3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
София,04.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 574/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 10441 от 26.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 5333/2010 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е оставено без разглеждане подаденото от [фирма] възражение по чл.423 ГПК във връзка със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 16.12.2009 г. по ч. гр. д. № 54221/2009 г. на Софийски районен съд, 67 състав, и е прекратено производството по възражението.
В частната жалба се поддържа, че въззивният съд е интерпретирал неправилно обстоятелствата по връчване на заповедта за изпълнение, в резултат на което е стигнал до необоснован и незаконосъобразен извод за подаване на възражението извън предвидения в чл.423, ал.1 ГПК преклузивен срок.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, намира следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е основателна.
За да остави без разглеждане възражението на [фирма] във връзка с издадена в производството по ч. гр. д. № 54221/2009 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, Софийски градски съд е приел, че възражението е подадено след изтичане на едномесечния преклузивен срок по чл.423, ал.1 ГПК и е процесуално недопустимо. Като начало на преклузивният едномесечен срок е преценена датата 12.02.2010 г., на която е изтекъл 14 – дневният срок от извършеното на 29.01.2010 г. залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК до дружеството за издадената заповед. Изложени са съображения, че удостовереното от длъжностното лице по призоваването обстоятелство – невъзможен достъп до канцеларията на дружеството на адреса на управление в [населено място], на [улица], ет.4, ап.12, е достатъчно заповедта да се счете за редовно връчена по реда на чл.50, ал.4 ГПК и чл.47, ал.1 ГПК към датата 12.02.2010 г., а подаденото на 10.05.2010 г. възражение по чл.423 ГПК – за просрочено.
Определението е неправилно.
Към делото е приложено съобщение с дата 21.12.2009 г., от което е видно, че издадената в производството по ч. гр. д. № 54221/2009 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е изпратена за връчване на длъжника [фирма] на вписания в търговския регистър адрес на управление на дружеството – [населено място], [улица], ет.4, ап.12. С възражението частният жалбоподател е представил извлечение от Описна книга за призовкаря, в което под № 8 длъжностното лице по призоваването към Софийски районен съд е отбелязало, че връща в цялост съобщението, тъй като на 05.01.2010 г. е направен опит за връчване, но е констатирано, че [фирма] има нов адрес – кв. С., [улица]. От приложеното на л.43 от ч. гр. д. № 5333/2010 г. на Софийски градски съд удостоверение, издадено от Софийски районен съд, се установява, че въз основа на така извършеното удостоверяване заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на [фирма] на посочения от длъжностното лице по призоваването адрес на [улица]. На 29.01.2012 г. на този адрес е поставено уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК за издадената заповед за изпълнение, след като длъжностното лице е констатирало, че „няма достъп до фирмата”. Представена е справка от търговския регистър, която сочи, че към датата 15.03.2010 г. вписаният в регистъра адрес на управление на дружеството – [улица], ет.4, ап.12, не е променян. На този адрес дружеството е получило на 27.04.2010 г. изпратената от съдебен изпълнител покана за доброволно изпълнение, едновременно с която е връчена и издадената в производството по ч. гр. д. № 54221/2009 г. заповед за изпълнение.
Изложените обстоятелства дават основание да се приеме за необоснован и незаконосъобразен извода на въззивния съд, че заповедта за изпълнение е връчена на частния жалбоподател по реда на чл.50, ал.4 ГПК във вр. с чл.47, ал.1 ГПК на датата 12.02.2010 г. Разпоредбата на чл.50, ал.4 ГПК предвижда възможност адресираните до търговец призовки и съобщения да бъдат връчени чрез способа на чл.47, ал.1 ГПК /залепване на уведомление/, когато връчителят не намери достъп до канцеларията на търговеца или лице, съгласно да приеме съобщението. За да се пристъпи към залепване на уведомление, съобщението следва да е адресирано до вписания в търговския регистър адрес на управление на търговеца, посочен в чл.50, ал.1 ГПК като място на връчване на търговци. Залепването на уведомление до търговеца на адрес, различен от вписания в търговския регистър, е лишено от правни последици, тъй като не са осъществени предпоставките на чл.50, ал.4 ГПК за извършването му. Поради това не може да се приеме, че чрез уведомлението до [фирма], залепено на 29.01.2010 г. на адрес, различен от вписания в търговския регистър адрес на управление на дружеството, е извършено надлежно връчване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, респ. че преклузивният едномесечен срок по чл.423, ал.1 ГПК за подаване на възражение по чл.423 ГПК е започнал да тече от датата 12.02.2010 г., на която е изтекъл 14 – дневният срок по чл.47, ал.1 ГПК. При отсъствие на доказателства за узнаване на заповедта в по-ранен момент началото на срока по чл.423, ал.1 ГПК следва да се обвърже с датата на връчване на заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител – 27.04.2010 г. Възражението е подадено на 10.05.2010 г., т. е. преди изтичане на броения от 27.04.2010 г. едномесечен срок, поради което е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по същество.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийски градски съд за разглеждане на възражението.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 10441 от 26.06.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 5333/2010 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за разглеждане на подаденото от [фирма] възражение по чл.423 ГПК във връзка със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена в производството по гр. д. № 54221/2009 г. на Софийски районен съд, 67 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :