5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
София, 30.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2052/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 339 от 19.12.2012 г., постановено по в. т. д. № 269/2012 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 143 от 20.07.2012 г. по т. д. № 26/2012 г. на Плевенски окръжен съд, с което [фирма] е осъдено да заплати на И. С. Н. в качеството на [фирма] сумата 34 828.25 лв. – стойност на извършени СМР, актувани с двустранно подписан протокол обр.19/06.02.2009 г., ведно със законната лихва от 20.02.2012 г. до окончателното плащане; сумата 43 802.78 лв. – стойност на изработени, неактувани и неразплатени СМР, съгласно договор от 10.06.2008 г., ведно със законната лихва от 23.01.2012 г. до окончателното плащане; сумата 11 221.65 лв. – лихва за забава върху сумата 34 828.25 лв. за периода 20.02.2009 г. – 20.02.2012 г.; сумите 173.79 лв. и 347.73 лв. – неустойки за забавено плащане по фактури от 15.12.2008 г. и 26.01.2009 г.; сумата 4 380.28 лв. – неустойка по раздел VІІ, т.2 от сключения на 10.06.2008 г. договор за едностранно прекратяване на договора по вина на възложителя, и разноски по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му. К. навежда оплакване, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД, осъждайки го да заплати стойността на извършени работи, които не са уговаряни като вид, количество и стойност в договора за изработка. Излага доводи, че при наличие на изрична уговорка в договора относно количествата и стойността на подлежащите на изпълнение работи няма основание да бъде ангажирана отговорността му на възложител за заплащане на работи, извън договорените.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са формулирани следните въпроси : Допустима ли е претенция по договор за изработка извън договореното с него като количество и стойност; Налице ли е задължение за поръчващия да приеме извършена работа извън уговореното с договора като количество и стойност; Налице ли е задължение за поръчващия да приеме извършената работа извън уговорените с договора видове работи. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, аргументирани с твърдения за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката в решение № 586/03.11.2008 г. по т. д. № 282/2008 г. на ВКС, ТК, и решение № 398/09.06.2005 г. по т. д. № 691/2004 г. на ВКС, ІІ т. о., и в отклонение от задължителната практика на ВКС в решение № 167/16.02.2010 г. по т. д. № 409/2009 г. на ВКС, І т. о.
Ответникът по касация И. С. Н. в качеството на [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба в писмен отговор по чл.287 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Плевенски окръжен съд, с което са уважени предявените от И. Н., действащ като [фирма], против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.266 ЗЗД, Великотърновски апелативен съд е приел, че в качеството на изпълнител по сключен на 10.06.2008 г. договор за изработка ищецът – едноличен търговец е извършил СМР на стойност 34 828.25 лв. и 43 802.78 лв., които ответникът – възложител неоснователно отказва да заплати. С оглед забавата в плащането на стойността на извършените СМР като основателни са преценени и акцесорните искове по чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава и неустойки по повод договорното неизпълнение.
Въззивният съд е основал извода си за дължимост на претендираните с исковете по чл.266 ЗЗД суми на подписания от възложителя и изпълнителя протокол обр.19/06.02.2009 г., с който са актувани като извършени и подлежащи на заплащане работите на стойност 34 828.25 лв., и на заключенията на съдебно – техническите експертизи по делото. Като е взел предвид отсъствието на доказателства за противопоставяне на ответника – възложител срещу извършването на отделни видове работи, които не са уговорени изрично в Приложение № 1 към договора от 10.06.2008 г., но според експертните заключения са изпълнени от ищеца в съответствие с изискванията на одобрения конструктивен проект, съдът е изразил становище, че възложителят е одобрил и приел работите, поради което не може да откаже заплащането им на изпълнителя. За неоснователен е счетен отказът на ответника да заплати сумата 43 802.78 лв., формирана като сбор от стойността на допълнително вложени количества арматура и работи по армиране, извън уговорените в Приложение № 1 към договора. Решаващият въззивен състав се е позовал на заключението на разширената съдебно – техническа експертиза, на базата на което е приел за установено, че необходимостта от влагане на допълнителни количества арматура и извършването на допълнителни СМР е възникнала в процеса на строителството и е наложена от изискванията на предоставения от възложителя конструктивен проект за сградата, респ. че поради допусната грешка първоначално заложените в Приложение № 1 към договора количества арматура са били недостатъчни за реализиране на проекта. В зависимост от така установените факти е направен извод, че влагането на допълнителните количества арматура и извършването на свързаните с тях допълнителни СМР е съставлявало гаранция за годността и качественото изпълнение на възложената работа и че след като възложителят не е направил възражения срещу точността на изпълнението, няма право на отказ от изплащане на стойността им.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
К. е обосновал приложното поле на касационното обжалване с въпроси, които не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото. Въззивният съд е разрешил спора по исковете с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, без да дава отговор на въпросите дали е допустима претенция по договор за изработка извън уговорените с договора количества и стойности и дали възложителят по такъв договор дължи приемане и заплащане на работи, които не са предмет на уговаряне като вид, количество и стойност в договора. Уважаването на исковете по чл.266, ал.1 ЗЗД е резултат от преценката, че всички видове и количества СМР, за които се претендира възнаграждение, са извършени от ищеца – изпълнител в съответствие с изискванията на одобрения конструктивен проект и без противопоставяне от страна на ответника – възложител, който не е възразил срещу самото изпълнение, а впоследствие и срещу неговата точност в качествено и количествено отношение. Произнасяйки се в тази насока, съдът на практика е формирал извод, че между страните е постигнато мълчаливо съгласие за възлагане и изпълнение на допълнителни видове и количества СМР, които макар да не са предвидени изрично в договора, са съставлявали предпоставка за точното изпълнение на възложените с договора работи и са приети от възложителя по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД като условие за заплащане на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД на изпълнителя. Изводът, че е постигнато съгласие относно работите и тяхното приемане, е нъсъвместим с повдигнатите от касатора въпроси дали е допустима претенция по чл.266 ЗЗД за работи, които не са предмет на уговаряне в договора за изработка, и дали възложителят е длъжен да приеме извършени от изпълнителя работи, които не са уговорени като вид, количества и стойност в договора. Поради неотносимостта им към формирането на решаващата правна воля на въззивната инстанция, обусловила изхода на спора, въпросите не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Не са доказани и допълнителните предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. С постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 167/16.02.2010 г. по т. д. № 409/2009 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл по въпроса за изпълнението на задължението по чл.260 ЗЗД на търговеца – изпълнител по договор за изработка да предупреди възложителя, ако доставеният материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и за последиците от липсата на такова предупреждение – чл.260 ЗЗД. В хода на разглеждане на исковете по чл.266 ЗЗД не са правени възражения за негодност на материалите, вложени при изпълнение на спорните СМР, и за неизпълнение на произтичащи от чл.260 ЗЗД задължения на изпълнителя, поради което цитираната задължителна практика по чл.290 ГПК е неотносима към разрешения с обжалваното решение правен спор. Неотносима е и казуалната практика в решение № 398/09.06.2005 г. по т. д. № 691/2004 г. на ВКС, ІІ т. о., свързана с прилагането на критериите на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите. Между страните не е съществувал спор относно съдържанието на договора за изработка и отделните негови клаузи, с оглед на което въззивният съд не е подлагал договора на тълкуване, за да се произнесе по основателността на исковите претенции. Не е налице и противоречие с практиката в решение № 586/03.11.2008 г. по т. д. № 282/2008 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че изпълнителят по договор за изработка носи тежестта да докаже извършването на работите, за които претендира възнаграждение с иска по чл.266, ал.1 ЗЗД. В същия смисъл е и обжалваното решение, с което са съдът е уважил исковете по чл.266, ал.1 ЗЗД, след като е достигнал до извода, че ищецът – изпълнител е доказал извършването на всички видове и количества СМР, чиято стойност формира исковите претенции.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 269/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на сумата 5 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.04.2013 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 339 от 19.12.2012 г., постановено по в. т. д. № 269/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], да заплати на И. С. Н. в качеството на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 2 500 лв. – разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :