О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София , 19.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Ч. аргарита С.
Дияна Ц.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 2640/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от А. П. М. срещу въззивното решение № 613 от 10.04.2008 г. по в. гр. д. № 2399/07 г. на Пловдивския окръжен съд, с което, след отмяна на допълнителното решение № 13 от 23.04.2007 г. по гр. д. № 726/04 г. на Карловския районен съд, е отхвърлен положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване по отношение на “Б” А. гр. П. правото на собственост върху недвижим имот с площ от 1.400 кв. м. в местността “У”, в землището на гр. К., придобит от Г. К. с нотариален акт за продажба № 19/1929 г., понастоящем съставляващ 1/44 ид. ч. от имот № 0* в землището на гр. К.. О. са, че обжалваният акт, чиято отмяна се иска, е неправилен поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне във въззивното решение по съществен материалноравен и процесуалноправен въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното приложение на закона – основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
В писмения отговор на ответника по касация “Б” А. гр. К. е изложено становище за неоснователност на жалбата.
При проверка по допустимостта до касационно обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., намира следното:
С влязло в сила решение от 12.01.2006 г. по гр. д. № 726/04 г. на Карловския районен съд правото на собственост на ищцата върху имота по исковата молба е признато по отношение на “В” ЕА. гр. С., а срещу “Б” А. гр. П. е отхвърлен иск за ревандикация на същия имот.
С определение № 482/06 от 07.11.2006 г. по ч. гр. д. № 437/06 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., делото е върнато за първоинстанционния съд за постановяване на допълнително решение срещу “Б” А. по положителен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./.
В защитата си по същество срещу иска ответникът е въвел правопрекратяващото възражение, че е собственик, придобил спорния имот в процедура по приватизация чрез покупка на обособена част от “В” ЕАД.
Въззивният съд приел, че предмет на иска е земеделска земя, която не е възстановена по ЗСПЗЗ с решение, имащо конститутивно действие. Не е установено и точното местоположение на имота. Затова не е обсъдил въпроса дали ответникът, с предишна фирма “Д” А. гр. К., е придобил собствеността чрез заявения придобивен способ.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК процесуалноправен въпрос, макар изрично да не е формулиран, се свежда до субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, на което касаторът се позовава. Този въпрос е съществен, защото е свързан с изхода на конкретния спор. Разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона – чл. 220, ал. 1 ГПК /отм./, чл. 297 ГПК. Ето защо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е налице.
Следващото основание е за произнасянето на въззивния съд по въпроса за приложението в конкретния случай на ЗСПЗЗ, който според касатора е решаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на решение № 391 от 31.03.2003 г. по гр. д. № 298/02 г. на IV-то г. о. на ВКС на РБ, с което е прието, че и при наличие на решение на поземлената комисия собствениците, притежавали земеделски земи, респективно техните наследници, не могат да възстановят собствеността си в хипотезата на застроена земя като комплекс от строителни дейности, съставляваща пречка за реституция по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.
С обжалваното въззивно решение Пловдивският окръжен съд е взел предвид характеристиката на имота като земеделска земя към момента на придобиването й в 1929 г. Не е проследил данните за последваща промяна на предназначението и извършено застрояване и не е изяснил изгубила ли е тя качеството си на земеделска земя – чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ. Затова, след като този въпрос не е сред решаващите мотиви на обжалваното решение, той не се обхваща от хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 613 от 10.04.2008 г. по в. гр. д. № 2399/07 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25.00 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: