4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№864
София.01.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на 23 ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Б. БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Балевски т.дело № 772 /2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на К. С. П. и П. М. П. срещу решение № 1389 от 29.06.2015 г. по в. гр.д. № 3077/2014 г. на Софийски апелативен съд, В ЧАСТТА, с която частично е отменено първоинстанционното решение № 8387 от 10.12.2013 г. по гр.д. № 5100/2012 г. на СГС, В ЧАСТТА, с която е бил уважен искът за присъждане на неустойка за забава в полза на касаторите срещу [фирма] за разликата над 17 000 евро и този иск е отхвърлен от страна на въззивния съд за сумата от 19 000 евро.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основанията по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] изпраща отговор на жалбата, в който изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да счете за частично неоснователен иска на касаторите срещу ответника, основан на забава на изпълнението за периода от 02.04.2009 г. -02.04.2012 г. на поетите от последния задължения в договор за изработка на строителен продукт от 02.07.2007 г. и договор за заместване от 28.01.2008 г. и съобразно с уговорената в т.8 /1/ от първия договор неустойка за забава, въззивният съд е изложил следните правни съображения, въз основа на установените в хода на производството факти:
По силата на уговорките в цитираните договори, ответникът по иска [фирма] в качеството си на поел задълженията на изпълнител се е задължил да изработи и предаде на двамата ищци, в качеството им на възложители, готови за ползване съответните обекти в преуговорения с втория договор срок- м.12.2008 г. срещу насрещното задължение на последните да заплатят на вноски възнаграждение в размер на 39 000 евро-общо. Обектите са предадени с протокол от 13.05.2011 г. , т.е. след изтичането на крайния срок. В протокола, подписан и от страна на възложителите, са посочени останалите недовършени работи в обектите/ без отоплителни тела, ел.ключове, смесителни батерии /. Издадено е и удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата на 21.09.2011, а на 25.08.2011 г. е съставен констативен акт за установяване годността на за приемане на строежа. Последният е подписан от възложителите без възражения. В чл.13 от Договора за изработка на строителен продукт от 02.07.2007 г. е предвидена неустойка за забава, която изпълнителят дължи на възложителите в размер на по 1000 евро на месец , считано след изтичането на два месеца от настъпването на крайния срок за предаване на обекта/ м.12.2008 г./, т.е. от 01.03.2009 г., а при забава в изпълнението за повече от четири месеца –изпълнителят дължи допълнителна неустойка в размер на 5000 евро-платими еднократно, в който случай за възложителите е уговорена и възможността да развалят договора. При това положение, въззивният съд е счел, че е налице забава в изпълнението на задължението на възложителя на задълженията му по чл.13 от Договора да предаде готовия „до ключ” обект на изработката, но само за периода от 01.03.2009 г. до въвеждане в експлоатация на сградата на 21.09.2011 г., като е взел в предвид и това, че на 25.08.2011 г. е съставен констативен акт за установяване годността на за приемане на строежа.Изложени са съображения за това, че посочените в протокол от 13.05.2011 г., подписан и от възложителите недовършени работи в обектите/ липса на монтирани отоплителни тела, ел.ключове и смесители/ представляват недостатъци на предмета на изработка, но не се отразяват на възможността, обектът да се ползва по предназначение, още повече, че последният е приет изрично в този вид от самите възложители и сградата е въведена в експлоатация с надлежно издадено разрешение за ползване от съответния държавен орган. Тези недостатъци обосновават съответната отговорност за тях от страна на изпълнителя, но не влияят на цялостното изпълнение на задължението на изпълнителя да предаде обектите в годен за експлоатация вид, което според съда се е изпълнило на 21.09.2011 г. с въвеждане на сградата в експлоатация на тази дата. От изложеното следва, че изпълнителят дължи неустойка за забава, както следва: по 1000 евро на месец за период от 29 месеца/ 02.04.2009 г. до м.09.2011 г.-включително / т. е. – в размер на 29 000 евро , както и еднократно дължимата от 5 000 евро или общо в размер на 34 000 евро. От тази сума следва да се прихване, съгласно надлежно изразената в процеса воля за това, насрещното задължение на ищците към ответника в размер на 17 000 евро-последна дължима вноска от договореното възнаграждение, или в полза на възложителите остава като дължима сумата от 17 000 евро-общо-неустойка за забава. С оглед изложеното , въззивният съд е счел за неоснователен иска за разликата между последната сума и пълнопредявения размер от 36 000 евро, поради което е и отхвърлил същият за тази разлика от 19 000 евро като неоснователен.
В изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат такива, които се свеждат до наличието на задължение за съда да тълкува конкретната уговорка за неустойка в т.13 от процесния договор с цел намиране действителната воля на страните по отношение на вида неизпълнение,който се обезпечава с нея, както и на началния и крайния момент, от който и до който същата се дължи.
При преценката на така формулираните въпроси относно наличие на качеството им правни такива и обуславящи изхода на спора по конкретното дело, веднага следва да се отбележи, че отговорите им са в зависимост от съдържанието на конкретна уговорка в конкретен договор и в този смисъл са фактически, т.е. отговорите им следват от съдържанието на определен правопораждащ факт-изразената воля на страните в конкретната уговорка в процесния договор. От друга страна съдът явно е тълкувал съответната неустоечна клауза, доколкото въз основа на това тълкуване се е произнесъл по спора и е изложил своите съображения в мотивите на обжалвания акт. Дали това тълкуване на съответните уговорки в процесния конкретен договор е правилно или не, е въпрос по обосноваността и законосъобразността на решението, но не е правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, т.е. по тълкуването на законова разпоредба с оглед извличане на правната норма в нея.
Липсата на правен въпрос, който да се постави на дискреция по допълнителните основания в чл.280 ал.1, т.т.1-3 ГПК от своя страна е пречка за допускане на касационно обжалване.
От изложеното следва, че не налице основание по чл.280 ал.1 за допускане до касация.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1389 от 29.06.2015 г. по в. гр.д. № 3077/2014 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: