О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№869
гр. София,21.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 674 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 2047 от 07.08.2012г., постановено по ч.гр.д. № 1563/2012г. от Бургаски окръжен съд, с което е обезсилена допълнителна заповед за изпълнение № 2802/18.05.2012г. по ч.гр.д. № 1365/2011г. на Бургаски районен съд и е оставена без разглеждане молбата на частния касатор в качеството му на заявител в заповедното производство за допълване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в частта относно претендираните разноски от 1050 лева, платено адвокатско възнаграждение, като просрочена.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради което иска отмяната му и допускане допълване на заповедта за изпълнение чрез присъждане на сумата от 1050 лева- адвокатски хонорар. Сочи, че при издаването на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по подаденото от него заявление, районният съд не се е произнесъл по направеното в заявлението искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Поддържа, че заповедта за изпълнение не му е връчена, като с оглед указанията на съда по чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с постъпило от ответника възражение е завел иск по чл. 422 ГПК, в което производство не е посочил размер на дължимите разноски, тъй като те не подлежат на установяване в него. Твърди, че за пропуска на заповедния съд да се произнесе за част от претендираните със заявлението разноски е узнал едва след приключване на исковото производство по чл.422 от ГПК, когато е издаден изпълнителен лист, заедно с който му е връчена заповедта за изпълнение. Навежда доводи, че доколкото заповедта за изпълнение е влязла в сила, то същата не подлежи на обжалване в частта за разноските, като обжалването предпоставя произнасяне в частта за разноските, каквото в случая няма, поради което единственият път на защита е реда по чл.248 от ГПК. Изразява несъгласие с приетото от окръжния съд, че срокът за допълване е срокът за обжалване, а именно – едноседмичен срок от връчването на акта, тъй като заповедта е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. Поддържа, че срокът за допълване е едномесечен от влизане в сила на заповедта.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК вр. чл.274, ал.3 ГПК с твърдението, че атакуваното определение съдържа произнасяне по значимия за спора процесуалноправен въпрос относно срока за подаване на молбата за изменение в частта за разноските на влязъл в сила съдебен акт- заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- определение № 34/ 11.01.2012г. по ч.т.д. № 3/2012г. на ВКС, IV ГО, определение № 89/ 10.04.2012г. по .т.д. № 1149/2011г. на ВКС, I ТО, определение № 89/ 27.02.2012г. по гр.д. №881/20111г. на II ГО и определение № 202/29.05.2012г. по гр.д. №1250811г. на II ГО – чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба, [фирма], не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да обезсили допълнителната заповед за изпълнение, с която се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1050 лева, въззивният съд е приел, че при пропуск на заповедния съд да се произнесе в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно разноските в пълния претендиран в заявлението размер, пътят на защита на заявителя е по чл.248 от ГПК, а не е чрез обжалване на заповедта за изпълнение, което е предпоставено от произнасяне от заповедния съд по искането, каквото в случая липсва. Изложени са съображения, че допълването на разпореждането на съда за разноските може да се направи в едноседмичен срок от узнаването на произнасянето на съда по въпроса за разноските. Направен е извод, че молбата за допълване по чл.248 от ГПК е просрочена, тъй като заявителят е узнал за съдържанието на издадената заповед за изпълнение, предвид на това, че петитумът на исковата молба по чл.422 от ГПК се определя от него, но дори да се приеме, че е узнал за това на посочената от него дата- 03.05.2012г., то отново не е спазен срокът за допълване, защото молбата е подадена на 15.05.2012г., съгласно клеймото на пощенския плик на изпращащата пощенска станция.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от частния жалбоподател въпрос какъв е срокът за подаване на молба за изменение в частта на разноските на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е значим за конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд с оглед приетото от него основание за недопустимостта й – просрочие на молбата за допълване на заповедта за изпълнение в частта за разноските.
Въпреки, че по отношение на поставения от частния касатор въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, не е налице релевираната от него допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 на ГПК.
В представеното от частния жалбоподател определение № 202 / 29.05.2012г. по гр.д. № 1250/201г. на II ГО на ВКС е прието, че при връщане на касационна жалба, за ответника по нея, поради това, че няма правен интерес от обжалване на определението за връщането й, срокът по чл.248, ал.1 от ГПК за подаване на молба за допълване на постановеното определение в частта за разноските е едноседмичен от постановяването му. Аналогично е разрешението, дадено с определение № 89/ 10.04.2012г. по т.д. № 1149/2011г. на I ТО на ВКС относно продължителността на срока по чл.248, ал.1 от ГПК за ответника в касационното производство в хипотеза на оставяне без разглеждане на касационната жалба. ВКС, II ГО в определение №89/ 27.02.2012г. по гр.д. № 881/2011г. е застъпил становището, че по отношение на молбата на ответника по касацията за допълване на определението за оставяне без разглеждане на касационната жалба в частта му за разноските едномесечният срок по чл.248, ал.1 от ГПК е спазен, тъй като тече от потвърдителното определение на втория тричленен състав на ВКС, с постановяване на което определението, чието допълване се иска, е влязло в сила. В определение № 34/1.01.2012г. на IV ГО по ч.гр.д. № 3/2012г. е прието, че срокът за изменение на решението по чл.290 от ГПК в частта за разноските, като необжалваемо, е едномесечен.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, значимият за делото правен въпрос трябва да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС. В случая актовете, на които се позовава частния касатор, не са постановени по реда на чл.290 ГПК, съответно на чл.274, ал.3 от ГПК, поради което не съставляват задължителна съдебна практика според указанията, дадени в т.2 на ТР на ОСГТК №1/19.02.2010г. С тях не се разрешава и въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в хипотеза на допълване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което не е налице и идентичност на въпросите, предмет на разглеждане с обжалвания акт и цитираните от частния жалбоподател определения. Ето защо, не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалва, на което се позовава частния касатор.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №2047 от 07.08.2012г., постановено по ч.гр.д. № 1563/2012г. от Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.