О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 868
Гр.С., 18.09.2015
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през двехиляди и петнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2897 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение №.648/29.01.15 по г.д.№.8207/14 на Софийски градски съд, ІІ Вс., с което е потвърдено решение №.ІІ-59-48/21.02.14 по г.д.№.10233/12 на СРС, 59с. С последното е признато за установено по предявения от Етажна собственост на блок „Ф”, [улица].17, жилищен комплекс от затворен тип „С. Г.”, [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.38 ал.2 З., вр. с чл.6 ал.1 т.9 и т.10 З., че ответникът дължи сумите 13460лв.- месечни вноски за управление и поддържане на общите части на сградата за периода 28.10.10.-28.04.11, и 1548лв. – месечни вноски за фонд „Ремонт и възстановяване” за същия период.
Ответната страна оспорва жалбата; претенира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.422 ГПК за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. Приел е, че доводите за недопустимостта му са неоснователни, тъй като с исковата молба са заявени обстоятелствата, които легитимират интереса на ищците от предявяване на иска; въззивният съд по реда на чл.129 ГПК е отстранил нередовността на исковата молба, състояща се в непосочване на имената на отделните етажни собственици; същевременно, съдът е бил надлежно сезиран – от представител на етажните собственици – избраният на ОС за управител на ЕС С. С. – в съответствие с чл.41 З. и практиката на ВКС /опр. №.582/7.05.13 по г.д.№.1120/12, ІV ГО на ВКС/. Изложил е аргументи защо последният извод не се опровергава от разпоредбата на чл.2 З. – като е посочил, че тя предвижда особена форма на управление на общите части на комплексите от затворен тип – съобразно която управлението им се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен между инвеститора на комплекса и собствениците на индивидуални обекти в него, и че тази форма е специална и изключва общия ред за управление на общите части на ЕС единствено при наличие на кумулативно визираните в нея предпоставки. Отразил е, че доколкото в конкретния случай не се твърди и доказва да е сключен такъв писмен договор с нотариална заверка на подписите, разпоредбата на чл.2 З. не намира приложение към процесните отношения и се прилагат общите правила на З. – вкл. досежно легитимацията на етажните собственици чрез управителя на ЕС да подадат заявление по чл.410 ГПК на основание чл.38 ал.2 З. за събиране на дължимите от ответника суми по решение на ОС на ЕС, респективно във връзка с подаденото от него възражение по чл.414 ГПК да предявят искове по чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК. Цитирал е и задължителна практика на ВКС в този смисъл /опр. №.165/5.03.14г. по г.д.№.47/14, ІV ГО на ВКС, реш. №.87/9.03.12г. по г.д.№.1115/11г., ІІ ГО на ВКС/. По съществото на спора е приел, че е налице валидно взето решение на ОС на ЕС /което не е било оспорено от ответника по реда на чл.40 З. в предвидения преклузивен срок и оспорването понастоящем с възражение е недопустимо/ по протокол от 28.10.10 за определяне на размера на дължимите от етажните собственици вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата и за фонд „Ремонт и обновяване”. Въз основа на заключение на ССЕ е формирал извод, че дължимите от ответника съобразно това решение суми са в размерите по предявените искове, поради което и претенциите му следва да бъдат уважени.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулира следните въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /въпроси №.1-№.4/ и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /въпроси №.5-№.6/: 1.”Допустимо ли е в производството по иска по чл.422 ГПК да се прилага разпоредбата на чл.129 ГПК при констатирана нередовност на исковата молба, която по същество представлява нередовност на заявлението по чл.410 ал.2 ГПК, съобразно изискванията на чл.127 ал.1 т.2 ГПК?”; 2. „При констатирана от съда липса на процесуална легитимация на ищеца в производството по иска по чл.422 ГПК, който е и заявител в производството по чл.410 ГПК – допустимо ли е съда да процедира по реда на чл.129 ГПК?”; 3. „Н. на етажните собственици в сграда ЕС като ищци по предявен от управителя на ЕС иск по чл.422 ГПК съставлява ли нередовност на исковата молба, която може да бъде поправена по реда на чл.129 ГПК, и ако е приложима разпоредбата на чл.129 ГПК, отстраняването на тази нередовност – е ли промяна на страните по заповедното производство и по производството по чл.422 ГПК?” /чл.280 ал.1 т.1 ГПК – ТР 4/18.06.14 по т.д.№.4814, ОСГТК на ВКС – т.4 и т.10б, реш. №.43811.03.13 по т.д.№.325/12, ІІ ТО, реш.№.412/5.02.14 по г.д. №.2190/13, ІV ГО на ВКС, опр. №.591/21.07.14 по г.д.№.5883/13, ІV ГО на ВКС/; 4. „Налице ли е активна процесуална легитимация на управителя на ЕС на една от сградите в жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на пар.1 т.3 от ДР на З. при предявяване на иск срещу етажен собственик, който не изпълнява решение на ОС на етажните собствености на всички сгради от жилищния комплекс по въпрос, свързан с общите части на комплекса?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/; 5. „Изключва ли се приложението на разпоредбата на чл.2 ал.1 З., касаеща особената форма на управление на общите части на комплексите от затворен тип, когато е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора на комплекса и собствениците на индивидуални обекти в комплекса?” /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.
Настоящият състав намира, че във връзка с първата група въпроси /№.1-№.4/ основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
С тях се цели поставяне на проблема дали е редовна искова молба, респективно заявление по чл.410 ГПК, ако са подадени от управител на съответната етажна собственост без в тях да са посочени имената на отделните етажни собственици, и как следва да процедира съда при условие, че горните обстоятелства обуславят нередовност. По тези въпроси е налице трайна и безпротиворечива задължителна практика на ВКС /опр. № 62/26.01.2012 по г.д.№.713/2011г., ІІІ ГО на ВКС, опр.№.294/24.06.2011 по г.д.№.209/2011, І ГО на ВКС, опр. №.314/22.07.2009 по г.д.№.287/2009, ІІ ГО на ВКС/, съгласно която, предвид изричните разпоредби на чл.23 ал.3 и ал.4 З., по искове, предявени от или срещу собствениците в етажната собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, управителят е законен представител на собствениците в етажната собственост и не е необходимо личното им участие в делото, освен по тяхно желание; за да се приеме, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.2 ГПК, е достатъчно да бъдат посочени имената и адресите за призоваване на председателя на управителния съвет, респективно на управителя на сдружението на собствениците или на общото събрание – конституирането на всички етажни собственици не представлява изискване за редовност на исковата молба по смисъла на чл.129 ГПК. При тези обстоятелства в разглежданата хипотеза не е налице нередовност на исковата молба и следователно не е било необходимо да се предприемат действия на основание чл.129 ал.4 ГПК за уточняването й. Макар че въззивният съд в хода на производството е дал указания за посочване на имената на етажните собственици /предвид което е и отразил, че евентуална нередовност би била отстранена/, в решаващите мотиви на решението си – в съответствие с горепосочената практика – изрично е посочил и, че в случая намира, че етажните собственици са били надлежно представлявани от управителя на етажната събственост /чл.41 З./ и той надлежно е сезирал съда с искове по чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК.
От друга страна, цитираната от касатора практика на ВКС касае нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, правоприемство на страната на заявителя или длъжника, посочване в исковата молба и на други обстоятелства от релевираните в заявлението, респективно конституирането на нова страна – каквато не е разглежданата хипотеза. Поради това и тази практика е неотносима, респективно не е налице твърдяното противоречие с нея и наличие на основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по въпросите, формулирани в контекста на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Правният въпрос е от значение за точното приложение на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая дори да се приеме, че изведените от касатора въпроси съставляват годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК /каквото не са – доколкото въззивният съд не е излагал мотиви по първия въпрос – във връзка със специална хипотеза на взето решение от ОС на етажните собствености, а вторият въпрос е неотносим тъй като съдът не е приемал, че е сключен писмен договор с нотарилана заверка на подписите по чл.2 З. – т.е. въпросът съдържа условие, което не е налице/, са налице ясни и непротиворечиви норми и ненуждаеща се от промяна задължителна съдебна практика – както цитираната по-горе във връзка със законовото представителство на управителя, така и такава за поясняване на нормите на чл.2 и пар.1 т.3 З. /опр. №.165/5.03.14г. по г.д.№.47/14, ІV ГО на ВКС, реш. №.87/9.03.12г. по г.д.№.1115/11г., ІІ ГО на ВКС/. В последната изрично е посочено, че предвид пар.1 т.3 З. т.нар „жилищен комплекс от затворен тип” изисква наличие на поне четири самостоятелни обекта в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите, всички изградени върху комплекс, обособен в урегулиран поземлен имот, при спазване на изискванията за контролиран достъп за външни лица /като в случая няма спор, че сграда F /Ф/ от комплекс ”С. Г.” отговаря на тези изисквания/, че чл.2 З. предвижда особена форма на управление на общите части на т.нар комплекси от затворен тип – предвидена с писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти, че тази разпоредба е специална по отношение на останалите норми в закона, касаещи управлението на етажната собственост, като се отнася единствено до комплекси от затворен тип и до самото управление на общите им части /т.е. при липса на договор са приложими общите разпоредби на закона/, че договорните права и задължения, възникнали въз основа на договора по чл.2 З., не могат да доведат до възникване на друг, непосочен в закона орган на етажната собственост, че с договора по чл.2 не може да се приеме, че се създават права за трети лица, извън посочените в чл.12 ал.1 З., притежаващи по закон инициативата за свикване на ОС. От друга страна, разпоредбата на чл.18 З. – уреждаща възможност при необходимост от решаване на въпрос, който е свързан с общи части на две или повече етажни собствености, да се проведе съвместно общо събрание, за участието в което етажните собствености излъчват равен брой представители /на каквото съвместно ОС е било прието решението за заплащане на процесните вноски/ не предвижда специални разпоредби във връзка с процесуално представителство при неизпълнение на взетите по горния ред решения, респективно не е предвидено представителство, различно от това по чл.41 вр. с чл.23 ал.3 и ал.4 ГПК. При тези обстоятелства, като е приел, че при липса на данни за наличие на писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл.2 З. представителството на ищеца следва да бъде проведено съобразно общите правила на З. – вкл. досежно легитимацията на етажните собственици чрез управителя на ЕС да подадат заявление по чл.410 ГПК и иск по чл.422 ГПК – съобразно чл.41 вр. с чл.23 ал.3 и ал.4 ГПК, въззивният съд е процедирал не в противоречие, а в съответствие с наличната задължителна практика на ВКС. Поради това и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. С оглед изхода на спора на отвената страна се дължат направените в касационното производство разноски в размер на 900лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение №.648/29.01.15 по г.д.№.8207/14 на Софийски градски съд, ІІ В състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място],[жк], комплекс от затворен тип „С. Г.”, блок Ф, [улица].17, със съдебен адрес [населено място], [улица].1, вх.А, ет.2, ап.9, адв. дружество „Х. и Банкова”, адв. Д. Банкова, да платят на Етажната собственост на блок Ф на комплекс от затоверен тип „С. Г.”, [улица].17,[жк], [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица].57, партер, адв. Г. Г., на основание чл.78 ал.1 ГПК 900лв. /деветстотин лева/ разноски.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: