Определение №862 от 18.6.2012 по гр. дело №305/305 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 862

София, 18.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни , две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №305/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Й. К. С. чрез представител адв.С. И. срещу решение № 165 от 17.11.2011г по гр.дело № 429/2011г. на Варненски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 06.01.2011г по гр.д.2470/2010г на Варненски окръжен съд ,по уважен иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС, за поставяне под запрещение.
В приложеното към жалбата изложение се поставя въпрос дали душевната болест сама по себе си е достатъчно основание да се постави човек под пълно запрещение и се сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, постановено е решение в противоречие с практиката на ВКС . По основанието не е изтъквана задължителна практика ,не са приложени и съдебни решения ,но е посочено приетото в решение № 774/06.11.2009г по гр.д№937/08г на ВКС ,че психическо или интелектуално затрудниние не е достатъчно само по себе си. Като процесуален въпрос се поставя задължението на съда да обсъди доказателствата и всички доводи ,като и тук се твърди противоречие със задължителна практика (ТР № 1 /2001г ОСГК ) .Сочи се чл. чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
В отговор ответника по жалбата С. К. С., който е ищец по делото, оспорва да е налице основание за допускане до обжалване ,Сочи и коментира съдебна практика ,вкл. ППВС №5/79г ,с която обжалваното решение е съобразено. След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е не налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставеният в изложението въпрос , дали душевната болест сама по себе си е достатъчно основание да се постави човек под пълно запрещение , има установен отговор в съдебната практика и той е отрицателен ,тъй още с указанията по ППВС №5/79г е изяснен двойния критерии- медицински и юридически. Обжалваното въззивно решение не е дало основание за довод ,че при решаващата дейност е игнориран вторият критерии , или че Варненски апелативен съд счита наличието на заболяване за достатъчно , за да се наложи пълно запрещение.Привързването на постановеното решение към подобна преценка на страната, не държи сметка за съдържанието на изложените от съда съображения. В случая съдът е обсъдил обстоятелствата , указани в задължителната тълкувателна практика , за да формира извод по основанието на иска .Отговорено е и на доводите , поддържани от ответната защита , които са били свързани с установеното по делото – в каква насока и до каква степен запретената се самообсужва , пазарува , помага в домакинството и пр. Тук съдът е изтъкнал ,че стереотипните действия не правят лицето дееспособно дори в ограничена степен, тъй като изтъкваните са от компетентността на едно малолетно дете , например на 12 години .
При настоящето съдържание на решението , без връзка с него са и доводите за противоречие с общите , задължителни процесуални правила .Преформулира се касационно оплакване и въпросът се изчерпва с него, предпоставен от теза за процесуално нарушение. Процесуалните действия на съда в настоящия случай не са в противоречие с тълкувателната практика . Преценката на онези доказателствени средства и гласни свидетелства, които спецификата на иска и прилагането на чл. 5 от ЗЛС предпоставя, са ангажирани и обсъдени по настоящето дело. Аргументиран е медицинският и социалният критерии за налагане на органичаващ дееспособността режим , преценка има и по двата критерия , аргументирано е и защо този режим следва да е пълен , а не ограничен. Решението е съобразено с константно формираното в практиката на ВКС разбиране в кои случаи и при какви обстоятелства искът по чл. 5 от ЗЛС може да бъде успешно проведен за поставяне на лице под пълно запрещение , основанието на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице и по двата въпроса .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 165 от 17.11.2011г по гр.дело № 429/2011г. на Варненски апелативен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top