О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 866
гр. София 05.07.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 01 април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2090 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата П. Г. Т., чрез адв. Д. П. срещу решение № 2611/20.12.2012 г. по в.гр.дело № 3076/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решениe № 3785/12.08.2012 г. по гр.дело № 6579/2011 г. на Варненския районен съд, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на В. П. В. и П. Г. В. по 9 779.15 лв., представляваща двойния размер на платено капаро по споразумение за продажба на недвижим имот от 23.08.2010 г. на осн.чл.92,ал.2 ЗЗД.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси: 1. относно тълкуване волята на страните по сключен договор, че волята на страните по всеки договор следва да се тълкува с оглед разпоредбата на чл.20 ЗЗД. В случая според жалбоподателката съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, тъй като волята на страните по споразумението относно подаване на молбата за оттегляне на касационната жалба е ясна и не се налага тълкуване, че съдът не е тълкувал правилно клаузата по споразумението за заплащане на втората вноска от 15 000 евро в срок до 10.09.2011 г. Според жалбоподателката тълкувана по правилата на чл.20 ЗЗД клаузата за заплащане на втората вноска не установява право на купувачите да не заплатят вноската, ако се установи, че е налице спор за собственост на имота, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 6/74 г., 2. за начина, по който следва да се извърши преценка на събраните по делото доказателства, по специално за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и изложи съображенията си за това, както и да прецени всички доказателства в тяхната съвкупност, решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС № 7/65 г. и ТР № 1/2001 г.
Ответниците по жалбата В. П. В. и Е. П. В., двамата чрез адв. Е. В. в писмен отговор изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.93,ал.2 ЗЗД.
От фактическа страна е прието, че ищцата – сега ответник по касационната жалба Е. В. придобила на основание договор за дарение, извършен с нот.акт № 26/2004 г. 10 кв.м.ид. части от имот с пл. № * по КП на М. р., Б. ч. и Д. с площ от 820 кв.м. в [населено място], а с договор за покупко-продажба от 15.04.2994 г. придобила собствеността върху 590 кв.м. ид. части от имота. Договорите са сключени през време на брака на Е. В. с В. В., прекратен с влязло в сила на 25.05.2006 г. решение по гр.дело № 708/2006 г. на В..
Съдът е приел, че с влязло в сила решение по гр.дело № 1121/2008 г. по г . дело № 335/2008 г. на В. ответниците по жалбата били осъдени да предадат на жалбоподателката владението върху придобития от тях имот през 2004 г. Възоснова на издаден изпълнителен лист в полза на П. Т. и нейна молба е образувано изпълнително дело № 10159/2010 г. с насрочен въвод във владение за 30.08.2010 г.
Прието е, че на 23.08.2010 г. жалбоподателката сключила споразумение с В. и Е. В., възоснова на което поела задължение да прехвърли собствеността върху недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение на В. за сумата 44500 евро. Страните постигнали съгласие за заплащане цената на имота, като според чл.2 от споразумението при сключването му се заплаща сумата 5000 лв., в срок до 10.09.2010 г. сумата 15 000 евро, а останалата част при сключване на окончателния договор. Уговорения срок за сключване на последния е до 15.10.2010 г. Прието е, че според чл.4 от споразумението жалбоподателката се задължила да декларира, че до датата на сключване на този договор продаваният имот не е обременен с тежести, не е предмет на спорове, извън описаните в раздел първи и върху него няма учредени ограничени вещни права в полза на трети лица и не са поемани задължения за прехвърляне на права. Според сключеното споразумение жалбоподателката поела задължението да прехвърли правото на собственост върху процесния имот свободен от всякакви тежести, вписани искови молби и съдебни спорове, както и да не поема задължения за прехвърлянето на права върху него, нито да прехвърля такива права на трети лица. Прието е, че жалбоподателката поела задължението да се снабди за своя сметка до датата на изповядване на окончателния договор с документите – удостоверение за данъчна оценка, за липса на тежести и скица, както и да не смущава по какъвто и да е начин владението върху продавания имот, осъществявано от ищците. Съдът е приел, че ответниците по жалбата поели задължението да придобият имота и заплатят цената в посочените срокове. Съгласно чл.9 от споразумението в случай на неизпълнение на задълженията по чл.4 от споразумението от П. Т. и договорът бъде развален от купувачите Т. следва да върне получените до момента на развалянето суми в двоен размер по реда на чл.93,ал.2 ЗЗД.
Прието е, че след подписите на страните в споразумението се съдържа разписка от П. Т., с която е заявила, че на 23.08.2010 г. е получила сумата от 5000 евро.
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила на 29.12.2010 г. определение № 14845/29.09.2010 г. по гр.дело № 12414/2010 г. на Варненския районен съд производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск с пр.осн.чл.124 ГПК от А. И. и А. Г. срещу П. Т. за процесния имот.
С определение № 132/29.09.2010 г. по гр.дело № 1173/2010 г., влязло в сила на 16.10.2010 г. производството по делото за собственост върху имота със страни В. В., Е. В. и П. Т. е прекратено, поради оттегляне на касационната жалба от В., извършено с молба, постъпила във ВКС на 31.08.2010 г.
Съдът е приел, че с нотариална покана от 09.09.20010 г. В. и Е. В. уведомили П. Т., че няма да заплатят уговорената в споразумението от 23.08.2010 г. втора вноска в размер на 15000 евро с падеж на 10.09.2010 г., поради наличие на съдебен спор за процесния имот, установено от направена справка във В., като е заявена готовност да се заплати останалата част от цената на имота по споразумението след приключване на делото в полза на П. Т..
Впоследствие с нотариална покана ищците поканили П. Т. да сключат окончателен договор за продажба на процесния имот на посочената в споразумението дата в 13.00 часа, като поканата е връчена на 14.10.2010 г. и нотариусът е удостоверил в констативен протокол на 15.10.2010 г., че Т. не се е явила.
Прието е, че с нотариална покана, връчена на П. Т. на 05.04.2011 г. ищците заявили, че развалят сключения предварителен договор и поканили Т. да върне заплатеното капаро в двоен размер – 10 000 евро в 7-мо дневен срок от връчването на поканата. Прието е също, че с молба от 07.12.2010 г. по изп.дело № 10159/2010 г. на СИС при В. П. Т. поискала да бъде въведена във владение в процесния имот.
От правна страна съдът е приел, че сключеното между В. и Е. В. и П. Т. споразумение на 23.08.2010 г. представлява по съдържание предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – сключен е в изискуемата според чл.19,ал.1 ЗЗД форма и съдържа всички уговорки относно съществените условия на окончателния договор – определена е вещта и цената на закупуване.
Прието е, че в деня на сключване на споразумението Е. и В. В. предали на П. Т. сумата от 5000 евро представляваща задатък.
Въззивният съд е приел, че произтичащите задължения за страните по сключеното споразумение, имащо характер на предварителен договор – за жалбоподателката П. Т. да декларира, че към датата на сключването продавания имот не е обект на съдебни спорове и върху него не са учредени вещни права в полза на трети лица и не са поемани задължения за прехвърлянето на права е изпълнено. Прието е за неоснователно възражението на ищците, че образуваното производство по предявен установителен иск на праводателите на ищците на 13.08.2010 г. води до неизпълнение на задължението на ответницата да декларира, че имота не е обект на спорове. Според съда не са налице данни към момента на сключване на споразумението ответницата да е уведомена за образуваното исково производство, нито е вписана исковата молба, за да е възникнало оповестителното действие на вписването. С оглед на това е направен извода, че към 23.08.2010 г. жалбоподателката е била добросъвестна и последващото й уведомяване за съдебното производство не води до неизпълнение на задължение, което е със срок до сключване на предварителния договор.
Прието е за установено, че ищците са оттеглили касационната си жалба на 31.10.2010 г. и това представлява своевременно изпълнение на задължението по договора. Съдът е тълкувал съобразно нормата на чл.20 ЗЗД уговореното между страните по предварителния договор „незабавно” депозиране на молбата пред ВКС с оглед добросъвестността и постъпването на молбата в регистратурата на ВКС една седмица след поемане на задължението. Прието е, че следва да се приеме точно изпълнение, тъй като не е скрепено с определена дата като падеж. За неоснователни са приети възраженията относно влизане в сила на акта на ВКС, тъй като независят от волята на касаторите. С оглед на това съдът е приел, че не е налице забава на изпълнението на задължението на ищците.
Относно задължението на ищците съобразно сключеното споразумение да заплатят до 10.09.2010 г. сумата 15000 евро съдът е приел за неустановено изпълнение на това задължение в срок. С нотариална покана, изпратена на 09.09.2010 г. ищците са отказали изпълнение на паричното задължение, като съдът е приел, че същата е връчена на жалбоподателката и последната е била изправна страна по споразумението. Прието е, че неизпълнението на задължението за заплащане на сумата 15000 евро от ищците води до забава.
Въззивният съд е приел, че окончателният договор за покупко-продажба е следвало да бъде сключен на 15.10.2010 г. Прието е, че към този момент е настъпил падежа на останалите задължения на страните по предварителния договор – купувачите да заплатят окончателната цена, а продавача да прехвърли собствеността, като представи необходимите документи за нотариалното оформяне на сделката. Прието е, че с връчена нотариална покана ищците предложили на жалбоподателката преди 15.10.2010 г. изпълнение на задължението по предварителния договор да заплатят цялата цена в срока за сключване на окончателния договори и се явили пред нотариус за изпълнение на паричното задължение. На падежа жалбоподателката не се явила пред нотариуса и не предприела до този момент действия по изпълнение на произтичащите от споразумението задължения, съответно да е приела предложеното от ищцитеизпълнение, като не е оказала съдействие за уреждане на отношенията с ищците – страни по договора. Според въззивният съд след падежа за сключване на окончателния договор жалбоподателката е изпаднала в забава като кредитор по отношение на задължението на ищците за заплащане на продажната цена и на основание чл.96,ал.1 ЗЗД В. са се освободили от последиците на своята забава до този момент.
Въззивният съд е приел, че съобразно добросъвестността при изпълнение на задължение, произтичащо от сключен договор, така както е предвидено в чл.63,ал.1 ЗЗД жалбоподателката е могла да прояви съдействие за уреждане на отношенията с ищците и снабдяване с необходимите документи. Прието е, че ищците и при наличие на съдебен спор за имота са проявили готовност за сключване на окончателния договор за покупко-продажба на имота, като изпълнят задълженията си, а жалбоподателката-ответник е проявила пълно бездействие. С оглед на това съдът е направил извода за виновно неизпълнение на договорните задължения на жалбоподателката. Прието е, че до разваляне на договора жалбоподателката, която е в забава не е предложила на ищците сключване на окончателен договор, а на 07.12.2010 г. е поискала въвод във владение на имота, което представлява нарушение на поетите с предварителния договор задължения да не смущава владението на ищците. Прието е, че обстоятелството, че П. Т. е направила постъпки за снабдяване със скица на имота не налага извода, че същото представлява действие насочено за сключване на окончателния договор.
При изложените съображения съдът е направил извода за установено виновно неизпълнение на ответницата и с поканата, която й е връчена на 05.04.2011 г. ищците са упражнили правото си на разваляне на сключения договор и на същите се дължи заплатената сума като задатък в двоен размер. Прието е, че в дадения от ищците срок с връчена нотариална покана за заплащане на дължимия задатък жалбоподателката не е представила доказателства за плащане. С оглед на това съдът е направил решаващия извод за основателност на предявените искове в размер на сумата от по 9 779.15 лв. за всеки ищец.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпросите, поставени в п.1-ви от изложението. Съгласно тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение. Въпросите по п.1-ви от изложението касаят правилността на решението и са касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите следва да се преценяват само ако бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество. В настоящото производство по чл.288 ГПК съдът преценява дали поставения правен въпрос е от значение за изхода на делото, за формиране на правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл.281,т.3 ГПК на въззивното решение. Както се посочи поставените въпроси в п.1-ви от изложението не представляват правни въпроси по смисъла на посоченото тълкуване в т.1-ва на ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК, а са въпроси по правилността на обжалваното решение. Следователно само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, поставен в изложението, а именно за начина, по който въззивният съд следва да извърши преценка на събраните по делото доказателства, по специално за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и изложи съображенията си за това, както и да прецени всички доказателства в тяхната съвкупност. В подкрепа на доводите за разрешаване на правния въпрос в противоречие с практиката на ВКС е цитирано ППВС № 7/1965 г. Последното не обуславя извод за наличие на соченото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като със същото не е дадено разрешение на правния въпрос.
С ТР № 1/04.01.2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т.19 е застъпено становището, че при въззивното производство съдът при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, че въззивната инстанция изготвя собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща. Именно с оглед характерът на правораздавателната дейност на въззивния съд последният обосновава собствените си изводи след преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото. Това тълкуване не е изгубило сила и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 г. Правният въпрос съдът е разрешил в съответствие с посоченото тълкуване. С оглед на това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката.
С оглед изхода на спора в полза на всеки от ответниците по жалбата В. П. В. и Е. П. В. следва да се присъди сумата от по 562 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2611/20.12.2012 г. по в.гр.дело № 3076/2012 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх. № 1793/18.01.2013 г., подадена от ответницата П. Г. Т., от [населено място],[жк], [улица], чрез адв. Д. П., [населено място], [улица], № 6,”А”,ет.1.
Осъжда П. Г. Т., от [населено място],[жк], [улица] да заплати на В. П. В. и Е. П. В., двамата с адрес [населено място], жк.”М. I”, [жилищен адрес] по 562 лв. на всеки от тях разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: