О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София,02.02.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 22 януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 2084 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК / редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, ДВ бр.86 от 2017г., съобразно пар. 74 от ПЗР на ГПК, ДВ бр. 86 от 2017г./
Образувано е по касационна жалба вх. № 110317 от 25.08.2016 г. на С. о. – Район „ Н. И.“, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт К. П., срещу решение № 6270 от 26.07.2016г. постановено по в.гр.дело № 5773/2016 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 15.03.2016 г. по гр.дело № 6822/2015 г. на Софийски районен съд и вместо него е признато на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ уволнението на Е. Х. Д., извършено със Заповед № РД-15-152/04.9.2015 г. за незаконно и същото е отменено, Е. Х. Д. на основание чл.344,ал.1,т.2 КТ е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Технически изпълнител на пункт за управление” в дейност „Отбрана и сигурност”, функционално звено „Отбранително-мобилизационна подготовка и управление при кризи” към СО-Р. „Н. И.” и на основание чл.344,ал.1,т.3 КТ е осъдена С. О.-Р.”Н. И.” да заплати на ищеца сумата 3300 лв. обезщетение за времето от 07.09.2015 г. до 07.03.2016 г., през което е останал без работа, поради незаконното уволнение.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани въпросите: 1. задължителен елемент ли е получаването на мнение на ТЕЛК за спазване на процедурата и преодоляване на защитата по чл.333 КТ, 2. след като нормата на чл.333,ал.2 КТ изисква преди уволнението вземане на мнение и на ТЕЛК, но само за случаите и болестите по Наредба № 5 от 20.02.1987 г. следва ли да се приема, че именно тази е приложимата наредба на министъра на здравеопазването посочена в чл.333,ал.1,т.3, след като в самата наредба е ограничено приложното й поле и дисциплинарното уволнение не е сред регламентираните от същият подзаконов акт случаи, 3. след като е поискано мнение от ТЕЛК, но същата и към момента на подаване на касационната жалба не е дала такова мнение, а на Инспекцията по труда е представена цялата налична медицинска документация на работника или служителя и същата е дала предварително разрешение, кой акт следва да се разглежда като евентуално незаконосъобразен – акта за уволнение или предварителното разрешение? Чия е отговорността за вземане на мнение – на работодателя или на ИТ, след като в практиката на ВКС се приема от друга страна, че това мнение има „информативен характер” и не обвързва Инспекцията по труда при даване на разрешение по чл.333,ал.1 КТ. Въпросите според жалбоподателя са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирани са и са приложени две решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ответника С. о. – Р. „Н. И.”, чрез ст.юрисконсулт В. Н. срещу решение № 8628/28.11.2016 г. по в.гр.дело № 5773/2016 г. на Софийски градски съд, с което е допълнено решение от 15.03.2016 г. по в.гр.дело № 5773/2016 г. на Софийски градски съд, като е осъдена С. о. – Р.„Н. И.” да заплати на Е. Х. Д. законната лихва върху присъдената сума от 3300 лв. от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2015 г. до окончателното изплащане. Поддържани са основания за неправилност на решението – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението е формулиран правния въпрос: може ли по правната форма на поправка на явна техническа грешка да се променя решение по отношение същество на спора, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че всяка от касационните жалби е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
От фактическа страна е прието за безспорно между страните, че ищецът Е. Д. е изпълнявал длъжността „Технически изпълнител на пункт за управление” при С. о. – Р. „Н. И.”, че не се явил на работа на 14.07.2015 година и на 15.07.2015 година и че трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със Заповед РД-15-152 от 04.09.2015 година, връчена на ищеца на 07.09.2015 година, както и че за процесния период брутното трудово възнаграждение е 550 лева на месец.
Посочил е, че с искане с вх. № 9200-136/18.08.2015 година от кмета на СО- Р. „Н. И.“ до ИА „Главна инспекция по труда“ е поискано съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда на служителя Е. Х. Д., заемащ длъжността „Технически изпълнител на пункт за управление“. В искането е отразено, че на Е. Д. с ЕР на ТЕЛК е определена степен на трайно намалена работоспособност 52%, че служителят се отнася с безразличие към работния процес и злоупотребява с обстоятелството, че е с трайно намалена работоспособност. Прието е с оглед съдържанието на искането, че работодателят е поискал съгласие от инспекция по труда за уволнение на служителя поради извършени нарушения от негова страна както следва – на 29.06.2015 година – отказ за изпълнение на служебни задължения във връзка с изготвяне на „план за защита на населението“ въз основа на предоставен примерен вариант на аналогичен проект, на 10.07.2015 година – неразрешено отсъствие от работното място, на 13.07.2015 година – неразрешено отсъствие от работното място в 8.30 сутринта, в периода от 9.20 часа на 13.07.2015 година до 15.07.2015 година – неразрешено отсъствие от работното място, на 07.08.2015 година в 14.45 часа – неразрешено отсъствие от работното място, на 12.08.2015 година – отказ за изпълняване на служебните задължения, както и поради непредоставяне на трудова книжка, поискана изрично.
Със Заповед РД -09-167/15.05.2015 година работодателят е поискал обяснения от ищеца по въпросите – присъствал ли е на работното си място в установеното работно време и изпълнявал ли е трудовите си задължения за периода от 07.05.2015 година до деня на издаване на заповедта – 15.05.2015 година и в случай, че не е присъствал на работното място и не е изпълнявал трудовите си задължения по каква причина се дължи неявяването му на работа.
Прието е, че със Заповед РД -09-219/03.07.2015 година са поискани от Е. Д. обяснения защо не е представил документи за личния си трудов и осигурителен стаж и защо не е започнал и приключил задачата, свързана с разработване на план за защита на населението, поставена му устно от мл. експерт „ОМП, УК и ЗР“. Със заповед РД-09-232/13.07.2015 година работодателят е поискал писмено обяснение от ищеца относно обстоятелството защо не е присъствал на работното си място на 13.07.2015 година в 09.20 часа и защо не се е разписал на присъствения списък на 13.07.2015 година от 09.20 часа. Със Заповед от 13.08.2015 година са поискани обяснения от Е. Д. поради какви причини е отказал да изпълни възложената му от прекия му ръководител задача, а именно направа на таблица за характеристиката за степента на земетресенията на територията на СО Р. „Н. И.“, свързана с изпълнението на трудовите му задължения и държал ли се е арогантно, обиждал ли е прекия си ръководител и началника на отдел „ФСД и ЧР“.
Съдът е приел, че по делото са приложени писмени обяснения на работника от 02.07.2015 година, в които сочи, че всички документи, които се искат от него – трудова книжка, УП2 и УП3 са при работодателя. Приложени са и обяснения на работника от 03.07.2015 година, в които сочи, че в длъжностната му характеристика никъде не фигурира работа с компютър и че документът „План“, по който е трябвало да работи е с дата 10.02.2008 година, но не е бил качен на компютъра. Според приложения по делото отчет от Е. Д. през седмицата 13.07.2015 година до 17.07.2015 година съобразно длъжностната си характеристика е бил на работното си място. Прието е, че работникът е дал обяснения и на 12.08.2015 година, в които е посочил, че не е компютърно грамотен и че е подписал длъжностната си характеристика с особено мнение. Прието е, че по делото е приложено и предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Е. Д. на длъжност „технически изпълнител на пункт за управление“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ с изх. № 210/21.08.2015 година на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда, дадено по искане на С. о. – Р. „Н. И.“ изх. № 9200-136/18.08.2015 година.
Въз основа на приложената по делото длъжностна характеристика на длъжност „Технически изпълнител на пункт за управление“ е прието за установено, че основни функции на длъжността на работника е да носи отговорност от трудов и служебен характер за поддържане на пункта за управление и по привеждане на района за работа в по-високи състояния и степени на готовност при бедствия, аварии, катастрофи, военно положение, състояние на война и др. и да носи отговорност за изправността на пункта, опазване на агрегатите, документите и данните станали му известни и за нерегламентиран достъп до информация. За изпълняване на длъжността работодателят е предвидил ниво на достъп до класифицирана информация – поверително. Сред преките задължения на работника са да участва в организиране на работата по поддържане на пункта за управление, като длъжността е пряко подчинена на младши експерт „ОМП, УК и ЗР“ и работникът следва да спазва законовите и подзаконовите нормативни актове, свързани с компетенциите си, реда и изискванията за оформяне на становища, писма и документи.
Прието е, че със Заповед РД-15-152/04.09.2015 година работодателят наложил дисциплинарно наказание уволнение на работника, като мотивирал решението си поради извършени нарушения от работника – неявяване на работа в продължение на два пълни и последователни работни дни 14 и 15.07.2015 година.
От правна страна е прието, че за законосъобразно реализиране на дисциплинарната отговорност на работника, работодателят следва да изпълни описаната в чл. 193 КТ процедура – преди налагане на дисциплинарно наказание да бъде изслушан работника или да се приемат писмените му обяснения, както и да се съберат и оценят посочените доказателства. Прието е също, че преди налагане на наказание дисциплинарно уволнение работодателят е длъжен да поиска обяснение за всички нарушения, цитирани в заповедта за уволнение.
Възприети са мотивите на първоинстанционния съд, че в случая страните не спорят, че работникът Е. Д. не се е явил на работа два последователни дни – на 14.07.2015 година и на 15.07.2015 година. Прието е, че описаното поведение съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Прието е, че обяснения на работника са поискани със заповед РД -09-232/13.07.2015 година. Прието е също, че искането за предоставяне на обяснения не е преждевременно. Според въззивния съд работодателят има право да прецени към кой момент да поиска обяснения – дали след изтичането на първия работен ден или след два или повече последователни работни дни при продължително отсъствие от работа, тъй като дори и само закъсняването за работа съставлява дисциплинарно нарушение. Приел е, че в процесния случай на работника са поискани обяснения в края на първия ден, в който не се е явил на работа, като в последствие той не се явил няколко последователни дни. Съдът е посочил, че със заповедта за уволнение работникът е дисциплинарно санкциониран за неявяване на работа на втория и третия ден от периода, в който се отклонил от изпълнение на задълженията. Прието е, че това не влияе на обстоятелството, че обяснения на работника са поискани надлежно с оглед констатираното поведение на работника още в първия ден на отсъствието му от работа.
Съдът е приел, че с оглед поисканите обяснения от работодателя ищецът е представил отчет от 17.07.2015 година, в който е посочил, че през седмицата от 13.07.2015 година до 17.07.2015 година съобразно длъжностната си характеристика е бил на работното си място. От приетото по делото обяснение вх. № 93ОБ-2/17.07.2015 година е установено, че работникът Д. е посочил, че на 14.07.2015 година е трябвало да се яви в ТЕЛК за представяне на съответни документи за изследвания, поради което поискал отпуск, но такъв му бил отказан.
Преценен е за правилен извода на първоинстанционния съд, че работникът е следвало да отсъства от работа след дадено разрешение, а не самоволно, че по делото липсват доказателства Е. Д. да е ползвал отпуск, че не са ангажирани доказателства такъв да му е незаконосъобразно отказван. Посочил е, че уважителната причина явяване пред комисия на ТЕЛК, поради която работникът не се е явил на работа в процесните дни – четиринадесети и петнадесети юли не е предвидена като самостоятелно основание за отсъствие от работа в Наредбата за медицинската експертиза за работоспособността.
С оглед на посоченото е изведен извода, че работникът самоволно се е отклонил от изпълнение на трудовите си задължения и неявявайки се на работа последователно на 14.07.2015 година и на 15.07.2015 година е извършил нарушение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.
Прието е, че с искане 9200-136/18.08.2015 година работодателят е поискал разрешение от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, дирекция „Областна инспекция по труда“ СО за прекратяване на трудовото правоотношение със служителя Е. Д. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, като в т.1.9 и т. 2.2.1 от искането е посочено обсъжданото нарушение – неразрешено отсъствие на работника от работа. Прието е също, че Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Е. Д. на длъжност „технически изпълнител на пункт за управление“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда с писмо с изх. № 210310 от 21.08.2015 година, съставено по искане с № 9200-136/18.08.2015 година.
Въззивният съд е приел, че за законосъобразността на уволнението законодателят в чл. 333, ал. 2 КТ е предвидил като предпоставка и получаването на мнение от ТЕЛК. Прието е, че в процесния случай пред съда не е представено като доказателство мнение на трудово- експертна комисия, че не са ангажирани доказателства такова мнение да е искано. Възприета е практиката на ВКС, че разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Прието е, че мнението на ТЕЛК по цитираната разпоредба е задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Посочил е, че искано от работодател и/или не дадено от ТЕЛК мнение, означава, че предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и .3 КТ не е преодоляна, дори и инспекцията по труда да е дала разрешение за уволнението.
При тези съображения е формиран извод, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 333 КТ, тъй като не е получил мнение на ТЕЛК преди да уволни работника на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, независимо, че е поискал и получил предварително разрешение на инспекцията по труда за уволняване на работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Прието е, че работодателят не е доказал един от кумулативно необходимите елементи от фактическия състав на уволнението. Изведен е извод, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да се уважи, като уволнението се отменени като незаконно.
С оглед основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна съдът е приел, че искът за възстановяване на предишната работа е основателен и работникът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Технически изпълнител на пункт за управление“.
Прието е, че основателността на предявения иск за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се обуславя от преценката на съда по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Прието е също, че при незаконно уволнение по някой от трудовите договори е налице увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор. Посочил е, че с оглед преценката за незаконосъобразност на уволнението, искът за обезщетение поради оставане без работа поради уволнението е основателен и следва да се уважи в размер на сумата 3300 лв. за периода от 07.09.2015 година – 07.03.2016 година.
С оглед на изложеното въззивният съд е направил извод, че решението на Софийски районен съд следва да се отмени, а исковите претенции на ищеца да се уважат.
С допълнителното решение въззивният съд е приел, че с исковата молба ищецът е претендирал обезщетението за оставане без работа ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2015 г. до окончателното изплащане. Посочил е, че акцесорната претенция за законна лихва е част от предмета на делото от самото начало. Прието е, че при уважаване на главния иск по чл.344, ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ е основателна и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху присъдената сума. Формиран е извод, че решението на въззивния съд следва да се допълни по молбата, подадена от ищеца, като се уважи претенцията за законна лихва върху присъдената сума от 3300 лв.
По правните въпроси по решението на Софийски градски съд от 26.07.2016 г.:
Съдът намира, че в случая са приложими разпоредбите на чл.280 ГПК в редакцията на текстовете до изменението със ЗИДГПК обн.Д.в.бр.86/2017 г. на основание пар. 74 от ПЗР на ЗИДГПК Д.в.бр.86/2017 г.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
С решение № 424/424/26.05.2010 г. по гр.дело № 1644/2009 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК по правния въпрос е прието разрешението, че разпоредбата на чл. 333, ал. 2 КТ, съгласно която в случаите по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 КТ преди уволнението се взема и мнението на ТЕЛК, е императивна и нарушаването й опорочава процедурата по закрилата при уволнение. Съдебният състав е приел, че преди да поиска разрешение за уволнението от инспекцията по труда работодателят е длъжен да поиска мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на предвидения за уволнение работник или служител, който е трудоустроен или страда от заболяване по Наредба № 5/87г., и да приложи решението на ТЕЛК към искането до инспекцията по труда. Както липсата на разрешение от инспекцията по труда, когато са налице предпоставките на чл. 333, ал. 1 КТ, така и липсата на мнение на ТЕЛК в случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба № 5, води до нарушаване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ и съгласно чл. 344, ал. 3 КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда спорът по същество.
С решение № 61/05.03.2013 г. по гр.дело № 456/2012 г. на ВКС, IV г.о. е разрешен правния въпрос: следва ли работодателят, преди да предприеме последващи действия по уволнението на работника или служителя, ползващ се със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 или т. 3 от КТ, да изчака влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК, с което се дава мнението по чл. 333, ал. 2 от КТ, и има ли последното задължителен характер. Прието е, че мнението на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ е задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Тази процедура е нормативно уредена в Нар. № 5/1987 г. Съгласно чл. 4 от същата, въз основа на събраната и представена от работодателя медицинска документация, ТЕЛК оформя мнението си в експертно решение (ЕР), в което се посочват болестта, от която страда работникът или служителят, преценка на трудоспособността му, показните и противопоказните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд; това ЕР се изпраща служебно на работодателя и на работника или служителя. Съгласно чл. 5 и чл. 6 от Нар. № 5/1987 г., работодателят прилага ЕР на ТЕЛК, с което е дадено мнението, към писменото си искане до съответната окръжна инспекция по труда, а последната, въз основа на него и останалата медицинска документация, отказва или дава разрешението за уволнение по чл. 333, ал. 1 от КТ.
Според съдебния състав липсата на мнение на ТЕЛК по чл. 333, ал. 2 от КТ – когато такова не е искано от работодателя и/или не е дадено от ТЕЛК, означава, че предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 или т. 3 от КТ не е преодоляна, дори инспекцията по труда да е дала разрешение за уволнението.
Прието е, че с оглед изрично използвания от законодателя термин „мнение” в разпоредбата на чл. 333, ал. 2 от КТ, същото – във формата на ЕР на ТЕЛК по чл. 4 от Нар. № 5/1987 г., има само информативен характер и не обвързва по задължителен начин окръжната инспекция по труда – тя може да не се съобрази с това мнение при даването или отказването на разрешение за уволнението на съответния работник или служител. Прието е също, че разпоредбата на чл. 333, ал. 2 от КТ е специална по отношение на разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ (съгласно която решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната) и дерогира приложението на последната в случаите, когато ТЕЛК дава мнение по чл. 333, ал. 2 от КТ под формата на ЕР по чл. 4 от Нар. № 5/1987 г. Посочено е, че поради само информативния, но не и задължителен характер на последното, работодателят, след като го е получил служебно от ТЕЛК (чл. 4, ал. 3 от Нар. № 5/1987 г.), не е необходимо да изчаква то да влезе в сила, а може веднага да го приложи към искането си до инспекцията по труда (чл. 5 от Нар. № 5/1987 г.), дори в случаите, когато то е обжалвано по реда на чл. 112 от ЗЗ. В тези случаи работодателят сам поема риска при евентуална отмяна на издаденото ЕР на ТЕЛК, с което е дадено мнението по чл. 333, ал. 2 от КТ, да се стигне до липсата на такова, а следователно – и до непреодоляване на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 или т. 3 от КТ.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВКС. Решаващите правни изводи на съда са, че мнението на ТЕЛК съгласно разпоредбата на чл.333,ал.2 КТ е задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл.333,ал.1,т.2 и т.3 КТ, че искано от работодател и/или не дадено от ТЕЛК мнение означава, че предварителната закрила при уволнение по чл.333,ал.1,т.2 и т.3 КТ не е преодоляна дори и инспекцията по труда да е дала разрешение за уволнението. Решаващ извод на съда е, че в случая работодателят не е спазил процедурата по чл.333 КТ, тъй като не е получил мнение на ТЕЛК преди да уволни ищеца на основание чл.333,ал.2,т.6 КТ, независимо, че е поискал и получил предварително решение на инспекцията по труда за уволняване на работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Всеки от изводите е съобразен изцяло с посочената практика на ВКС. Поради това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По същият въпрос не се установява основание за допускане н а касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Жалбоподателят не е цитирал и представил влезли в сила решения на първоинстанционен съд, на въззивен съд или на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос, за да се извърши преценка дали е установена допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по този правен въпрос. Освен това, както се посочи по-горе същият е разрешен в съответствие с трайно установената практика на ВКС.
По първия правен въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като същият касае приложение разпоредбите на чл.333,ал.2,вр.ал.1, т.3 КТ, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, с която въззивният съд е съобразил правните си изводи по предмета на спора.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Жалбоподателят не е цитирал и представил постановления на Пленум на ВС, тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.), тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, касаещи поставения въпрос. Поради това съдът преценява, че не е установена предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този въпрос.
По същият въпрос не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Жалбоподателят не е цитирал и представил влезли в сила решения на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос, за да се прецени дали е налице противоречиво разрешаване на въпроса от съдилищата. Следователно не е установена допълнителната предпоставка за допускане на касациноно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения въпрос.
По втория въпрос от изложението не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл.333,ал.2,вр.ал.1,т.3 КТ, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която въззивният съд е съобразил с обжалваното решение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по третия въпрос от изложението.Същият не представлява правен въпрос, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите му правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
По правния въпрос, относно постановеното от въззивния съд допълнително решение:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК на допълнителното решение, постановено на 28.11.2016 г. от въззивния съд. Поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Следователно въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6270/26.07.2016 г., постановено по в.гр.дело № 5773/2016 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 110317/25.08.2016 г., подадена от ответника С. [о.] „Н. И.”, [населено място], [улица] чрез гл.юрисконсулт К. П., както и на допълнително решение № 8628/28.11.2016 г. постановено по в.гр.дело № 5773/2016 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 167441/28.12.2016 г., подадена от С. о. – Р. „Н. И.” [населено място], [улица], чрез ст.юрисконсулт В. Н..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: