4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
София,30.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1770/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 1214 от 06.08.2012 г., постановено по в. гр. д. № 85/2012 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 114 от 14.12.2010 г. по т. д. № 108/2009 г. на Смолянски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против Д. Х. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.287 ТЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите 45 417 евро – дължима цена по предварителен договор за строителство и продажба от 01.05.2007 г., и 3 667 евро – обезщетение за забава за периода 2.09.2008 г. – 11.05.2009 г.
С жалбата са въведени касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на възивното решение и е заявено искане за неговата отмяна. Изложени са оплаквания срещу изводите на въззивния съд, че дружеството – касатор е неизправна страна по договора от 01.05.2007 г., тъй като е допуснало отклонение в площта на уговорения за продажба апартамент, не е известило купувача за допуснатото отклонение и се е снабдило с разрешение за ползване на апартамента три месеца след изтичане на договорения за това срок. К. счита изводите на съда за неправилни и твърди, че те са последица от необсъждане в съвкупност на всички доказателства по делото, недопускане на доказателства, необходими за изясняване на фактическата страна на спора, превратно тълкуване на уговорките в предварителния договор за покупко – продажба и игнориране на допълнителните уговорки в анекс № 1 към договора. Навежда и довод, че въззивният съд се е произнесъл с решението си „свръх петитум”, тъй като е мотивирал неизправността на продавача със забавата при получаване на разрешение за ползване на апартамента, обект на бъдещата продажба, без да е бил сезиран своевременно с довод за забава.
Допускането на касационно обжалване е обвързано с бланкетно позоваване на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В представеното по указание на въззивния съд изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че посочените в касационната жалба основания засягат въпроси от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; сочат на отклонение на въззивното решение от трайната практика на ВКС, изискваща цялостен анализ и съпоставка на доказателствата и преценка с оглед на всички данни по делото; насочват към недопустимост на решението поради произнасяне „свърх петитум”. Като значими въпроси по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК са квалифицирани релевираните в жалбата процесуални нарушения при допускането и обсъждането на доказателствата и необосноваността на съдържащите се в решението фактически констатации на въззивния съд. Формулирани са и два самостоятелни въпроса със следното съдържание : „При допуснати нарушения от въззивния съд на съществени процесуални правила – когато въззивният съд не е допуснал допустими и относими доказателства и по този начин е лишил страната от доказване на предявения иск, допустимо ли е доказването им пред касационната инстанция с оглед упражняване контролните функции на касационната инстанция; Допуснатата необоснованост при констатиране на изложените в настоящата точка пороци следва ли да се квалифицира като нарушение на материалния закон или на съществени процесуални правила”.
С молба вх. № 827/01.02.2013 г. касаторът е представил допълнително изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да бъде обсъждано при преценката на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като е депозирано извън срока по чл.283 ГПК и без да са давани указания от съда за необходимостта от представянето му.
В срока по чл.287 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна Д. Х. – гражданин на Обединено кралство Великобритания и С. И..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Смолянски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против Д. Х. обективно съединени искове за заплащане на сумите 45 417 евро и 3 667 евро, претендирани съответно като непогасена втора вноска за цена по чл.3.4.1 от сключен на 01.05.2007 г. предварителен договор за покупко – продажба и строителство на недвижим имот /апартамент/, и като обезщетение за забава на неплатената в срок цена, Пловдивски апелативен съд е приел, че исковете са неоснователни, тъй като ищецът – продавач е неизправна страна по договора и няма право да претендира от ответницата – купувач заплащане на остатъка от уговорената продажна цена. Въззивният съд е мотивирал извода си за неизправност на продавача с установения чрез заключението на съдебно – техническата експертиза факт, че при изграждане на апартамента, обект на строителство и продажба, е допуснато отклонение от предвидената в договора площ на апартамента и вместо уговорената чиста застроена площ от 60.76 кв. м., е построен апартамент с площ 49.68 кв. м. или с около 12 кв. м. в по-малко от договореното. Съдът е преценил, че по делото няма доказателства купувачът да е уведомен предварително и да е дал съгласието си за намаляване на площта на апартамента, поради което е приел, че отклонението в площта е равнозначно на неизпълнение на договора, пораждащо право за купувача да откаже изплащането на остатъка от продажната цена и да предприеме предвидените в императивната разпоредба на чл.210, ал.2 ЗЗД действия. Като допълнителни аргументи в подкрепа на извода за недължимост на търсената цена са посочени отправеното с нотариална покана от 01.08.2011 г. изявление на ищцата за разваляне на предварителния договор поради допуснатото отклонение в чистата застроена площ на апартамента и влязлото в сила решение по друго дело между страните, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен по съображения за неизправност на дружеството като продавач по договора.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
К. не е посочил нито един правен въпрос, който може да бъде квалифициран като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Всички „въпроси” в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съставляват доводи за неправилност на обжалваното решение, тъй като се припокриват изцяло с наведените в касационната жалба оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила при допускането и обсъждането на доказателствата и за необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд по повод неизправността на касатора като страна в договорното правоотношение. Към правилността на решението, а не към неговата допустимост, е относим и доводът, че обсъждайки забавата на продавача, без да са правени доводи в тази насока, въззивният се е произнесъл „свърх петитум”. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правилността на въззивното решение не е предмет на проверка в стадия на производството по чл.288 ГПК; Допускането на касационно обжалване е обусловено от наличие на специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, които не са тъждествени с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, подлежащи на обсъждане само в производството по чл.290 ГПК при условие, че решението се допусне до касационен контрол. Съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК сочи, че касаторът е отъждествил предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо основание за достъп до касация с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, без да въведе релевантен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване и освобождава касационната инстанция от задължението да обсъжда допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, първата от които не е подкрепена с конкретна задължителна практика на ВКС, а втората е заявена бланкетно.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1214 от 06.08.2012 г., постановено по в. гр. д. № 85/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :