4
Определение по ч.т.д. № 616/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№867
София, 29.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 616 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Д. срещу Определение № 644 от 11.05.2010 год. по ч.т.д.№ 245/2010 год. на Пловдивския апелативен съд с което е потвърдено Определение № 134 от 29.12.2009 год. по гр.д.№ 124/2006 год. на Хасковския окръжен съд. С него ХОС е прекратил производството по предявеният от „Д. срещу „Д. И. иск с посочено правно основание чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК (отм.).
Хасковският окръжен съд е бил сезиран на 03.08.2006 год. с обективно съединени искове: 1./ С правно основание чл.74 ал.1 ТЗ за отмяна на решенията на ОС от 29.11.2005 год. на „Д. И. и съединени с него при условията на евентуалност искове за: 2./ Установяване несъществуването на вписаните с Решение № 3390 от 14.12.2006 год. на Старозагорския окръжен съд обстоятелства и прогласяване нищожността на решенията на общото събрание (чиято отмяна се иска по реда на чл.74 ал.1 ТЗ) на „Д. И., като невзети, но вписани в Търговския регистър; 3./ Да се отмени регистърното Решение № 3390 от 14.12.2006 год. на Старозагорския окръжен съд и Определение № 85 от 17.01.2006 год. на Хасковския окръжен съд, като се постанови заличаване на вписани по ф.д.№ 26/2006 год. на ХОС обстоятелства, подробно изброени в 8 пункта на ИМ и допълнителното уточнение към нея.
С определение, постановено в с.з. на 23.10.2006 год. ХОС е постановил разделянето на исковете, като искът по чл.74 ал.1 ТЗ и установителният иск по п.2 е изпратил за разглеждане от Старозагорския окръжен съд. Определението е неясно, но от него следва, че е счел СтЗОС за компетентен да се произнесе и по частта от искането по п.3, касаеща акта на Старозагорския окръжен съд. Висящ пред него е останал искът по п.3 в частта, касаеща вписването на ХОС, производството по които е спрял на основание чл.182 б.”г” ГПК (отм.) до приключването на делото по конститутивния иск по чл.74 ал.1 ТЗ. По повод повдигната от СтЗОС препирня за подсъдност Пловдивският апелативен съд е разпоредил делото да бъде разгледано от състав на ХОС. Производството не е продължило по гр.д.№ 124/2006 год., а е било образувано гр.д.№ 62/2007 год. на ХОС. С Решение № 94 от 16.07.2007 год. по това дело, съставът на ХОС е прекратил производството по иска с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, приемайки, че той е недопустим. Приел е за установено, че вписаните с регистърното Решение № 3390 от 14.12.2006 год. на Старозагорския окръжен съд обстоятелства (съобразно решението на ОС) са несъществуващи; отменил е вписването на тези обстоятелства.
Състав на Пловдивския апелативен съд, сезиран от „Д. И. с решението си по т.д.№ 959/2007 год. е обезсилил решението на ХОС в обжалваната му част – уважаването на установителния иск. С определение по т.д.№ 331/2008 год., състав на ІІ т.о. на ВКС не е допуснал по реда на чл.288 ГПК касационен контрол на въззивното решение.
Съставът на ХОС по гр.д.№ 124/2006 год. е възобновил спряното дело и с обжалваното определение е прекратил производството по иска, приемайки, че с произнасянето на съдилищата по обуславящия спор по гр.д.№ 62/2007 год. е създадена СПН относно липсата на правен интерес за ищеца от воденето на иска по чл.431 ГПК, тъй като няма качеството на съдружник. Приел е за недопустим иска за заличаване на вписаните обстоятелства, тъй като компетентен да се произнесе по него е регистърният съд.
С обжалваното по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение, Пловдивският апелативен съд също е изложил съображения по допустимостта на исковете с оглед разпоредбата на чл.220 ал.1 ГПК (отм.).
Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.274 ал.3 вр.чл.280 ал.1 ГПК са посочени два процесуалноправни въпроса – относно активната легитимация на ищцовото дружество и относно субективните предели на СПН и дали те са задължителни за съдилищата.
Първият от поставените въпроси е свързан с твърдението за неправилна преценката на съда относно активната легитимация на ищеца, основаваща се на конкретни факти и обстоятелства – чл.281 т.3 ГПК, но не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Вторият от посочените въпроси е риторичен. Освен това, решението на ІV г.о., постановено по реда на ГПК-1952 год. и определенията по чл.288 ГПК на ІІ г.о. и на ІV г.о. на ВКС не съставляват задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото съдебната практика по прилагането на чл.220 ал.1 ГПК (отм.) е обилна и непротиворечива.
За пълнота на изложението, че следва да се отбележи и това, че поставените въпроси не са и обуславящи изхода на конкретния спор. Искът по чл.74 ал.2 ТЗ (който е бил преклудиран с изтичането на пределния 3-месечен срок) и искът по чл.431 ал.2 вр.чл.498 ГПК (отм.) за установяване несъществуването на вписани обстоятелства са били предмет на другото дело – № 62/2007 год. Видно от протокола от 23.10.2006 год., съставът на ХОС по гр.д.№ 124/2006 год. е счел, че нему е местно подсъден само спора, касаещ извършените от ХОС вписвания по фирменото дело, поради което е постановил и разделянето му по реда на чл.103 ГПК. Макар и будещо недоумение, това разделяне е факт и видно от диспозитива на постановеното в същото с.з. определение за спиране, висящ по това дело е останал иск квалифициран като такъв с правно основание чл.431 ГПК (отм.), досежно вписването, извършено от ХОС. По отношение на това вписване, заявеният петитум (цитиран по-горе) е да се отмени Определение № 85 от 17.01.2006 год. на Хасковския окръжен съд и да бъде постановено заличаване на вписаните по ф.д.№ 26/2006 год. на ХОС обстоятелства, изброени в 8 пункта. Определението от 17.012006 год., всъщност е актът за образуване по подсъдност на изпратеното от СтЗОС фирмено дело и това е отразено в удостоверението за актуално състояние, приложено към делото.
Иск по чл.431 ал.2 ГПК за отмяна на това определение е недопустим, а и липсва конкретизация в какво се състои порокът на вписването т.е. коя от хипотезите, изброени в т.3 на ТР № 1/2002 год. е налице по отношение на него, ако би се приело, че се касае за непрецизно формулиран петитум. Недопустим е и иск за заличаване на вписани обстоятелства, тъй като се касае за регистърна дейност, която е последица от успешно проведен исков процес. Т.е. независимо от мотивите, които е изложил ХОС в прекратителното си определение, висящият пред него спор е бил изначално недопустим и въпросът за СПН, произтичаща от другото производство не е обуславящ.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Определение № 644 от 11.05.2010 год. по ч.т.д.№ 245/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.