О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 861
София, 07.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №2453/2018 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№1573/23.3.2018 г., подадена от адв. В. Я. – процесуален представител на ищеца М. М. против въззивно решение №32/19.02.2018 г. по гр.д.№30/2018 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №378/11.12.2017 г. по гр.д.№633/2017 г. по описа на Новопазарския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Й. М. от [населено място], област Шумен, против Й. М. Й. от [населено място], област Шумен, иск с правно основание чл.227,, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
Въззивният съд е приел, „че проблемът с упражняването от ищеца на запазеното му право на ползване върху процесния дарен имот,респ.наложени му ограничения от ответника,не може да се разглежда и обсъжда в настоящото производство,имащо за предмет иск за отмяна на дарение поради недаване на издръжка,от която дарителят се нуждае.
При сезиране с иск с правно основание по чл.227б”в” от ЗЗД, съдът следва да извърши преценка от фактическа и правна страна дали е налице трайна нужда от издръжка за ищеца-дарител и дали недаването на издръжка от страна на надарения ответник е оправдано или не,както с оглед нуждите на ищеца,така и с оглед възможността на надарения да дава необходимата издръжка на дарителя. Необходимо е също да бъде проучено и установено дали ищецът е поискал издръжка от дарения ответник и налице ли е отказ на последния да даде такава. Тежестта за доказване на горните обстоятелства в положителния им смисъл лежи изцяло върху ищеца.
Районният съд е събрал доказателства за нуждите на ищеца респ.необходимите средства,за да задоволява елементарните си потребности в пълен порядък,обхващащи закупуването на храна,лекарства,отопление и др.,както и за месечните доходи на ищеца и другите му материални възможности. От друга страна ,направена е преценка от съда и на доказателствата,свързани с материалните възможности на ответника.
От всестранния анализ на така събраните доказателства първоинстанционният съд е достигнал до обосновани фактически изводи, съответни на доказателствения материал.Безспорно е установено по делото,че ищецът ,който е на 70 години,получава пенсия от 250 лева,като през 2016 и 2017 г. е получил на два пъти и добавки в размер на 40 лева месечно/. Тогава пенсията му била в размер на 219 лева месечно/. Всички разходи на ищеца за отопление,ел.енергия и консумация на вода,както и данъците и таксите за процесния имот, се заплащат само от ответника и този факт не се оспорва от ищеца. Последният твърди,че тези разходи били минимални.
Подробно е изследвано от районния съд здравословното състояние на ищеца,с оглед нуждите му от медицински грижи и закупуване на лекарства,както въз основа на представената медицинска документация,така и на базата на прието заключение по СМЕ. Настоящият въззивен съдебен състав намира за напълно обосновани и правилни фактическите изводи на районния съд в тази връзка и ги споделя напълно. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК,препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази обстоятелствена част.
Видно е от събраните доказателства и констатациите в заключението на СМЕ,че ищецът страда от множество хронични заболявания, изискващи системно медикаментозно лечение,хранително-диетичен режим,редовно провеждане на контролни прегледи, изследвания и пр. Въпреки това,в конкретния случай,в медицинските документи за ищеца липсват данни за провеждане на системно лечение на заболяванията на ищеца и за задоволителен медицински контрол върху тях. За последните пет години ,на ищеца били проведени едва 14 прегледа –от които 5 са диспансерни за основното заболяване и 2 консултативни –от кардиолог –по отношение на хипертоничното сърце. За целите 2013 и 2015 години не е регистриран нито един преглед. Според рецептурната книжка на ищеца,приложена по делото, в периода между 05.10.2014г. и 15.08.2017г. не са изписвани никакви медикаменти.
Гореизложеното сочи,че ищецът ,въпреки,че понастоящем е напълно в състояние да се придвижва и обслужва самостоятелно,не проявява никаква лична грижа за здравето си. Получаваната от него пенсия в размер на 250 лева месечно,заедно с добавките , е достатъчна за закупуване както на храна ,така и на лекарства,при положение,че останалата част от месечните разходи на ищеца са поети изцяло от ответника,а част от средствата за медицински прегледи и закупуване на лекарства за констатираните заболявания се поемат от здравната каса. При положение,че ищецът не представя никакви доказателства за направени реално от него разходи лечение и за закупуване на лекарства,само хипопотичния извод,че се нуждае от закупуване на медикаменти,с оглед установените негови заболявания,не са достатъчни, за да установят реалните му месечни парични разноски в тази връзка и да се приеме липсата на средства/доходи у ищеца за осъществяването им. При това положение се налага изводът,че ищецът не е правил разходи за лечение и за закупуване на лекарства ,по своя лична преценка,но не от недоимък.
Изводът,че ищецът не е изпаднал в трайна и крайна нужда ,респ. невъзможност да се издържа от доходите си,следва както от гореизложените обстоятелства,така и от установения по делото факт,че на 8.V.2008г. ищецът прехвърлил чрез продажба на друго лице свой недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 1220 кв.м.,ведно с масивна двуетажна жилищна сграда-вила,със ЗП от 40 кв.м.,в с.С./ Спр.от Сл.Вп. на л.72 от гр.д. № 633/2017г. на НПРС/. Не се доказа по делото нито,че причина за тази продажба е изпадане на ищеца в крайна нужда,нито кога и за какво са разходвани получените от продажбата парични средства.
Не се спори също,че ищецът не е отправял изрично искане до ответника да му осигурява издръжка. Липсват доказателства за противното,а това е видно и от изложеното в исковата молба/л.2,втори абзац отдолу нагоре/,че ”такава молба /искане/ се отправя с настоящата искова молба. Въззивният съд намира,че предявената искова молба не може счита за отправено искане за издръжка по см.на чл.227ал.1,б.”в” от ЗЗД,тъй като поискването на издръжка и отказът да се даде такава, са предпоставки за основателност на исковата претенция по цитираната правна норма, кумулативно свързани с другите елементи, включени в сложния фактически състав на същата,а именно- трайна крайна нужда на дарителя от издръжка и възможност на надарения да му я дава.
Според задължителните разяснения,дадени в ТР № 1/21.Х.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГК на ВКС,право на отмяна на дарението следва да се признае на дарителя само тогава,когато дареният отказва да даде поисканата от него издръжка,от която той трайно се нуждае и за която дареният има материална възможност,освен в случаите,при които поради липса на средства при даването на издръжка на дарителя,той би поставил себе си и лицата,които е длъжен да издържа по закон ,в по-лошо положение от това на дарителя. Тази предпоставка за уважаването на исковата претенция също е кумулативно включена във сложния фактически състав на чл.227,ал.1,б.”в” от ЗЗД, заедно с останалите,както е изложено по-горе и тя в разглеждания случай не е налице,поради следното:
Ищецът не е доказал по категоричен и безспорен начин със съответните доказателства,както своите нужди от получаване на издръжка,така и обстоятелството,че материалните възможности на ответника позволяват да му дава издръжка без затруднения и без той да постави себе си и тези ,които е задължен да издържа по закон, в по-тежко положение от това на ищеца-дарител. Ответникът не представя доказателства за месечните си доходи. Безспорно е по делото,че е разведен и се грижи за двете си непълнолетни дъщери,които живеят с него и ищеца в процесния имот. Не се спори по делото,че ответникът не разполага с друго собствено жилище,освен процесното. В контекста на посоченото по-горе,въззивният съд намира,че в разглеждания случай , дори и да е поискана издръжка,а такова поискване не е налице, няма неоснователен отказ на ответника да дава такава издръжка,тъй като е налице невиновна невъзможност от негова страна да я дава ,по см. на закона и на разясненията,дадени в цитираното по-горе тълкувателно решение на ВКС и в останалата константна съдебна практика.
С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че по делото не е доказано наличието на предпоставките за уважаване на предявения по чл.227ал.І,б.”в” от ЗЗД иск за отмяна на процесното дарение. Ето защо така предявеният иск е неоснователен и недоказан.Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил исковата претенция,районният съд е постановил правилно решение-обосновано и законосъобразно.Няма основания за отмяна на същото решение,поради което въззивната жалба против него е неоснователна и недоказана.“
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и се поставят следните въпроси: 1.Съставлява ли исковата молба за отмяна на дарение искане до дарения да осигурява издръжка по смисъла на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД?, 2. Налице ли е трайна нужда от издръжка при единствен доход под определената линия на бедността ?, 3. Следва ли решаващият съд сам да вземе предвид линията на бедността и статистиката на НСИ за месечната издръжка на едно лице като общоизвестни факти заедно с всички доказателства по делото при решаване на въпроса за трайната нужда ? и 4. Чия е доказателствената тежест за обстоятелството, че материалните възможности на ответника не позволяват да дава издръжка без затруднения и без да постави себе си и тези, които е задължен да издържа по закон, в по-тежко положение от това на ищеца дарител ?
Сочат се решения на ВКС относно въпросите за крайната нужда, за исковата молба като искане за издръжка и за обективната невъзможност за престиране.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно оплакване.
Ответникът по касация Й. М. Й. не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението за допускане на въззивното решение до касационното обжалване намира, че е налице въззивно решение подлежи на касационно обжалване, а касационната жалба е подадена в законния срок, поради което тя е процесуално допустима.
Поставените въпроси обаче не отговарят на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са поставени бланкетно. Посочването, че обжалваното решение противоречи на определени решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК не е достатъчно, за да се приеме, че въпросът корелира с изводите на въззивната инстанция. Крайният извод на Шуменския окръжен съд за недоказаност на претенцията по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД от страна на ищеца изцяло е обоснован със събраните по делото доказателства, от които не се установява наличието на трайна и крайна нужда. Отчетени са и фактите, които установяват придобиването на средства от продажба на застроен недвижим имот, за което не е доказано да е резултат от крайна нужда, както и поемането на консумативни разноски са имота, предмет на дарението от страна на ответника по исковата молба.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №32/19.02.2018 г. по гр.д.№30/2018 г. по описа на Шуменския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: