О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
гр. София, 25.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2805/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 16 от 13.02.2015 г. по гр. дело № 607/2014 г. на Апелативен съд – В..
Ответникът по касация – В. К. К. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са формулирани основания за допускане на касационен контрол в съответствие с изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третото лице – помагач на ответника Д. И. С. не е взело становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:
С цитираното въззивно решение състав на Апелативен съд – В. е потвърдил решение № 815 от 30.05.2014 г., поправено с решение № 1299 от 24.09.2014 г. по гр. дело № 1484/2011 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на искове, предявени от [фирма], [населено място] против В. К. К. по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, както и за заплащане на мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, отменил е определение № 1669 от 06.06.2014 г. по първоинстанционното дело в частта, с която са присъдени разноски в полза на Д. И. С. за разликата между 2000 лв. и 3000 лв., потвърдил е определението в останалата част и е присъдил разноски в полза на ответника в размер на сумата 5000 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесните винтове от унищожаването, на които ищецът търпи вреди не са негова собственост, поради което същият не е понесъл каквито и да е вреди от евентуалното им унищожаване – пълно или частично. С оглед неоснователността на главните искове решаващият състав е приел неоснователност и на акцесорните искове.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен следният въпрос: „Следва ли съдът да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и възражения на страните ?”. С този въпрос касаторът не е релевирал общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не отразил в него доказателствата и възраженията на страните, които въззивният съд не е обсъдил. Жалбоподателят не е обосновал и допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като не е мотивирал в приложението твърдението си за противоречие на изводите във въззивното решение с разрешенията в ППВС № 7/1965 г. и в решение по гр. дело № 4744/2008 г. на състав на ВКС, І г.о. В приложението страната не е посочила доказателствата, по отношение на които твърди, че липсва обсъждане от въззивният съд, а относно доказателствата, които е посочила /покана до Д. С., копие от кадастрален план на Радио център – [населено място]/ изложението й съдържа доводи за мотивите, които съдът е развил във връзка с възприемането на фактическата обстановка и становището й, че същите мотиви са необосновани. С тези съображения касаторът не обосновава отклонение на въззивния съд от приложената задължителна съдебна практика, а излага доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, които се свързват с правилността на въззивното решение. Посочените доказателства са обсъдени, но жалбоподателят не е съгласен с изводите на апелативния съд, обстоятелство нямащо връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това с приложението, съдържащо посочения по – горе въпрос не е обосновано основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. По същия начин жалбоподателят е коментирал и обсъждането на гласните доказателства от апелативния съд, като и в тази част приложението представлява изложение на оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, които са релевантни за формирането на правни изводи относно собствеността върху процесните витла и поради това не се е отклонил от разрешенията, приети в ППВС № 7/1965 г. Ето защо следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е релевирано приложно поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Не налице отклонение на съда и от разрешенията, развити в решение по гр. дело № 4744/2008 г. на ВКС, състав на І г.о. във връзка, с които е поставен въпросът: „може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения, защо ги отхвърля като недостоверни и противоречиви”. Във въпроса касаторът не е посочил „избрани” от съда доказателства, въз основа на които същият съд е формирал изводите си. По този начин страната не е поставила въпрос, който да отговаря на изискванията за общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят не е обосновал и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК чрез мотивиране на доводи за това, в какво се състои противоречивото произнасяне на въззивния съд по отношение на разрешенията в касационното решение. Не е аргументирано наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и във връзка с мотивите на съда за придобиване на процесните вещи с договора от 18.10.2008 г. поради това, че са налице предпоставките на чл. 78 ЗС – придобиване на вещите на правно основание от несобственик, но без да знае това. Касаторът не е доволен от изводите на апелативния съд относно този договор, от съображенията, които решаващият състав е приел за това, че подписът на продавача е автентичен, както и че договорът е валиден. Жалбоподателят не приема за правилни мотивите на съда и във връзка с промяната в становището на ответника по исковете, който първоначално поддържал, че витлата са на Д. С., а по – късно твърдял, че са негови. Тези доводи на касатора са оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК и с включването им в приложението не се релевират основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят не аргументира довода за необсъждане на доказателства от въззивния съд и с обосноваване на релевантността на конкретни доказателства за установяване на твърденията, че процесните вещи са негова собственост, както и на твърденията, че В. К. е действал недобросъвестно при сключване на договора от 18.10.2008 г. Апелативният съд е приел липса на установеност, че процесните винтове са собственост на въззивника, като е посочил, че не се установява, че винтовете по исковата молба и тези, находящи се в имота на [фирма] са идентични. Тези изводи, които са решаващи за изхода на делото апелативният съд е обосновал след обсъждане на доказателствата по делото. В тази връзка твърденията за необсъждане на доказателствата и доводите, включително твърденията за неправилни изводи на съда не обосновават отклонение от приложената задължителна съдебна практика /решение по т.дело № 808/2009 г. на състав на ВКС, І т.о., решение по т. дело № 323/2008 г. на състав на ВКС, І т.о./. Освен това касаторът не мотивира приложението чрез обсъждане на разрешенията на съда, обусловили изхода на спора, а със своите становища по делото, които биха имали относимост в производство по чл. 290 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че с цитирания въпрос не е релевирано приложно поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Не е обосновано отклонение на въззивния съд и по отношение на въпроса: „Следва ли въззивната инстанция да разгледа представените пред нея доказателства, когато те са допустими и относими към спора”. В така формулирания въпрос отново не са отразени доказателствата, които въззивния съд според жалбоподателя не е разгледал, с което същият въпрос обективира съдържание, неотговарящо на характеристиките на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка с този въпрос страната поддържа, че въззивният съд не бил изследвал „задълбочено”доказателства, които ответникът представил относно собствеността на съседния имот на имота на РПЦ „К.”, които ищецът оспорил. Касаторът се позовава на решение по гр. дело № 1602/2009 г. на състав на ВКС, І г.о. Въпросът е въведен във връзка с обстоятелството относно собствеността върху имота, в който са се намирали процесните витла. С този въпрос страната не релевира и допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. Липсва идентичност между поставения въпрос и въпросите, разгледани в касационното решение, които са – за значението на скицата, като част от решението на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността и за доказателственото значение на вписванията в регистрите към кадастралните планове. По такива въпроси въззивният съд не се е произнесъл в решението си, поради което не може се формира и отклонение от изводите в касационното решение. Ето защо следва да се приеме, че с цитираният въпрос не е релевирано приложно поле на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
В приложението е поставен следния въпрос: „Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение ?”. В поставеният въпрос не са отразени от касатора доказателствата, които според него са обсъдени едностранно и непълно от въззивния съд. Поради това въпросът няма характеристиките на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Самият въпрос буквално възпроизвежда въпросът, разгледан в решение по гр. дело № 1084/2011 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., без да е обвързан с конкретни правни разрешения на въззивния съд, релевиращи едностранно и непълно обсъждане на конкретни доказателства. При тези обстоятелства не може да се приеме идентичност на въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд и въпроса, по който се е произнесъл касационния съд в цитираното решение, включително и въпросите, по които са се произнесли съставите на ВКС, І т.о. с решение по т. дело № 808/2009 г. и с решение по т.дело № 323/2008 г.
В приложението не са релевирани основания по чл. 280, ал.1, т. 2 и т. 3 ГПК. По чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК не е представена практика на съдилищата, а по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано основание чрез въвеждане на мотивирано изложение относно наличието на съдебна практика, която според касатора е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството, респективно при липсата на съдебна практика чрез посочване на конкретни разпоредби и обосноваване на съществуващата според жалбоподателя непълнота, неяснота или противоречивост в правната уредба, за да се създаде съдебна практика по приложението и /в този смисъл са разясненията в т. 4 на цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС/.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16 от 13.02.2015 г. по гр. дело № 607/2014 г. на Апелативен съд – В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: