3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
София, 20.112012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1225/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 123 от 25.01.2011 г. по т. д. № 304/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав решение от 25.03.2010 г. по т. д. № 153/2007 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу касатора-едноличен търговец иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ до размер на сумата 133 770.52 лв.
К. поддържа, че въззивното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при грубо нарушение на процесуалните правила, но без да излага конкретни съображения в подкрепа на заявените основания.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е релевирано оплакване и за недопустимост на обжалвания акт, аргументирано с това, че съдът не е установил наличието на процесуална правоспособност на ответника-едноличен търговец към момента на завеждане на делото. Именно с въпроса за допустимостта на въззивното решение е обосновано и допускането на касационното обжалване, като се твърди, че същият е решен в противоречие с практиката на съдилищата – решение № 1646 от 30.11.1999 г. по гр. д. № 384/99 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 622 от 24.10.2002 г. по гр. д. № 110/2002 г. на І г.о.; решение № 2280 от 01.06.2004 г. по гр. д. № 1423/2003 г. на ІV г. о. и определение от 29.05.2000 г. по ч. гр. д. № 1715/2000 г. на СГС.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
За да потвърди постановеното от Софийски градски съд решение, с което е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] регресен иск по чл. 213, ал. 1 КЗ, въззивният съд е приел за осъществени всички предвидени в закона предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение, породено от сключения между ищцовото дружество и [фирма], [населено място] договор за застраховка с предмет застраховане плащанията по договори за продажба на стоки и предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България; забава в плащанията от страна на ответника [фирма], [населено място] към [фирма] по сключени договори за продажба на млечни продукти, обективирани в процесните фактури и изплатено от ищеца в полза на застрахованото дружество [фирма] обезщетение в размер на исковата сума. Като неоснователно решаващият състав е преценил както възражението на ответния търговец във връзка с валидността на застрахователния договор, така и възражението му за недължимост на сумите по процесните фактури, като в тази връзка е извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, в т. ч. и заключенията на допуснатите в първоинстанционното производство експертизи.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК – същият е значим за делото, тъй като е свързан с допустимостта на обжалваното решение, но по отношение на него не са осъществени поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Всички представени към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове се явяват неотносими към поставения въпрос, тъй като те касаят процесуалноправния въпрос за правоприемството в процеса при смърт на страната-физическо лице или при заличаване на страната-юридическо лице, докато в настоящия случай недопустимостта на постановените по делото решения е аргументирана от касатора единствено с липсата на доказателства за неговата собствена процесуална правоспособност. Ето защо, не може да се счете за доказано твърдяното противоречие на обжалвания акт с трайната съдебна практика.
Отделно от това, следва да се отбележи, че по делото са ангажирани достатъчно доказателства /удостоверения за актуално състояние и решения за вписване на промени по фирменото дело/ за правния статут на ответния търговец както към момента на завеждане на исковата молба, така и впоследствие. Затова, твърдението за неустановеност на процесуалната му правоспособност е напълно произволно и несъответстващо на данните по делото. Оттук и изводът, че не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение, което съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, би било достатъчно за допускане на касационния контрол.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 123 от 25.01.2011 г. по т. д. № 304/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: