3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 868
гр. София, 19.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. д. N 70 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. И. Т. чрез пълномощника адвокат И. И. срещу решение от 18.08.2011 г. по гр. дело № 9642/2009 г. на Софийски градски съд, Г.О., ІІ – б въззивен състав.
Ответникът С. С. П. чрез пълномощника си адвокат Н. П. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК поддържа, че в жалбата не е изложен конкретен правен въпрос и не се дават аргументи по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Софийски градски съд е оставил в сила решение от 20.06.2002 г. по гр.дело № 2530/1997 г. на Софийски районен съд, 31 състав, като е осъдил М. И. Т. да заплати на С. С. П. сумата 35 лв. на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./, както и сумата 600 лв. на основание чл. 218з, ал. 4 ГПК /отм./. С решението си първоинстанционният съд е постановил унищожаване на договор за покупко – продажба на недвижим имот, сключен на 23.12.1994 г. с нотариален акт № 186, том LLXLIII, нотариално дело 28850/1994 г. по описа на нотариус при Софийска нотариална служба при СРС, с който Ц. Н. М. продава на М. И. Т. недвижим имот – апартамент № 13 в блок 10 /стар/, сега [жилищен адрес] вх. „А”, ет. V в ж.к. „Надежда V част”, София със застроена площ от 40.46 кв.м., заедно с избено помещение № 3 и съответните идеални части от общите части и от правото на строеж върху мястото на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД и е осъдил М. И. Т. да заплати на Ц. Н. М., действаща със съгласие на попечителя си С. П. сумата 282.10 лв. разноски по делото.
Касаторът не е въвел процесуалноправни и материалноправни въпроси съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди, че правният въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Липсва обаче изложение на този въпрос, въпреки че процесуалното му въвеждане е задължение на страната, подаваща касационна жалба. Не е посочване на правен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК твърдението, че „последната инстанция ще бъде тази, която ще постанови Решение проследяващо многобройните законови промени през изтеклите 15 години, които се отнасят до развалянето на прехвърлителни сделки, до конституиране на наследници по завещание, до съобразяване на по – долната съдебна инстанция със задължителните указания дадени й от по – горната, до мотивирането на съдебния акт просто, ясно, така че този акт да може да убеди и двете страни, че Съдът задълбочено, с разбиране, а и добросъвестно е преценил доказателствата по делото”. Произнасянето на въззивния съд по правен въпрос се състои в приемане на правни разрешения, даването на обосновани отговори по спорни относно прилагането на конкретна норма обстоятелства /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1/. Касаторът трябва да отрази в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тези правни разрешения, като в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да обоснове необходимостта от промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или необходимостта от осъвременяване на това тълкуване, ако поддържа като допълнително основание „точното прилагане на закона”, а при твърдение за липсата на съдебна практика по приложението на конкретна норма, когато основава искането си за допускане на съдебен контрол на „развитието на правото” да обоснове непълнота, неяснота или противоречивост в правната уредба, приложима към разглеждания спор / в този смисъл са разясненията в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т.4 /. Липсата на поставен правен въпрос /общо основание за допускане на касационно обжалване/, каквато е налице в конкретния случай изключва възможността за наличието на допълнителни основания. Касационният съд не може да извежда правния въпрос, това е процесуално задължение на касатора, който влага в него конкретно съдържание. В този смисъл следва да се имат предвид разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1/. Доводите на касатора за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение – материалноправна и процесуалноправна са общи оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Поради това съображенията за процедирането на съда относно включване в доказателствата на медицинската бележка от 27.01.1994 г., изготвянето на психиатрични и психологическа експертизи въз основа на същия документ, твърденията за неизпълнение на указанията на ВКС при първото касационно разглеждане на делото не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване.
Не е обосновано твърдението на касатора за нередовност на исковата молба. От данните по делото е видно, че исковата молба, по която е било образувано първоинстанционното гражданско дело № 2530/1997 г. е приподписана от определеният от Органа по настойничество и попечителство при район „В.” – Столична община за попечител С. С. П. на поставената под ограничено запрещение с решение № 98 от 02.05.1997 г. по гр. дело № 23/1997 г. на Софийски градски съд, БК – 7 състав ищца Ц. Н. М.. Приподписването е станало на 31.10.1997 г. в хода на производството пред първата инстанция. Възражението на касатора за несвоевременно приподписване на исковата молба, за произтичаща от това нередовност и недопустимост на производството е неоснователно и не обуславя основание за допускане на касационен контрол, тъй като нередовността на исковата молба е отстранена по време на производството пред районния съд и с оглед разпоредбата на чл. 100, ал. 4 ГПК /отм./, сега чл. 129, ал. 5 ГПК се смята за редовна от деня на подаването.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателят не е установил наличие на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационен контрол.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.08.2011 г. по гр. дело № 9642/2009 г. на Софийски градски съд, Г.О., ІІ – б въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: