О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
С. 26.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3200 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. А. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б.-Т. против въззивно решение от 30.09.13г. по в.гр.д. № 8192 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 7.03.13г. по гр.д.№ 15544/12г.на Районен съд София, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.128 т.2 от КТ за сумата от 18 311.54лв.- неизплатено трудово възнаграждение за периода 1.01.2009г.- 31.01.2012г. и чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2 760.93лв.-обезщетение за забавено изпълнение за периода върху парично задължение – неизплатени трудови възнаграждения за периода 18.07.2005г.-31.01.2012г. в размер на 26 024.78лв.
За да постови акта си въззивният съд е приел, че макар между страните да е съществувало трудово правоотношение, което формално не е прекратено, на ищецът не се дължи възнаграждение, защото не е полагал труд. Въз основа на ангажираните по делото доказателства и след като ищецът не е установил твърдението се за реално упражняване на труд, съдът е счел за установено, че А. е бил командирован със заповед № 10 от 8.07.2005г.за срок от една година зад граница /без продължение/ и след изтичането му служителят не се е върнал на работа.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос за начина на разпределение на доказателствената тежест относно добросъвестното полагане на труд, при наличие на трудово правоотношение и установена законова презумция по чл.8 ал.2 от КТ, съгласно който „добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното”.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Поставеният от касатора въпрос, касаещ разпределението на доказателствената тежест, е от значение за изхода на спора, свързан е с решаващите мотиви на съда и съставлява годно общо основание за допустимост. Въз основа на него не следва да се допуска касационно обжалване, защото по същия е налице трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд при разрешаването му.
Съгласно чл.8 ал.2 от КТ добросъвестността се предполага, но така установената презумция подлежи на оборване, като страната която я оборва носи тежестта на доказване /вж. постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 192 от 14.06.2013г. по гр.д. № 680/12г.на ІV г.о.на ВКС/. В случая – въззивният съд е приел, че работодателя, върху когото е тежестта на доказване, с представените от него доказателства /ведомост, служебни бележки, съдебно-счетоводна експертиза, гласни доказателства/ е оборил презумцията, че А., който формално е имал сключен трудов договор с него и са му внасяни социалните осигуровки, реално не е полагал труд, не е ходел на работа от 2006г. и не е упражнявал добросъвестно своите трудови права и задължения. В случая определящ е извода на съда и факта, че разпределението на доказателствената тежест е правилно, защото правилността на изводите на въззивния съд и извършената от него преценка на ангажираните по делото доказателства не подлежат на контрол от настоящата инстанция, във фазата по допустимост.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.09.13г. по в.гр.д. № 8192 по описа за 2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.