивния съд, а не по принцип. Въпросите, повдигнати от касатора, трябва да имат значение за конкретното дело, за да е допустимо разглеждането на касационната жалба по същество.
Както вече бе посочено, липсват такива, поради което няма как да се извърши и преценката за противоречивото им разрешаване с обжалваното решение
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 05.06.2012 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 2826/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: