О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
София,25.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3264/2016 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№76011/03.6.2016 г.-, подадена от ответника по исковата молба – Софийска градска прокуратура, като представител на Прокуратура на Република България, против въззивно решение от 19.5.2016 г. по гр.д.№4804/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., II – Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-41-68/25.02.2016 г. по гр.д.№58905/2014 г. в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Я. З. М., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ следните суми: 25000 лева – обезщетение за имуществени вреди(пропуснати ползи), изразяващо се в неполучено трудово възнаграждение за длъжността „технически сътрудник-контрольор“ в „Управление пътни такси и разрешителни“ към Агенция „Пътна инфраструктура“, за периода от 25.6.2006 г. до 04.12.2012 г., ведно със законната лихва от 29.5.2014 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 3014,75 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.12.2012 г. до 28.5.2014 г.; 10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян емоционален стрес, включително и от уволнението и финансовите притеснения по този повод, преживяно притеснение и загуба на самочувствие във връзка с участието на М. в следствени действия и съдебни заседания по образуваното наказателно производство, ведно със законната лихва от 20.5.2014 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на сумата 1504,55 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.12.2012 г. до 28.5.2014 г., които имуществени и неимуществени вреди са причинени следствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.219, ал.4, във връзка с ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 НК, за това че през периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2004 г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице(контрольор в граничен сектор „К.“), Я. М. умишлено не е положил достатъчно грижи да изпълни възложената му работа, като пропускал чуждестранни автомобили да преминават през граничния сектор, без да събере от водачите им пътни такси, в резултат на което за У. настъпили значителни щети, за което е признат за невиновен с влязла в сила присъда №27/16.11.2012 г. по нохд №430/2006 г. по описа на Софийския окръжен съд.
При постановяване на решението въззивната инстанция е приела, че ответникът отговаря за претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в неполучаване на трудово възнаграждение за установения по делото период. Този извод е обоснован с разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, като е налице причинна връзка между действията на ответника и щетите, претърпени от ищеца, тъй като те са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Относно претенцията за имуществени вреди е прието, че оставането на ищеца без работа е резултат от повдигнатото на ищеца обвинение, следствие което на него му е отказано издаването на пропуск за достъп до зоната на ГКПП К. от страна на ГД „Гранична полиция“, направление „ОИД“, на основание чл.98 от ППЗМВР/отм./. Поради това съдът е стигнал до извод, че вредоносният резултат се явява нормална и закономерна последица от увреждането. За правно ирелевантно е прието обстоятелството, че ищецът не е атакувал пред съд уволнението си. Относно оставането на ищеца без работа са кредитирани показанията на свидетелите Р., П., В. М. и З. М., преценени в тяхната съвкупност.
Досежно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева въззивната инстанция е препратила към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, като са отчетени негативните емоции за ищеца, изразяващи се в притеснение, унилост, потиснатост, стрес, раздразнителност, причинени от воденото наказателно производство, и свързаните с него оставане без работа и раздяла с приятелката му. Отчетен е и дългият период, през който се е водило наказателното производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на обвиненията, начина, по който обвинението се е отразило на психиката на ищеца, продължителността и интензитета на негативните изживявания, обществено-икономическата обстановка в страната и жизнения стандарт.
В изложението към касационната жалба се поставя въпросът „Какъв е критерият справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на 10000 лева по смисъла на чл.52 ЗЗД ?“. В допълнението към изложението/представено в срока за обжалване/, във връзка с уважената имуществена претенция се поставя и въпросът „Подлежат ли на обезщетяване вреди, които не са пряка и непосредствена последица от обвинението ?“.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация Я. З. М., посредством процесуалния си представител адв. М. Б., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, изложението към нея е взе предвид отговора на ответника по касация намира следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно визираната правна норма на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода от спора, за развитие на правото, решен и е в противоречие с практиката на ВКС.
По първия от поставените въпроси, а именно „Какъв е критерият справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на 10000 лева по смисъла на чл.52 ЗЗД ?“въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Въздигнатият от чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при обезщетяване на неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни за всеки отделен случай. В т.11 от ППВС №4/1968 г. Върховната съдебна инстанция е постановила, че при определяне размера на неимуществените вреди следва да се определя като се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията на съдилищата се посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за присъдения размер. Постановеното от въззивната инстанция решение се основава на факти и обстоятелства и е съобразено със законовите разпоредби. При присъждане на обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил установените по делото обстоятелства, които са релевантни за определянето му в справедлив размер и ги е подложил на преценка в мотивите си, с което точно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД
По втория от поставените въпроси, а именно „Подлежат ли на обезщетяване вреди, които не са пряка и непосредствена последица от обвинението ?“ въззивното решение също не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Поставеният въпрос не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същият е формулиран бланкетно. При формулирането на въпроса не е посочено конкретно във връзка с кои изводи на въззивната инстанция се поставя.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Относно направеното в отговора по чл.287 ГПК искане на ответника по касация за присъждане на разноски съдът намира, че такива не следва да се присъдят, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за тяхното извършване, а искането следва да се остави без уважение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 19.5.2016 г. по гр.д.№4804/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., II – Б въззивен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я. З. М. за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: