О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 865
С., 26.06. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделние, в закрито заседание на двадесет и втори май………………………………….
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: Е. ТОМОВ
Д. ДРАГНЕВ
при секретаря……………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора…… ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………………….
гр.дело N 1802/2014 година.
Производство по чл.288 ГПК.
Ж. П. С. от [населено място] и П. С. Д. от [населено място], област Шумен, чрез процесуалния си представител адв. М. Т. от АК-В., са подали касационна жалба срещу решение № 201 от 10.12.2013 година по гр.д. № 380/2013 година на Варненския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 1155 от 31.05.2013 г. по гр.д. № 3338/2012 г. на Варненския окръжен съд, 12 състав, като е уважен иск на Е. И. Х. и Я. Х. Я. от [населено място] срещу касаторите за обявяване на недействителен спрямо ищците на договор за дарение на недвижими имот, чрез който първият ответник и съпругата му са отстъпили безвъзмездно на втория ответник и Т. Д., починала и оставила за наследници ответниците, апартамент № 74 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи и кухня със застроена площ от 61, 06 кв.м., до размер на ? идеална част от имота – иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответниците Е. И. Х. и Я. Х. Я. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. Я. от АК-В., са депозирали отговор на касационната жалба. С нея оспорват както наличието на основания за допускане на обжалването, така и касационната жалба по съществото й. Претендират разноски за касационното производство.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, на които се позовават касаторите, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани няколко процесуалноправни и материалноправни въпроса. П. въпроси се отнасят до изискването да се обсъдят всички доказателства в тяхната съвкупност с твърдението, че съдът не е изпълнил това свое задължение, както и че не е изложил съображения „за връзките между фактите, за причинните връзки между същите и такива, от които е видно как е приложил правилата на логиката”, т.е. поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост на съдебното решение. Това са въпроси по съществото на правния спор, свързани с правилността на постановения съдебен акт, които могат да се разгледат само ако се допусне касационното обжалване, но не и в селективната фаза на касационното производство.
При условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани материалноправните въпроси:
1.Какви точно имуществени права следва да притежава длъжника в деня на принудителното изпълнение, за да се приеме, че имуществото му е достатъчно за погасяване на задълженията му в хипотезата на чл.135 от ЗЗД?
2. Следва ли да се приеме, че винаги е налице увреждане по исковете с правно основание чл.135 ЗЗД, дори когато длъжникът разполага с достатъчно имущество?
3. У. действие на един длъжник спрямо кредитора може ли да се извърши преди настъпване на изискуемостта на задължението? В кой момент се придобива качеството кредитор – при сключването на един възмезден договор или при настъпване на изискуемостта на договорената престация?
4. Има ли право длъжникът да изпълнява свои морални задължения /сключване на безвъзмездна сделка/ в случаите, когато няма влязло в сила решение, с което да е установено валидно и изискуемо вземане срещу него? И не се ли нарушава правото му чл.9 от ЗЗД?
5. Докъде се простира отговорността на длъжника в хипотезата на чл.135 от ЗЗД при изпълнение на морално задължение /сключване на безвъзмездни сделки/ от страна на длъжника към трето лице, особено в случаите, когато няма влязло в сила решение, с което да е установено валидно и изискуемо вземане срещу него?
С твърдението, че ЗЗД е непълен и неясен в тази част и че липсва съдебна практика по прилагането на чл.135 ЗЗД касаторът обосновава искането си за допускане на обжалването и постановяването на съдебно решение по реда на чл.290 ГПК.
Върховният касационен съд не споделя доводите на касатора, че текстът на чл.135 ЗЗД е непълен и неясен, както и че липсва практика по приложението му. Тъкмо обратно – практиката на съдилищата по чл.135 ЗЗД е обилна. О. искове се предявяват често и по тях са постановени множество съдебни актове, вкл. Постановление № 1/29.03.1965 г. на П., Тълкувателно решение № 25/69 г. ОСГК, задължителни решения на ВКС по чл.290 ГПК. Поради това не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалването съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. О. ВКС. Следва искането да се отклони, тъй като не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Независимо от това може да се отговори, че всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника и с това затруднява изпълнението на задължението /р. № 422 от 30.03.2000 г. по гр.д. № 1469/99 г. на ВКС, V г.о./. Увреждане е налице, когато кредиторът се лишава от едно свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора /р. № 320 от 05.11.2013 г. по гр.д. № 1379/2012 г. на ВКС/. Упражняването на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение на кредитора, което той може да получи както след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е снабдил с него /р. № 149 от 12.11.2013 г. по т.д. № 422/2012 г. на ВКС, ТК/. Кредиторът става такъв по силата на облигационната връзка, а не на изпълнителния лист, който само констатира това негово качество /р. № 1520 от 04.12.2007 г. по гр.д. № 1179/2006 г., ВКС, ІІІ г.о./. Изпълнението на нравствен дълг и договорната свобода също търпят ограничения, доколкото трябва да се съобразяват с повелителни норми на закона и добрите нрави – чл.9 ЗЗД.
При този изход на касационното производство касаторите дължат направените разноски, които са в размер на 2500 лева, видно от представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 201 от 10.12.2013 година по гр.д. № 380/2013 година на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА Ж. П. С. от [населено място] и П. С. Д. от [населено място], област Шумен, ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. И. Х. и Я. Х. Я. от [населено място] сумата 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/, съставляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.