О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
София, 02.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 5565/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от К. К. Б., в качеството й на майка и законна представителка на малолетното си дете Д. И. М. срещу определение от 27.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 262/ 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. К. счита, че то противоречи на чл.12 §3 б.”а” от Регламент (ЕО) 2201/2003 г.,според който съдилищата на държавите –членки са компетентни да се произнесат относно родителската отговорност, когато детето има основна връзка с тази държава или е неин гражданин.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок, срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото и е допустима.
Съгласно чл.28 от Кодекса на международното частно право/КМЧП/ международната компетентност се проверява служебно.Определението за нейното наличие или липса подлежи на въззивно и касационно обжалване.По силата на тази специална разпоредба въззивното определение подлежи на задължително касационно обжалване, а не на факултативно обжалване по реда на чл.274 ал.3 ГПК.Поради това касационният съд не следва да се произнася относно наличието на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК като условие за допускане до касация.
С обжалваното определение е потвърдено определение № 275/ 05.03.2014 г. по гр.д.№ 262/ 2013 г. на районен съд-Д..При служебно произнасяне с него е обявено, че съдилищата на Р България не притежават международна компетентност по предявения с искова молба вх.№2407/14.02.2013 г. иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 СК, с който ищцата- касатор в настоящото производство К. К. Б., като майка и законна представителка на малолетното дете Д. И. М. е поискала лишаването от родителски права на ответника И. С. М.- негов баща, и е прекратил производството по делото.Въззивният съд е приел въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели,че ищцата заедно с детето живеят в Република Италия, а ответникът живее в Република Гърция. Приел е,че не са налице предпоставките по чл.12 §3 б.б.”а” и „б” от Регламент (ЕО)№ 2201/2003 г. компетентността на българския съд да е била приета изрично или по друг недвусмислен начин от съпрузите към момента на сезирането на съда и да е във висш интерес на детето.
Страните са родители на малолетното дете Д.,което е родено по време на съвместното им съжителство.Родителите и детето са български граждани.Ищцата е представлявана по делото от упълномощен от нея адвокат, с пълномощно изготвено и подписано в [населено място] на 14.06.2012 г.и е призовавана чрез пълномощника.Според предоставена справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. на МП и МРРБ ответникът има постоянен и настоящ адреси в [населено място],но не е намерен на същите за връчване на книжа по делото и му е назначен особен представител. Според изготвени справка от различни ведомства няма данни да е напускал страната за периода 2003 г.-2013 г. Дирекция „Социално подпомагане” не е изготвила социален доклад, тъй като не е осъществена среща с двамата родители. Според показанията на разпитаните по делото свидетели, всички близки роднини на страните, ищцата и детето живеят повече от две години в Република Италия, идвали си през лятото за три седмици и за Нова година, а ответникът е видян преди около три години в София и се чувало, че е в Гърция. Особеният представител на ответника не е оспорвал компетентността на българския съд да разгледа спора, в заключителната пледоария пред първоинстанционния съд е поискал постановяване на решение,съобразно доказателствата по делото.
При така установените факти касационният съд намира,че касационната жалба е основателна.Приложим в случая е Регламент (ЕО)2201/2003 г. относно компетентността,признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,свързани с родителската отговорност,с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 г.,/Регламента/ съгласно чл.1 §2 б.”а” от него. Според съображения 12 и 13 от преамбюла основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено критерия на близостта.Това означава,че компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата –членка на обичайното пребиваване на детето І….І .В интерес на детето Регламентът позволява по силата на изключение и при спазване на определени условия на съда, който е компетентен, да може да прехвърли делото на съда на друга държава членка, ако този съд е по-подходящ да разгледа делото І…..І. Общата компетентност по делата свързани с родителската отговорност за детето е определена от чл.8, §1 и §2 за съдилищата на държавата –членка, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето,когато съдът е сезиран, като §1 се прилага при спазване на условията на [жилищен адрес] 10 и 12. С чл.12 е предвидена пророгация на общата компетентност, като според § 3 съдилищата на държавите –членки също са компетентни,когато : б.„а”- детето има основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта,че І…..І детето е гражданин на тази държава-членка и „б”- компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето. Очевидно българският съд е предпочетен от ищцата,респективно от детето, които са се обърнали към него и очевидно по недвусмислен начин тази компетентност е приета и от ответника, с оглед процесуалните действия извършени от защитата му. Още повече,че точното местопребиваване на страните по делото, освен общото посочване на държавите ,в които се намират, не е установено.Макар да пребивават постоянно в друга страна, връзките на детето и ищцата с българската държава, не са прекъснати.Те имат основна връзка с нея, тъй като са български граждани и редовно я посещават. Във висш интерес на детето е спорът да бъде решен от българския съд,който в случая е по-подходящият. Налице условията за пророгация на общата компетентност по чл.8, §1 по местопребиваване на детето. Пророгацията на компетентност по чл.12 § 3 може да се приложи и без да е необходимо настоящото производство да е свързано с производство, висящо пред друга юрисдикция. Такова е разрешението в решение от 12 ноември 2014 г. по дело С-656/13 на С..Следва определението на въззивния съд и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд да бъдат отменени и делото върнато на районния съд за продължаване на производството по делото.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
О П Р Е Д ЕЛ И :
ОТМЕНЯ определение от 27.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 262/ 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил и потвърденото с него определение № 275/ 05.03.2014 г. по гр.д.№ 262/ 2013 г. на районен съд-Д..
ВРЪЩА делото на районен съд-Д. за продължаване на съдопроизводствените действия по искова молба вх.№2407/14.02.2013 г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: