4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
С.,09.02.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 957/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ТБ [фирма], [населено място] срещу определение № 740 от 05.10.2011 г. по в. ч. гр. д. № 827/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Пазарджишки районен съд разпореждане № 9865 от 07.09.2011 г. по ч. гр. д. № 3520/2011 г. за отхвърляне на депозираното от банката заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу В. Иванова А. от [населено място].
Частният касатор моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Излага подробни съображения срещу извода на съда, че не са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК, като твърди, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката и всички останали доказателства – договор за кредит, досие на същия, покани за изпълнение и предсрочна изискуемост – позволяват да се приеме, че претендираните вземания срещу ответницата са дължими, установени са по основание и размер и са изискуеми. Частният касатор възразява и срещу преценката на въззивния съд за неяснота по отношение на претендираните едновременно „лихви” и „просрочени лихви” и направеното поради това предположение, че в случая очевидно се касае за анатоцизъм.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и на други въззивни съдилища по следните въпроси: 1. Извлечението от счетоводни книги на банката следва ли да съдържа като задължителен реквизит данни за конкретните неиздължени погасителни вноски- падеж, просрочие, съответни лихви и неустойки върху всяка от просрочените вноски, както и данни за размера на същите или тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени пред съда с приложени към заявлението и извлечението писмени доказателства; 2. Какъв е обсегът на проверката относно предпоставките на чл. 417, т. 2 и чл. 418 ГПК и 3. Следва ли съдът да изследва всички аспекти на взаимоотношенията между страните във връзка със сключения договор за банков кредит, включително евентуалното наличие на анатоцизъм, актуален лихвен процент, начален момент на начисляване на лихвите и т. н. , или тези обстоятелства би следвало да бъдат установени в евентуално производство по чл. 422 ГПК.
Ответницата по частната касационна жалба – В. Иванова А. от [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди разпореждането на Пазарджишки районен съд, с което е отхвърлено заявлението на ТБ [фирма], [населено място] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу ответницата В. Иванова А. от [населено място], в качеството й на кредитополучател по договор за кредит „жилище” № 20932 от 30.01.2007 г., въззивният съд е приел, че представеното извлечение от счетоводните книги не отговаря на изискването за минимално необходимо съдържание, а именно – от него да става ясно какъв е размерът на дълга, как са изчислени лихвите, съответно откъде произтичат и при какъв лихвен процент са изчислени, кои са просрочените вноски и техният размер, начална дата на обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане и основанието за това. Констатирана е липса на яснота относно начина на изчисляване на лихвите и на определяне на неустойката, както и относно двата вида лихви, претендирани за един и същ период, от което е направено предположение, че се касае за анатоцизъм. Според решаващия състав, тези въпроси не се изясняват от допълнително приложените доказателства и по-конкретно – от писмата на банката до кредитополучателя, предвид противоречието на съдържащите се в тях данни. Договорът за кредит също е преценен като неизясняващ отношенията между страните поради отсъствието на данни в него за актуалния лихвен процент, въз основа на който са направени изчисленията в заявлението.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното определение не следва да бъде допуснато.
По отношение на въпроса, необходимо ли е в заповедното производство да бъдат изследвани всички аспекти на взаимоотношенията между страните във връзка със сключения договор за банков кредит, включително евентуалното наличие на анатоцизъм, не е осъществено общото изискване за достъп до касация. Този въпрос няма характер на обуславящ за изхода на делото. Приетото от въззивния съд, че представеният договор за банков кредит и изходящите от банката писма също не изясняват отношенията между страните, представлява само допълнително съображение за мотивиране неоснователността на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК. Главният аргумент за отхвърлянето му е липсата на индивидуализация на отделните вземания и данни за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Като релевантни за конкретното дело следва да бъдат преценени останалите два въпроса. По отношение на тях, обаче, не са осъществени заявените основания по чл. 280, ал. 1 ,т. 1 и т. 2 ГПК. Представените в тази връзка две определения на ВКС /определение № 118 от 24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на ІІ т. о. и определение № 264 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на І т. о. / и множество въззивни актове не доказват твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС и противоречие в съдебната практика. В цитираните определения на ВКС е даден принципен отговор на въпроса относно съдържанието на извлечението от счетоводните книги на банка по чл. 417, т. 2 ГПК, което е съобразено в атакуваното определение. Конкретният правен резултат, обаче, за всеки от случаите, предмет на приложената съдебна практика – уважаване, респ. отхвърляне на заявлението – произтича от специфичните за всяко от делата факти и от извършената от съда преценка дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита при съблюдаване на съответните клаузи в договорите. В настоящата хипотеза, определящо за отхвърляне на заявлението е обстоятелството, че в извлечението от счетоводните книги не е посочено кредитът да е станал предсрочно изискуем /както се твърди в заявлението/, респ. основанието за настъпване на предсрочната му изискуемост и началната дата на същата. /Отделно от това, според настоящия състав, този факт не е и доказан от представените по делото писма на банката до длъжника, предвид липсата на данни за връчването им на същия./ Следователно, изводът на въззивния съд е обусловен от преценката на съдебния състав на релевантните към спора обстоятелства. Що се отнася до правилността на този извод, същата не би могла да бъде проверявана в производството по допускане на касационния контрол, тъй като тази проверка е относима към основанията по чл. 281 ГПК. Ето защо, не може да се приеме за доказано твърдението на частния касатор нито за противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, нито за противоречие в съдебната практика.
Поради недопускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество внесената от частния касатор държавна такса в размер на сумата 187.58 лв. /разликата над дължимата такса в размер на 15 лв./ следва да му бъде върната.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 740 от 05.10.2011 г. по в. ч. гр. д. № 827/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд.
ОСВОБОЖДАВА внесената ТБ [фирма], [населено място] по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 187.58 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: