4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 863
[населено място], 26.11.2013год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2743 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Ф. Е., в качеството на особен представител на Л. В. М. срещу определение №813 от 07.07.2014г. по в.гр.д. № 207/2013г. на Смолянски окръжен съд, с което Л. В. М. е осъден да заплати на адвокат Е. на основание чл.47 ал.6 от ГПК възнаграждение в размер на сумата от 852,53 лева.
Частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е осъдил ответника да заплати възнаграждението на назначения му особен представител, като не е съобразил императивната разпоредба на чл.47 ал.6 от ГПК, съгласно която разноските за особения представител са за сметка на ищеца. Поради това счита, че в производството във всяка инстанция ищецът следва да бъде задължаван да заплати възнаграждение за назначения особен представител на ответната страна, независимо от изхода на производството. Позовава се на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което възнаграждението на особения представител следва да бъде разграничено от отговорността за разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
С решение №225 от 05.06.2013г. по гр.д. №207/2013г. на Смолянски окръжен съд, е потвърдено в решение от 11.01.2013г. по гр.д. №414/2011г. на Златоградски районен съд, в обжалваната част, с която на основание чл.422 от ГПК е признато за установено съществуване на вземане на [фирма] срещу Л. В. М. в размер на 20 006,72 лева, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №448 от 26.05.2010г. по ч. гр.д. №157/2010г. на Златоградски районен съд, както и допълнителното решение от 14.02.2013г. по същото дело.
С молба от 03.07.2013г. особеният представител на ответника адвокат Ф. Е. е поискал ищецът [фирма] да бъде осъден на основание чл.47 ал.6 от ГПК и чл.76 от ГПК да му заплати възнаграждение за въззивната инстанция. С определение №900 от 28.08.2013г. по гр. д. №207/2013г. на Смолянски окръжен съд молбата на адвокат Ф. Е. е оставена без уважение.
С определение №593 от 26.06.2014г. на ВКС на РБ, І т.о., от е отменено определение №900 от 28.08.2013г. по гр. д. №207/2013г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на адвокат Е. и делото е върнато в тази част на същия съд за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение на назначения по чл.47 ал.6 от ГПК адвокат за осъщественото от него процесуално представителство пред въззивната инстанция.
С обжалваното определение №813 от 07.07.2014г. по в.гр.д. № 207/2013г. Смолянски окръжен съд е осъдил Л. В. М. да заплати на назначения му особен представител адвокат Е. възнаграждение в размер на сумата от 852,53 лева.
Съгласно императивната разпоредба на чл.47 ал.6 от ГПК разноските за особения представител са за сметка на ищеца. Тази разпоредба възлага на ищеца да поеме разноските в случаите, когато е необходимо назначаване на особен представител на ответника, тъй като ищецът инициира исковото производство. Съгласно разясненията в т.6 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца. Ако решението е в полза на ищеца, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим на отговорността за разноски.
В случая възивната жалба срещу първоинстанционното решение е била подадена от особения представител на ответника, а ищецът не е бил задължен своевременно да внесе дължимото възнаграждение в хода на въззивното производство. Поради това съгласно чл.77 от ГПК въззивният съд е следвало да постанови определение за принудителното му събиране от ищеца, а съответно да осъди ответника – жалбоподател във въззивното производство да заплати на ищеца направените разноски за особен представител съобразно изхода на спора.
Поради това обжалваното определение на Смолянски окръжен съд следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което ищецът в производството [фирма] да бъде осъден да заплати възнаграждение на назначения особен представител на ответника Л. В. М., а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца тези разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изрично заявеното от ищеца искане за присъждане на направените от него разноски за въззивното производство .
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №813 от 07.07.2014г. по в.гр.д. № 207/2013г. на Смолянски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на адвокат Ф. Е. с адрес [населено място], [улица] , на основание чл.47 ал.6 от ГПК, вр. чл.77 от ГПК, възнаграждение на в качеството му на особен представител на ответника Л. В. М., за производството пред въззивната инстанция в размер на 852,53 лева /осемстотин петдесет и два лева и петдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА Л. В. М. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на [фирма][ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.1 от ГПК, направените разноски за възнаграждение на назначения му особен представител в производството пред въззивната инстанция в размер на 852,23 лева /осемстотин петдесет и два лева и петдесет и три стотинки/, след представяне на доказателства за тяхното внасяне от ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.