4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
гр. София, 27.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 716 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на С. Х. А. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. С., против определение № 2304 от 29 септември 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 969 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г., с което е потвърдено определение № 5781 от 26 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 4242 по описа на районния съд в гр. Русе за 2012 г., за прекратяване на производството по делото по предявените искове за отмяна на решение по гр.д. № 7243 по описа на районния съд в гр. Русе за 2011 г. и отмяна на издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5614 по описа на районния съд в гр. Русе, като недопустими.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, защото частната жалбоподателка е лице, поставено под пълно запрещение, но е допуснато сключване на сделка за заем между жалбоподателката и съпруга й от една страна и ответното дружество, като е учредена договорна ипотека върху единствения наследствен имот на жалбоподателката без разрешение на съда и нотариусът не е извършил дължимата проверка по чл. 19 ЗННД; възползвайки се от тази нищожна сделка ответникът се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу частната жалбоподателка и съпруга й, като жилището е изнесено на търг; дължимостта на сумата е оспорена чрез възражение, но поради слаба правна грамотност на съпруга на жалбоподателката не е подаден отговор на исковата молба, нито е бил ангажиран процесуален представител, поради което е уважен установителен иск и е постановено неприсъствено решение; това неприсъствено решение се базира на нищожен договор, като няма пречка въпросите за нищожността на договора и отмяната на неприсъственото решение да се решат в едно производство; при воденето на делото частната жалбоподателка и съпруга й са били поднастоен и настойник с очевидно противоречиви интереси, но особен представител не е назначен и съдът не е констатирал служебно това обстоятелство; в жалбата срещу неприсъственото решение не е посочена алинеята, по която се търси защита и съдът не е разгледал оплакванията, а е бил длъжен сам да извърши правната квалификация по искането; неприсъственото решение е постановено срещу поставено под пълно запрещение лице в противоречие с аргумент по чл. 339 ГПК; изложеното важи и за нищожността на заповедта за изпълнение; липсата на взето разрешение от съда за сключване на сделката опорочава нотариалния акт, заповедта за изпълнение и неприсъственото решение, а обезсилването на изпълнителния лист произтича от тази нищожност; определението на районния съд е нищожно, тъй като то и заповедта за изпълнение са постановени от един и същи състав. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в самата частна касационна жалба, се сочи, че съдът следва да се произнесе при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: допустимо ли е в едно производство да се търси прогласяване нищожност на нотариален акт и отмяна на решение, постановено въз основа на този акт; при дело, в което участва лице, поставено под пълно запрещение, заедно с настойника си като самостоятелни страни, и то при положение, че техните интереси не съвпадат, както и въобще, следва ли на лицето под запрещение да бъде назначен особен представител с цел защита на неговите интереси и какво следва, ако не бъде назначен такъв; щом като в една жалба е посочено основанието за обжалване, кой следва да извърши правната квалификация – страната или съдът; допустимо ли е неприсъствено решение спрямо лице под пълно запрещение по принцип и ако на това лице не е бил назначен особен представител; допустимо ли е разрешаването на спор от съдия, който е разгледал спорното право в заповедно производство; задължен ли е съдът при произнасяне на неприсъствено решение да извърши справка в масивите на общинските служби относно дееспособността на страните по делото, по което се произнася с неприсъствено решение и в този случай може ли по аналогия да се прилага ЗННД, тъй като нотариусът е длъжен да извърши такава проверка.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор на частната касационна жалба по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че е процесуално недопустимо чрез предявяване на самостоятелен иск да се иска отмяна на неприсъствено решение, а това става само по реда на чл. 240 ГПК и то само на изрично посочените в текста хипотези; макар изрично да е посочено това основание, липсва позоваване на някоя от хипотезите, а се правят други възражения, които излизат извън обсега на нормата; процесуално недопустимо е чрез иск едно решение да се атакува поради допуснати процесуални нарушения; неправилното и недопустимото съдебно решение могат да се атакуват само чрез обжалването им; макар в частната жалба да се сочи нищожност на неприсъственото решение, подобни твърдения не се излагат в исковата молба и процесуално недопустимо е това да се прави пред въззивната инстанция; отмяната на издадена заповед за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист може да се направи по реда на чл. 419 ГПК, а не и в отделно производство чрез иск за отмяна.
След преценка на доводите на жалбоподателката в жалбата и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставените въпроси, макар изключително значими, не касаят конкретните правни разрешения на въззивния съд, за да може да се счете, че отговорът на въпросите ще има значение за изхода на конкретното дело, тъй като даденото разрешение е по предмета на спора и е обусловило крайния резултат по делото – в този смисъл задължителното за прилагане от съдилищата ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 1. В обжалваното определение въззивният съд не е приел, че е недопустимо в едно производство да се търси прогласяване нищожност на нотариален акт и отмяна на решение, постановено въз основа на този акт, а е приел, че е недопустимо чрез отделен иск извън хипотезите на чл. 240 ГПК да се атакува неприсъствено решение. Вторият, четвъртият и шестият въпрос касаят твърдения за допуснати процесуални нарушения при воденето на друго производство, извън настоящото, което, макар да е било предмет на атакуване чрез предявените искове, сметнати за недопустими от съда, не е било предмет на разглеждане от въззивния съд, който се е ограничил само да посочи защо двата иска, по които производството е прекратено, са недопустими. На третия въпрос – кой следва да извърши правната квалификация на претенцията, отговорът е даден в неизменната съдебна практика, но по този въпрос би се дължал отговор в процедурата по чл. 274, ал. 1, вр. чл. 288 ГПК само в случаите, когато извод, в противоречие с тази практика, е даден от въззивния съд, а това не е сторено. По въпроса допустимо ли е разрешаване на спор от съдия, който е разглеждал спорното право в заповедното производство, липсват изобщо данни за подобно обстоятелство по делото, а и важи горният извод – въззивният съд изобщо не е разгледал подобен довод. На двете разрешения на въззивния съд – недопустимо е предявяването на иск за отмяна на неприсъствено решение извън хипотезата на чл. 240 ГПК и на иск за отмяна на издадена заповед за незабавно изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист в отделно производство чрез иск за отмяна извън реда на чл. 419 ГПК, частната жалбоподателка не поставя правни въпроси. В цитираното ТР ВКС приема, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и е недопустимо ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалвания съдебен акт, какъвто настоящият случай не е.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 2304 от 29 септември 2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 969 по описа на окръжния съд в гр. Русе за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: