3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
София,05.10.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 565/2012 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против постановеното от Софийски апелативен съд определение от 06.03.2012 г. по ч. гр. д. № 721/2012 г., с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна жалба срещу отказа на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І-15 състав, обективиран в протокола от открито съдебно заседание на 13.12.2011 г., да му предостави възможност за депозиране на отговор на исковата молба.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода за недопустимост на депозираната от него частна жалба, като твърди, че въззивният съд е преценявал първоинстанционното определение с оглед предпоставките за възстановяване на пропуснат срок по чл. 66 ГПК, каквото искане по делото не е било направено, без да вземе предвид допълнителната молба за поправяне на частната жалба, с която е уточнено, че оплакванията са за нередовна процедура по уведомяване и призоваване на дружеството.
Ответниците по частната жалба – В. К. Д. и С. Е. И. – Д., двамата от [населено място] – оспорват същата и молят за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 04.05.2012 г.
Ответниците – [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] – считат частната жалба за основателна, а ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и заявените от страните становища, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от [фирма], [населено място], Софийски апелативен съд е приел, че същата е недопустима, тъй като с нея се атакува становище на съда, което не представлява определение за отказ да бъде възстановен пропуснат срок по смисъла на чл. 66, ал. 2 ГПК, какъвто именно е предметът на частната жалба, макар и непрецизно заявен. Решаващият състав е преценил, че произнасянето на Софийски градски съд, че „не са налице предпоставките за предоставяне на възможност на дружеството [фирма] да депозира отговор на исковата молба, тъй като същото е било редовно уведомявано за хода на производството по реда на чл. 51, ал. 2 ГПК”, представлява отговор на подадената от това дружество молба преди съдебното заседание на 13.12.2011 г., с която е поискано да не бъде даден ход на делото поради нередовното му призоваване и да му се даде възможност да депозира писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. Въззивната инстанция е счела, че по делото няма данни да е било изрично констатирано, че срокът за подаване на отговор е изтекъл и по какви причини е пропуснат; че не е поискано възстановяване на евентуално пропуснат срок по предвидения в закона ред и че не е налице отказ на съда да възстанови пропуснат срок.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно, но не по изложените в него съображения.
Действително, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на частната жалба е отказът на първата инстанция да възстанови срока за отговор на исковата молба от страна на ответника [фирма], без да съобрази подадената от частния жалбоподател допълнителна молба от 30.01.2012 г., в която същият изрично е уточнил, че направеното от него искане пред СГС е за предоставяне на срок за отговор на исковата молба поради нередовната процедура по призоваването му по делото.
Независимо обаче от неправилната преценка относно отправеното от страната искане, крайният извод на въззивния съд за недопустимост на подадената частна жалба следва да бъде споделен. Атакуваното първоинстанционно определение, с което решаващият състав е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на възможност на ответника [фирма] да депозира отговор на исковата молба, не е от категорията на подлежащите на обжалване актове по чл. 274, ал. 1 ГПК. От една страна, законът не е предвидил възможност за обжалването на това определение, а от друга страна – същото няма характер на преграждащо развитието на производството по делото.
Неоснователно в тази връзка е твърдението на частния жалбоподател, че обжалваемостта на това определение произтича от породените от него негативни последици по чл. 133 ГПК. Отказът на съда да уважи молбата на ответника за предоставяне на възможност за депозиране на писмен отговор на исковата молба представлява основание за иницииране на производство по чл. 66, ал. 2 ГПК за възстановяване на срока по чл. 131 ГПК, но ако такова искане не е направено, какъвто именно е настоящият случай, правилността на отказа може да бъде проверена единствено при обжалване на постановеното по делото решение.
С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.03.2012 г. по ч. гр. д. № 721/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: