2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
гр. София, 27.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 738 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Постъпила е частна жалба от Р. Н. П. и И. Л. И. – двамата от [населено място], против протоколно определение от 11 март 2011 г., постановено по гр.д. № 4527 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което въззивната жалба на П. и И. е върната.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, защото въззивната жалба е написана на 23 декември 2009 г. и в същия ден е била подадена в деловодството, е сложен печат върху нея за дата 29 декември 2009 г.; с дата 23 декември 2009 г. жалбоподателите са изпълнили в срок нареждането на съда и нямат интерес да подават жалбата с един ден закъснение; много грешки са допуснати при администрирането на делото.
Ответниците И. Ц. С. и В. Ж. П.-С. – двамата от [населено място], чрез процесуалните си представители адв. Н. Х. и Г. М. сочат доводи за неоснователност на жалбата.
С обжалваното определение въззивният съд приема, че на жалбоподателите П. и И. са редовно връчени съобщения за първоинстанционното решение на 14 декември 2009 г.; четиринадесетдневния срок за обжалване на първоинстанционното решение е изтекъл на 28 декември 2009 г. (понеделник), а въззивната жалба е подадена на следващия ден, поради което е просрочена.
Частната жалба е неоснователна.
Относимите обстоятелства са следните:
Решение без номер от 5 август 2009 г., постановено по гр.д.№ 10401 по описа на районния съд в гр. София за 2004 г. е съобщено на частните жалбоподатели на 14 декември 2009 г. чрез тяхна родственица. Въззивната жалба на П. и И. е подадена в съда на 29 декември 2009 г. с вх. № 1048469. За 2009 г. датата 28 декември 2009 г. – понеделник, не е обявена за почивен ден.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 197 ГПК (отм.), въззивната жалба се подава чрез съда, който е постановил решението в четиринадесетдневен срок от деня на заседанието, в което е обявено решението с мотивите, ако страната е присъствала, а ако не е присъствала – от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено. Жалбоподателите са получили съобщението за изготвеното решение с мотивите чрез своя родственица. Според правилото на чл. 33, ал. 3 ГПК (отм.), срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Следователно, в конкретния случай, срокът за въззивно обжалване на първоинстанционното решение започва да тече на 15 декември 2009 г. и изтича на 28 декември 2009 г. След като датата 28 декември 2009 г. не е обявена за почивен (неприсъствен) ден по съответния ред, то не може да се приложи правилото на чл. 33, ал. 4 ГПК (отм.). Ето защо въззивната жалба, подадена на 29 декември 2009 г., е просрочена. Обстоятелството, че във въззивната жалба подписалите я лица са посочили написването й на 23 декември 2009 г., не променя горния извод, след като липсват каквито и да е данни за това, че жалбата не е подадена на 29 декември 2009 г., както е отразено според щемпела на деловодството на районния съд върху нея, а на друга дата в рамките на законния срок.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11 март 2011 г., постановено по гр.д. № 4527 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което въззивна жалба вх. № 1048469 от 29 декември 2009 г. на районния съд в гр. София, е върната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: