3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 860
София, 04.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 590/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Агенция „Митници” – [населено място], срещу определение № 1101 от 15.05.2012 г. по ч. гр. д. № 1349/2012 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на Агенция „Митници” срещу разпореждане от 22.02.2012 г. по т. д. № 1282/2010 г. на Софийски градски съд, с което са дадени указания за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че същото е неправилно поради незаконосъобразност на извода на въззивния съд за необжалваемост на разпореждането за внасяне на държавна такса. Излага доводи, че обжалването е допустимо, тъй като само чрез него може да преодолее недължимото събиране на държавна такса, предвид внесената от другия солидарно осъден ответник – Министерство на финансите, държавна такса за въззивно обжалване на същото съдебно решение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба на Агенция „Митници”, съставът на Софийски апелативен съд е преценил, че обжалваното с нея разпореждане на Софийски градски съд, съдържащо указания за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по т. д. № 1282/2010 г. решение, не попада сред посочените в чл.274, ал.1 ГПК съдебни актове, които могат да бъдат обект на самостоятелен инстанционен контрол. Въззивният съд е приел, че след като не прегражда по-нататъшното развитие на делото и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона, разпореждането не подлежи на обжалване и законосъобразността му може да бъде проверена само в случай на последващо връщане на въззивната жалба поради невнасяне на таксата.
Определението е правилно.
Предпоставките, при които постановените от съда определения могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред по-горен по степен съд, са уредени в чл.274, ал.1 ГПК. Процесуална възможност за обжалване е предвидена само за определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/, и за определенията, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Съгласно препращащата разпоредба на чл.279 ГПК, посочените процесуални правила се прилагат и за обжалване на разпорежданията на съда.
Разпореждането, с което в рамките на правомощията по чл.262, ал.1 ГПК първоинстанционният съд указва на жалбоподателя да внесе държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по делото решение, не носи белезите на съдебен акт от кръга на визираните в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Неговото самостоятелно обжалване не е изрично предвидено в закона, което изключва приложението на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Възможността за обжалване не може да бъде изведена и от чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като разпореждането за внасяне на държавна такса не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Несъгласието на жалбоподателя с размера или изобщо с дължимостта на указаната от съда е от значение дотолкова, доколкото той има право на преценка дали да внесе таксата, за да продължи производството по жалбата, или да откаже внасянето й като понесе неблагоприятната последица на чл.262, ал.2, т.2 ГПК – връщане на жалбата. Разпореждането за връщане на жалбата подлежи на обжалване по силата на чл.262, ал.3 ГПК и както правилно е посочил Софийски апелативен съд, частната жалба срещу това разпореждане е единственият допустим и възможен способ за защита срещу евентуалната незаконосъобразност на предходното разпореждане за внасяне на държавна такса, чието неизпълнение е обусловило връщането на жалбата. В конкретния случай частният жалбоподател е внесъл своевременно посочената в разпореждането от 22.02.2012 г. на Софийски градски съд такса за въззивно обжалване, с оглед на което съдът е продължил процесуалните действия по администриране на въззивната жалба. При отсъствие на постановено разпореждане за връщане на жалбата обжалването на разпореждането за внасяне на държавна такса е недопустимо и законосъобразно подадената срещу него частна жалба е оставена без разглеждане.
По изложените съображения обжалваното определение по ч. гр. д. № 1349/2012 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1101 от 15.05.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 1349/2012 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :