5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 867
София,23.11.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1217/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Е. Н. Г. от [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 1344 от 22.07.2011 г. по т. д. № 647/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, VІ-14 състав решение № 1013 от 09.11.2010 г. по т. д. № 188/2010 г. С първоинстанционния акт е признато за установено по отношение на касаторите по предявени от “У. Х. енд Фитнес И..”, САЩ, Н. искове по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО, че Е. Н. Г. от [населено място] е действал недобросъвестно при подаване на заявките от 16.08.2001 г. и от 05.10.2006 г. пред Патентно ведомство на Република България за регистрация на следните търговски марки: комбинирана марка рег. № 44102 „Weider” (със специфично изписване и визуално оформление) и комбинирана марка с рег. № 66412 „W Weider” (със специфично изписване и допълнителни образни елементи, вкл. бюст на мъжка фигура).
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Изразяват несъгласие с извода, че по отношение на процесните марки е осъществен фактическият състав на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО. Твърдят, че същият е резултат, от една страна, от отказа на съда да приложи разпоредбите на чл. 184 и чл. 165 ГПК спрямо важния за спора документ – електронно писмо от 17.09.1998 г., с което Б. У. е дал разрешение на Е. Г. да регистрира тези марки, а от друга страна – от неправилната преценка на съдържанието на посочения документ и от кредитирането на показанията на свидетеля Л. Н., без да бъде съобразена неговата заинтересованост от изхода на делото. Освен това, в касационната жалба е заявено оплакване и за недопустимост на въззивния акт по отношение на ответното дружество с твърдението, че същото не е пасивно легитимирано да отговаря по иск с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ГПК, тъй като то не е заявител, а настоящ притежател на марките.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, допускането на касационното обжалване е аргументирано с процесуалноправните въпроси: 1. Възможно ли е електронен документ /електронно писмо, което не е подписано с електронен подпис/, съставен преди влизане в сила на Закона за електронния документ и електронния подпис, да бъде годно писмено доказателство за установяване на обстоятелство преди влизане в сила на ЗЕДЕП, както и дали това електронно писмо може да послужи като годно доказателство по смисъла на чл. 184 ГПК в процес, иницииран след влизане в сила на ЗЕДЕП и 2. Възможно ли е да се приложи нормата на чл. 165, ал. 1 ГПК по отношение на чл. 184 ГПК и по-конкретно – ако един електронен документ е изгубен или унищожен не по вина на лицето, което се позовава на него, възможно ли е да се доказва съдържанието на изгубения или унищожен документ със свидетелски показания. Според касаторите, посочените въпроси се решават противоречиво, решени са в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за развитието на правото.
Ответникът по касация – “У. Х. енд Фитнес И..”, САЩ, Н. – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, подробни съображения за което е изложил в писмен отговор от 28.11.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от “У. Х. енд Фитнес И..”, САЩ, Н. срещу Е. Н. Г. от [населено място] и [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО, въззивният съд е приел, че при регистрацията на процесните две търговски марки ответникът Е. Г. е действал недобросъвестно. Недобросъвестността е мотивирана със знанието на лицето, че тези марки са притежание на ищцовото дружество и с липсата на съгласие то да ги регистрира в България. Като неоснователен решаващият състав е счел довода, че регистрацията на марките е извършена след изрично дадено на ответника Е. Г. съгласие за това от страна на основателя на чуждестранната компания Б. У., съдържащо се в електронно писмо от 17.09.1998 г. Съдът е приел, че по отношение на посоченото писмо не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК и събраните гласни доказателства /показанията на свидетелката М./ за установяване на неговото съдържание са недопустими. В тази връзка е изразено становището, че към датата на получаване на писмото – 17.09.1998 г. – не е съществувала нито нормата на чл. 184 ГПК досежно признаване на електронния документ в гражданския процес, нито Законът за електронния документ и електронния подпис, даващ легална дефиниция на това понятие, поради което, след като ответникът придава правна стойност на това писмо, то той е следвало, проявявайки грижата на добрия стопанин и професионалист, да прояви усилия и грижи така, щото да получи изявлението за предоставяне на правата в надлежна, официална писмена форма, ползваща се с доказателствена сила съобразно българското законодателство към онзи момент. Независимо от това обаче, въззивният съд е обсъдил писмото от 17.09.1998 г. и въз основа на него и на цялата представена по делото кореспонденция между ответника Е. Г. и лицето Б. У. е приел, че в писмото не се съдържа съгласие за регистрация на процесните марки.
Въззивната инстанция е счела за неоснователно и оплакването за недопустимост на иска, предявен срещу ответното търговско дружество. Пасивната легитимация на същото е обоснована с факта, че то е настоящият притежател на процесните марки и за ищеца съществува правен интерес от предявения иск с оглед последиците от заличаването на марките.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените въпроси не е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – да са обуславящи изхода на конкретното дело по смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Видно от мотивите на обжалвания акт, отказът на въззивния съд да придаде на спорния документ – електронното писмо от 17.09.1998 г. – доказателствена сила съгласно чл. 184 ГПК и да приложи по отношение на него разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК, не е единственият решаващ аргумент за изхода на делото. Въпреки преценката, че посоченият документ не следва да се разглежда като електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП, решаващият състав е изложил съображения и по отношение на неговото съдържание, т. е. ако се приеме хипотетично, че същият има доказателствена стойност и че с гласните доказателства е установено получаването му и неговото съдържание. В резултат от анализа на съдържащите се в самия документ изявления и с оглед цялата предхождаща го кореспонденция между ответника Г. и соченото като автор на документа лице Б. У., въззивният съд е направил извод, че документът не съдържа безусловно съгласие за регистрация на процесните марки. Следователно, във всяка от двете хипотези – при прилагане разпоредбите на чл. 184 и чл. 165, ал. 1 ГПК и при отказ за прилагането им – изходът на спора е един и същ: уважаване на предявените искове. С оглед на това, поставените от касаторите въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи крайния изход от делото, което е достатъчно основание за недопускане на касационния контрол, без да е необходимо да се обсъжда наличието на предпоставките на всяко от заявените основания. Още повече, че същите не са и осъществени. Представените от касаторите съдебни актове – определение № 86 от 16.02.2009 г. по ч. гр. д. № 18 67/2008 г. на ВКС, І г. о. и решение № 339 от 23.06.2010 г. по гр. д. № 1296/2009 г. на ІІ г. о. касаят приложението на чл. 165, ал. 1 ГПК, но не по отношение на електронния документ по чл. 184 ГПК, какъвто е настоящият случай, поради което са неотносими към поставените въпроси, а определение № 249 от 11.04.2011 г. по т. д. № 892/2010 г. на ВКС, І т. о. няма характер на задължителна съдебна практика по смисъла на т. 3 от цитираното по-горе тълкувателно решение, тъй като то е акт по чл. 288 ГПК и не съдържа решение на поставените въпроси. Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не подлежи на обсъждане, доколкото не е надлежно заявено съгласно указанията по т. 4 от посоченото тълкувателно решение, тъй като твърдението на касаторите е, че поставените въпроси са от значение само за развитието на правото, но не и за точното прилагане на закона.
Настоящият състав намира, че не е налице и вероятна недопустимост на обжалвания акт по отношение на иска, предявен срещу ответника [фирма] – настоящ притежател на спорните марки. Приетото от въззивния съд, че този иск е допустим, е в съответствие със задължителната за долустоящите инстанции практика, формирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 162 от 24.01.2012 г. по т. д. № 1079/2010 г. на ВКС, І т. о. В това решение е прието, че в случаите, в които търговската марка, за която се твърди, че е заявена недобросъвестно, е била прехвърлена от недобросъвестния заявител на трето лице, пасивно легитимирани по установителния иск с правно основание чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО за установяване на факта на недобросъвестност на заявителя при подаване на заявка за търговска марка, могат да бъдат както заявителят, така и лицето, което е притежател на марката към момента на предявяване на иска.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1344 от 22.07.2011 г. по т. д. № 647/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: