О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 869
София, 15.07.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни……………………………………
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в
присъствието на прокурора ………..……………………………………………… изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………….
гр.дело N 1908/2013 година.
Производство по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място], [община], чрез процесуалния си представител адв. К. К. от АК-Б., е подал касационна жалба срещу решение № ІІ-153 от 10.12.2012 година по гр.д. 1454/2012 година на Бургаския окръжен съд. С въззивното решение е отменено решение № 552 от 26.04.2012 г. по гр.д. № 5197/2011 г. на Бургаския районен съд само в частта, с която касаторът е осъден да заплати обезщетение за периода след 07.11.2010 г. и вместо него е постановил друго, като е отхвърлил искът на [фирма], [населено място] за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот в [населено място], м. „К.”, с площ 4795 кв. м., за периода 7.11.2010 г. – 05.06.2011 г., по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Решението е потвърдено в останалата част, с която дължимото обезщетение е опредено на 14 150 лева. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на решението, последната поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са изпълнени изискванията на основното и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовават касаторът, поради следното:
В изложението на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран ясен въпрос по допустимостта на въззивното решение, но от фактическото изложение може да се направи извод, че той е свързан с твърдение за влошаване на положението на жалбоподателя, тъй като с него е запазен размера на присъдената сума, но е намален периода на отговорността му, т.е. за по-малък период е останал да отговаря за същата сума.
Касационният състав счита, че в случая не е налице нарушение на чл.271, ал.1, изр.2 ГПК. Положението на жалбоподателя във въззивното производство не е влошено, тъй като размерът на присъденото обезщетение е запазен, а същевременно е намален периода на отговорността му – обстоятелство, което го ползва. Искът на [фирма], [населено място], освен че е заявен като частичен, съдържа петитум за имуществена претенция в глобален размер, така е разгледан и съответно е определено дължимото обезщетение. От данните по делото е видно, че и двете съдебни инстанции са определили един и същи размер на задължението за един и същи период, като разминаване се е явило само при начина на формулиране на диспозитива в първоинстанционниото решение, което въззивният съд е трябвало да отстрани в интерес на жалбоподателя, сега касатор.
Останалите питания от процесуалноправно естество освен че са направени с предпоставящи отговорите формулировки, не намират опора в данните по делото – напр. „Нарушени ли са били процесуалноправните правила на чл.202 от ГПК за оценка на заключението на в.л., щом съдът го е възприел, въпреки, че то изхожда от данни, противоречащи на другите доказателства по делото”; „..за ограничението за ползване на нови доказателства във въззивното производство, съобразно разпоредбите на 266 от ГПК и назначаване на експертиза по чл.201 от ГПК. Тук правният въпрос е: своевременно ли е било искането за друга експертиза, ако предходната не е дала отговор на поставените въпроси”; „Налице ли е нарушение на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, когато е допуснато със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на изходящ от страната частен документ – нотариална покана и искова молба”. Материалноправният въпрос „Може ли собственик, който не следва да владее имота, да претендира обезщетение за лишаване от право на ползване” е от значение за изхода на делото, но във въззивното решение той е получил законосъобразен отговор. Собственикът има право да претендира обезщетение от този, който ползва имота му без основание, независимо от отношенията му с трети лица, които са извън предмета на това производство.
В изложението няма доводи по чл.280, ал.1, т.3 ГПК освен твърдението, че дадените разрешения във въззивното решение са неправилни. Известно е, че посоченото допълнително основание се прилага тогава, когато се поддържа и обосновава липса на съдебна практика по някой въпрос или необходимост от преодоляването й, тъй като е неправилна и следва да се доразвие в поддържана от касатора насока. Твърдения и обосновка в тази насока липсват, а това е достатъчно основание да се отклони искането за допускане на обжалването, съобразно приетото в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. По приложението на посочените текстове от ГПК и ЗЗД има достатъчна практика, която се съблюдава от съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-153 от 10.12.2012 година по гр.д. 1454/2012 година на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.